Лайшманиоза

Лайшманиозата или лайшманиозата е заболяване, причинено от протозойни паразити от рода Leishmania. Разпространява се чрез ухапване от някои видове пясъчни мухи.

Заболяването има три форми:

• Кожна лайшманиоза: кожни язви
• Мукокутанна лайшманиоза: язви по кожата, устата и носа
• Висцерална лайшманиоза: започва с кожни язви, след това с треска, ниско ниво на червените кръвни клетки и голям далак и черен дроб.

Лайшманиозата при хората се причинява от повече от 20 вида Leishmania. Рисковите фактори включват бедност, недохранване, обезлесяване и урбанизация. И трите вида могат да бъдат диагностицирани чрез идентифициране на паразитите под микроскоп. Висцералната форма може да се диагностицира с кръвен тест.

Лайшманиозата може да бъде частично предотвратена чрез спане под мрежи, обработени с инсектицид. Друг начин е използването на инсектициди за унищожаване на пясъчните мухи. Ранното лечение на хората с болестта също помага за предотвратяване на по-нататъшното ѝ разпространение. Необходимото лечение се определя от мястото на придобиване на заболяването, вида на лайшманията и вида на инфекцията. Лекарствата, използвани за висцералната форма, включват: липозомен амфотерицин В, комбинация от пентавалентни антимони и паромомицин и милтефозин. За кожната форма могат да помогнат паромомицин, флуконазол или пентамидин.

Към 2014 г. около 12 милиона души са заразени в около 98 държави. Всяка година се регистрират около 2 милиона нови случая. Всяка година от болестта умират между 20 хил. и 50 хил. души. Около 200 млн. души в Азия, Африка, Южна и Централна Америка и Южна Европа живеят в райони, където заболяването е разпространено. Световната здравна организация е получила отстъпки за някои лекарства за лечение на болестта.

Паразитите, които причиняват заболяването, заразяват и други бозайници: Заболяването е описано при кучета, котки, гризачи, говеда и коне. Освен от бозайник, паразитът се нуждае и от насекомо, което разпространява паразита чрез жилото си.

Жизнен цикъл на паразита

Лайшманиозата се предава чрез ухапване от заразени женски пясъчни мухи. Те могат да пренасят инфекцията Leishmania. Пясъчните мушици инжектират инфекциозния стадий, метациклични промастиготи, по време на кръвосмешение (1). Метацикличните промастиготи, които достигат до прободната рана, се фагоцитират от макрофаги (2) и се превръщат в амастиготи (3). Амастиготите се размножават в инфектираните клетки и засягат различни тъкани, отчасти в зависимост от това за кой вид Leishmania става въпрос (4). Разликите във вида на засегнатите тъкани са причина за различните видими видове лайшманиоза. Пясъчните мухи се заразяват по време на кръвно хранене на заразени гостоприемници, когато поглъщат макрофаги, заразени с амастиготи (5,6). В средното черво на пясъчната муха паразитите се диференцират в промастиготи (7), които се размножават, диференцират се в метациклични промастиготи и мигрират към хобота (8).

Геномите на три вида Leishmania са секвенирани и това е дало много информация за биологията на паразита. Leishmania има уникални характеристики по отношение на регулирането на генната експресия в отговор на промените в околната среда. Новите знания от тези проучвания могат да помогнат за идентифицирането на нови цели за лекарства и да подпомогнат разработването на ваксини.

Жизнен цикъл на Leishmania

Въпроси и отговори

В: Какво представлява лайшманиозата?

В: Кои са трите форми на лайшманиоза?

В: Кои са някои рискови фактори за заболяване от това заболяване?

В: Как може да се диагностицира заболяването?

В: Как може да се предотврати?

Въпрос: Какви лекарства се използват за лечение?

В: Кой е най-засегнат от това заболяване?

Търсене по буква