Махакала — малък дромеозавър от горната Креда (Гоби, Монголия, преди 80 млн г.)
Махакала — малък дромеозавър от горната Креда (Гоби, Монголия, преди 80 млн. г.), дълъг ~70 см, базален вид с връзки към троодонтиди и ранни птици.
Махакала е динозавър от горната креда преди 80 милиона години.
Той е базиран на частичен скелет, намерен в пустинята Гоби, Монголия.
Махакала е бил дребен дромеозавър, дълъг около 70 см (28 инча). Скелетът му показва някои особености, които се срещат и при ранните троодонтиди и авиали. Късите му предмишници обаче го изключват от групата на алиалаите.
Въпреки късната си поява, структурата му е като на базален дромеозавър. Малкият му размер, както и малкият размер на други базови деинонихозаври, предполагат, че малкият размер се е появил преди полета при птиците.
Откритие и име
Останките на Махакала са открити в скални пластове от горната креда в монголския участък на пустинята Гоби. Възрастта на пластовете е оценена на около 80 милиона години (късен креда). Частичният скелет включва черепни и посткраниални елементи, които дават информация за общия размер и пропорциите на животното.
Името на рода напомня на тибетското божество Махакала — име, което често се използва в палеонтологията за подчертаване на впечатляващ или „защитен“ характер при наименуване. Видовото име обикновено уточнява находището или други отличителни черти, но в статията по-горе не е посочено конкретно.
Описание и морфология
Махакала е малък дромеозавър с обща дължина около 70 см. Някои от ключовите морфологични черти включват:
- Компактен, лек корпус — малките размери предполагат леко, пъргаво животно.
- Къси предмишници — срещан признак, който го отличава от някои по-напреднали алиали/авиални групи; това е и една от причините той да се класифицира извън тези групи.
- Примитивни черти, общи с троодонтиди и авиали — определени характеристики на черепа и зъбите напомнят на ранни представители на тези групи, което показва близки еволюционни отношения в ранните стадии на развитието на тези клъстери.
- Деинонихозна черта — като типичните дромеозавриди, най-вероятно е имал адаптации за хищнически начин на живот, включително специализирани крака и възможно наличие на „сърповидна“ втора пръст (характерна за деинонихозаврите).
- Перообразно покривало — макар че директни фосилизирани доказателства за перушина при този екземпляр може да липсват, близките групи и общите находки при дромеозаврите подкрепят предположението, че Махакала вероятно е имал перообразно покритие.
Класификация и филогенетично значение
Махакала се счита за базален (първичен) дромеозавър — тоест той притежава редица примитивни черти, които го поставят близо до корена на групата деинонихозаври. Това е важно, защото помага да се проследи еволюцията на морфологични промени, довели до възникването на по-малки и по-птицеподобни форми, както и до еволюционните предпоставки за полета при птиците.
Наличието на малки базални форми като Махакала подкрепя хипотезата, че миниатюризацията (намаляване на телесния размер) е настъпила преди развитието на активния полет, а не след него. С други думи, малките размери са били вече налице сред някои линии от деинонихозаврите, преди да се развият напълно птицеподобните летателни адаптации при авиалите.
Палеоекология и поведение
Пластовете от пустинята Гоби, където е намерен Махакала, през късната Креда са представлявали разнообразни местообитания — от полусухи до речни и лагунарни системи, поддържащи богата фауна от животни и растения. Малкият размер на Махакала предполага, че хранителната му ниша е включвала дребни влечуги, бозайници, насекоми и, евентуално, по-малки динозаври.
Поведенческите реконструкции базирани на морфологията предполагат, че това е било пъргаво хищно животно, което използвало бързина и маневреност при лов. Наличието на пера би могло да служи за терморегулация, показване или за подпомагане на маневреността при скокове и придвижване по клонки/храсти.
Значение за науката
Откритието на Махакала допринася за по-пълна картина на ранната еволюция на дромеозаврите и техните връзки с авиалите и троодонтидите. То подчертава, че еволюционните промени като намаляване на размера и придобиване на птицеподобни черти са били сложни и многопосочни процеси, които са предшестващи появата на истински полет при птиците.
Въпреки че познати данни идват от единичен частичен екземпляр, бъдещи находки и сравнителни анализи на други подобни малки деинонихозаври могат да уточнят още повече филогенетичното място на Махакала и еволюционните сценарии, довели до произхода на птиците.
Описание
Въпреки че този индивид беше малък, сравним по размери с Archaeopteryx, Caudipteryx и Mei, той беше близо до зряла възраст.Този род може да бъде разграничен от другите парави (дромаеозаври, троодонти и птици) по детайлите на лакътната кост, бедрената кост, илуса и опашните прешлени.
Вторият пръст на крака е с типична за дромеозаврите форма, с разширен нокът. Махакала е имал и много къси предни крайници в сравнение с другите дромаеозаври.


Възстановяване на живота.


Размер на Махакала в сравнение с човешки.
Класификация
Филогенетичният анализ, извършен от Търнър и колегите му, които са описали екземпляра, показва, че Махакала е най-базовият известен дромеозавър. Техните резултати, заедно с малките размери на други тероподи, открити в основата на паравианските линии, предполагат, че малките размери не са нововъведение на ранните птици, а обща черта на ранните паравианци.В еволюцията малкият размер би трябвало да се появи преди полета. Подобно на птиците, троодонтите и дромеозаврите не са запазили малкия си размер през цялата си еволюционна история. Те са имали няколко отделни увеличения на размерите сред различните линии.
Махакала също така показва комбинация от характеристики, които се срещат сред базовите троодонти и птици, и няма някои, които присъстват при по-производните (специализирани) дромаеозаври.
Палеоекология и палеобиология
Палеосредата е била с полупустинен климат, с пясъчни дюни и алувий (насипен материал). Полупустинният степният ландшафт е бил отводняван от потоци след дъжд и е бил засегнат от прахови и пясъчни бури. Валежите са били слаби и сезонни.Присъстващите животни включват сухоземни костенурки и крокодили, гущери, бозайници и различни динозаври; водни животни като риби не са присъствали. По-голямата част от фауната е била дребна и средна по размер.
Дребните целурозаври са най-разнообразните динозаври, сред които са колегите дромеозавриди Велоцираптор, троодонтите Байронозавър и Саурорнитоид, овирапторите Цитипати, Хаан и Овираптор, както и алварезаврите Мононикус и Шувууя; сред другите присъстващи динозаври са цератопсът Протоцератопс и анкилозавърът Пинакозавър. Подобно на другите дромеозаври, Махакала е бил малък, активен, хищен хищник.
обискирам