Махакала — малък дромеозавър от горната Креда (Гоби, Монголия, преди 80 млн г.)

Махакала е динозавър от горната креда преди 80 милиона години.

Той е базиран на частичен скелет, намерен в пустинята Гоби, Монголия.

Махакала е бил дребен дромеозавър, дълъг около 70 см (28 инча). Скелетът му показва някои особености, които се срещат и при ранните троодонтиди и авиали. Късите му предмишници обаче го изключват от групата на алиалаите.

Въпреки късната си поява, структурата му е като на базален дромеозавър. Малкият му размер, както и малкият размер на други базови деинонихозаври, предполагат, че малкият размер се е появил преди полета при птиците.

Откритие и име

Останките на Махакала са открити в скални пластове от горната креда в монголския участък на пустинята Гоби. Възрастта на пластовете е оценена на около 80 милиона години (късен креда). Частичният скелет включва черепни и посткраниални елементи, които дават информация за общия размер и пропорциите на животното.

Името на рода напомня на тибетското божество Махакала — име, което често се използва в палеонтологията за подчертаване на впечатляващ или „защитен“ характер при наименуване. Видовото име обикновено уточнява находището или други отличителни черти, но в статията по-горе не е посочено конкретно.

Описание и морфология

Махакала е малък дромеозавър с обща дължина около 70 см. Някои от ключовите морфологични черти включват:

• Компактен, лек корпус — малките размери предполагат леко, пъргаво животно.
• Къси предмишници — срещан признак, който го отличава от някои по-напреднали алиали/авиални групи; това е и една от причините той да се класифицира извън тези групи.
• Примитивни черти, общи с троодонтиди и авиали — определени характеристики на черепа и зъбите напомнят на ранни представители на тези групи, което показва близки еволюционни отношения в ранните стадии на развитието на тези клъстери.
• Деинонихозна черта — като типичните дромеозавриди, най-вероятно е имал адаптации за хищнически начин на живот, включително специализирани крака и възможно наличие на „сърповидна“ втора пръст (характерна за деинонихозаврите).
• Перообразно покривало — макар че директни фосилизирани доказателства за перушина при този екземпляр може да липсват, близките групи и общите находки при дромеозаврите подкрепят предположението, че Махакала вероятно е имал перообразно покритие.

Класификация и филогенетично значение

Махакала се счита за базален (първичен) дромеозавър — тоест той притежава редица примитивни черти, които го поставят близо до корена на групата деинонихозаври. Това е важно, защото помага да се проследи еволюцията на морфологични промени, довели до възникването на по-малки и по-птицеподобни форми, както и до еволюционните предпоставки за полета при птиците.

Наличието на малки базални форми като Махакала подкрепя хипотезата, че миниатюризацията (намаляване на телесния размер) е настъпила преди развитието на активния полет, а не след него. С други думи, малките размери са били вече налице сред някои линии от деинонихозаврите, преди да се развият напълно птицеподобните летателни адаптации при авиалите.

Палеоекология и поведение

Пластовете от пустинята Гоби, където е намерен Махакала, през късната Креда са представлявали разнообразни местообитания — от полусухи до речни и лагунарни системи, поддържащи богата фауна от животни и растения. Малкият размер на Махакала предполага, че хранителната му ниша е включвала дребни влечуги, бозайници, насекоми и, евентуално, по-малки динозаври.

Поведенческите реконструкции базирани на морфологията предполагат, че това е било пъргаво хищно животно, което използвало бързина и маневреност при лов. Наличието на пера би могло да служи за терморегулация, показване или за подпомагане на маневреността при скокове и придвижване по клонки/храсти.

Значение за науката

Откритието на Махакала допринася за по-пълна картина на ранната еволюция на дромеозаврите и техните връзки с авиалите и троодонтидите. То подчертава, че еволюционните промени като намаляване на размера и придобиване на птицеподобни черти са били сложни и многопосочни процеси, които са предшестващи появата на истински полет при птиците.

Въпреки че познати данни идват от единичен частичен екземпляр, бъдещи находки и сравнителни анализи на други подобни малки деинонихозаври могат да уточнят още повече филогенетичното място на Махакала и еволюционните сценарии, довели до произхода на птиците.