Лайшманиоза (Leishmania) — причини, форми, симптоми и лечение

Лайшманиоза (Leishmania) — причини, форми, симптоми и лечение: научете как се разпространява, да разпознавате кожна, мукокутанна и висцерална форма, терапии и превантивни мерки.

Лайшманиозата или лайшманиозата е заболяване, причинено от протозойни паразити от рода Leishmania. Разпространява се чрез ухапване от някои видове пясъчни мухи. Паразитът има сложен жизнен цикъл: в насекомото той е под формата на подвижен промастигот в слюнчените жлези на мухата, а в гостоприемника (човек или друг бозайник) престоява и се размножава като безжизнена амастиготна форма в клетките на имунната система, най-вече в макрофагите.

Форми и клинични прояви

Заболяването има три основни клинични форми:

• Кожна лайшманиоза: обикновено започва с кожни язви— на мястото на ухапване се появява петно, което се развива в безболезнена, но продължителна язва с повдигнати ръбове и дъно покрито с гранулации. Може да остави белези или да се разпространи в съседни области.
• Мукокутанна лайшманиоза: включва прогресивни язви и разрушаване на меките тъкани на носа, устата и гърлото; води до деформации и затруднено дишане и хранене, ако не се лекува навреме.
• Висцерална лайшманиоза: често започва с кожни лезии, но прогресира до системно заболяване с треска, прогресивна слабост, загуба на тегло, ниско ниво на червените кръвни клетки и често и на други кръвни клетки (анемия и панцитопения), както и значително увеличен далак и черен дроб.

Различни видове Leishmania предпочитат различни клинични форми; при човека лайшманиозата се причинява от повече от 20 вида Leishmania. Характерът и тежестта на болестта зависят от вида паразит, имунния статус на заразения и екологични фактори.

Причини и рискови фактори

Заболяването се предава при ухапване от заразена пясъчна муха (Phlebotomus в Стария свят и Lutzomyia в Новия свят). Рисковите фактори включват бедност, недохранване, обезлесяване и урбанизация, които улесняват контакта между хора, вектори и животински резервуари. Други рискови фактори са слаба имунна система (включително HIV-инфекция), миграция и военни конфликти, които нарушават здравната инфраструктура и увеличават излагането на ухапвания.

Диагноза

И трите вида могат да бъдат диагностицирани чрез идентифициране на паразитите под микроскоп в взети материали (кожни биопсии, аспирати от лезии, слузни проби). Допълнителни диагностични методи включват култивиране, молекулярни тестове (PCR) и серологични тестове. За висцералната форма се използват и специфични кръвни тестове, като антигенни и антитяло-ориентирани методи, а в някои случаи може да е необходим аспират от далака или костния мозък за потвърждение.

Висцералната форма може да се диагностицира с кръвен тест (серология, бързи тестове като rk39) и чрез демонстрация на паразита в клинични материали.

Лечение

Необходимото лекарство и терапевтичен подход зависят от географската зона на заразяване, вида на лайшманията и клиничната форма на инфекцията. Основните лечебни опции включват:

• За висцерална лайшманиоза: липозомен амфотерицин В (предпочитан в много региони заради по-добър профил на безопасност), комбинации от пентавалентни антимонии и паромомицин, както и милтефозин (орален препарат) в съответните региони и ситуации.
• За кожна и мукокутанна лайшманиоза: локални терапии (криотерапия, термотерапия), паромомицин, флуконазол, пентамидин, както и системни антимони и милтефозин при по-тежки или разпространени случаи.

Лечението често изисква медицински мониторинг за токсичност (черен дроб, бъбреци, кръвотворение) и се прилага в специализирани центрове в много страни. Ранната терапия намалява риска от усложнения и разпространение.

Превенция и контрол

Мерките за намаляване на риска включват спане под мрежи, обработени с инсектицид, използване на репеленти, носене на защитно облекло вечер и намаляване на местообитанията на вектора чрез санитарни и векторни контролни мерки (вътрешно остатъчно пръскане с инсектициди). Друг начин е използването на инсектициди за унищожаване на пясъчните мухи. Контролът върху животинските резервуари (например мерки при кучета) също е част от превенцията в ендемични райони.

Ранното откриване и лечение на хората с болестта помага за предотвратяване на по-нататъшното ѝ разпространение. В някои региони се използват и програми за ваксинация на кучета или прилагане на импрегнирани якички/спрейове за домашни животни, но ефективността и достъпността варират.

Епидемиология и обществено здраве

Към 2014 г. около 12 милиона души са заразени в около 98 държави. Всяка година се регистрират около 2 милиона нови случая, а годишният брой на смъртните случаи се оценява между 20 хил. и 50 хил. души. Около 200 млн. души в Азия, Африка, Южна и Централна Америка и Южна Европа живеят в райони, където заболяването е разпространено. Световната здравна организация оказва подкрепа за достъп до диагностика и лечение и е договорила отстъпки за някои лекарства за лечение на болестта.

Разпределението на формите и причинителите е географско специфично: например висцералната лайшманиоза (кала-азар) е по-честа в Индия, Бангладеш, Бразилия и части от Африка, докато мукокутанната форма е по-честа в части от Южна Америка.

Животински резервуари и вектори

Паразитите, които причиняват заболяването, заразяват и други бозайници. Заболяването е описано при кучета, котки, гризачи, говеда и коне. Освен от бозайник, паразитът се нуждае и от насекомо, което разпространява паразита чрез жилото си. В някои ендемични области кучетата играят роля като основен резервоар и контролът при тях е важен за редуциране на човешките инфекции.

Прогноза и усложнения

Прогнозата зависи от формата, навременността и адекватността на лечението и от общото здравословно състояние на пациента. Нелекуваната висцерална лайшманиоза е фатална във висока част от случаите. Кожната и мукокутанната форми могат да доведат до тежки деформации и социални последици поради белези и разрушаване на тъкани. Съществува риск от рецидиви, особено при имуносупресирани пациенти.

За повече подробности относно лечение, контрол и локално разпространение на лайшманиозата е добре да се консултирате със специалист по инфекциозни болести или местните здравни служби.

Жизнен цикъл на паразита

Лайшманиозата се предава чрез ухапване от заразени женски пясъчни мухи. Те могат да пренасят инфекцията Leishmania. Пясъчните мушици инжектират инфекциозния стадий, метациклични промастиготи, по време на кръвосмешение (1). Метацикличните промастиготи, които достигат до прободната рана, се фагоцитират от макрофаги (2) и се превръщат в амастиготи (3). Амастиготите се размножават в инфектираните клетки и засягат различни тъкани, отчасти в зависимост от това за кой вид Leishmania става въпрос (4). Разликите във вида на засегнатите тъкани са причина за различните видими видове лайшманиоза. Пясъчните мухи се заразяват по време на кръвно хранене на заразени гостоприемници, когато поглъщат макрофаги, заразени с амастиготи (5,6). В средното черво на пясъчната муха паразитите се диференцират в промастиготи (7), които се размножават, диференцират се в метациклични промастиготи и мигрират към хобота (8).

Геномите на три вида Leishmania са секвенирани и това е дало много информация за биологията на паразита. Leishmania има уникални характеристики по отношение на регулирането на генната експресия в отговор на промените в околната среда. Новите знания от тези проучвания могат да помогнат за идентифицирането на нови цели за лекарства и да подпомогнат разработването на ваксини.

Жизнен цикъл на Leishmania

Въпроси и отговори

В: Какво представлява лайшманиозата?

В: Кои са трите форми на лайшманиоза?

В: Кои са някои рискови фактори за заболяване от това заболяване?

В: Как може да се диагностицира заболяването?

В: Как може да се предотврати?

Въпрос: Какви лекарства се използват за лечение?

В: Кой е най-засегнат от това заболяване?

Търсене по буква