Лайшманиозата или лайшманиозата е заболяване, причинено от протозойни паразити от рода Leishmania. Разпространява се чрез ухапване от някои видове пясъчни мухи. Паразитът има сложен жизнен цикъл: в насекомото той е под формата на подвижен промастигот в слюнчените жлези на мухата, а в гостоприемника (човек или друг бозайник) престоява и се размножава като безжизнена амастиготна форма в клетките на имунната система, най-вече в макрофагите.

Форми и клинични прояви

Заболяването има три основни клинични форми:

  • Кожна лайшманиоза: обикновено започва с кожни язви— на мястото на ухапване се появява петно, което се развива в безболезнена, но продължителна язва с повдигнати ръбове и дъно покрито с гранулации. Може да остави белези или да се разпространи в съседни области.
  • Мукокутанна лайшманиоза: включва прогресивни язви и разрушаване на меките тъкани на носа, устата и гърлото; води до деформации и затруднено дишане и хранене, ако не се лекува навреме.
  • Висцерална лайшманиоза: често започва с кожни лезии, но прогресира до системно заболяване с треска, прогресивна слабост, загуба на тегло, ниско ниво на червените кръвни клетки и често и на други кръвни клетки (анемия и панцитопения), както и значително увеличен далак и черен дроб.

Различни видове Leishmania предпочитат различни клинични форми; при човека лайшманиозата се причинява от повече от 20 вида Leishmania. Характерът и тежестта на болестта зависят от вида паразит, имунния статус на заразения и екологични фактори.

Причини и рискови фактори

Заболяването се предава при ухапване от заразена пясъчна муха (Phlebotomus в Стария свят и Lutzomyia в Новия свят). Рисковите фактори включват бедност, недохранване, обезлесяване и урбанизация, които улесняват контакта между хора, вектори и животински резервуари. Други рискови фактори са слаба имунна система (включително HIV-инфекция), миграция и военни конфликти, които нарушават здравната инфраструктура и увеличават излагането на ухапвания.

Диагноза

И трите вида могат да бъдат диагностицирани чрез идентифициране на паразитите под микроскоп в взети материали (кожни биопсии, аспирати от лезии, слузни проби). Допълнителни диагностични методи включват култивиране, молекулярни тестове (PCR) и серологични тестове. За висцералната форма се използват и специфични кръвни тестове, като антигенни и антитяло-ориентирани методи, а в някои случаи може да е необходим аспират от далака или костния мозък за потвърждение.

Висцералната форма може да се диагностицира с кръвен тест (серология, бързи тестове като rk39) и чрез демонстрация на паразита в клинични материали.

Лечение

Необходимото лекарство и терапевтичен подход зависят от географската зона на заразяване, вида на лайшманията и клиничната форма на инфекцията. Основните лечебни опции включват:

  • За висцерална лайшманиоза: липозомен амфотерицин В (предпочитан в много региони заради по-добър профил на безопасност), комбинации от пентавалентни антимонии и паромомицин, както и милтефозин (орален препарат) в съответните региони и ситуации.
  • За кожна и мукокутанна лайшманиоза: локални терапии (криотерапия, термотерапия), паромомицин, флуконазол, пентамидин, както и системни антимони и милтефозин при по-тежки или разпространени случаи.

Лечението често изисква медицински мониторинг за токсичност (черен дроб, бъбреци, кръвотворение) и се прилага в специализирани центрове в много страни. Ранната терапия намалява риска от усложнения и разпространение.

Превенция и контрол

Мерките за намаляване на риска включват спане под мрежи, обработени с инсектицид, използване на репеленти, носене на защитно облекло вечер и намаляване на местообитанията на вектора чрез санитарни и векторни контролни мерки (вътрешно остатъчно пръскане с инсектициди). Друг начин е използването на инсектициди за унищожаване на пясъчните мухи. Контролът върху животинските резервуари (например мерки при кучета) също е част от превенцията в ендемични райони.

Ранното откриване и лечение на хората с болестта помага за предотвратяване на по-нататъшното ѝ разпространение. В някои региони се използват и програми за ваксинация на кучета или прилагане на импрегнирани якички/спрейове за домашни животни, но ефективността и достъпността варират.

Епидемиология и обществено здраве

Към 2014 г. около 12 милиона души са заразени в около 98 държави. Всяка година се регистрират около 2 милиона нови случая, а годишният брой на смъртните случаи се оценява между 20 хил. и 50 хил. души. Около 200 млн. души в Азия, Африка, Южна и Централна Америка и Южна Европа живеят в райони, където заболяването е разпространено. Световната здравна организация оказва подкрепа за достъп до диагностика и лечение и е договорила отстъпки за някои лекарства за лечение на болестта.

Разпределението на формите и причинителите е географско специфично: например висцералната лайшманиоза (кала-азар) е по-честа в Индия, Бангладеш, Бразилия и части от Африка, докато мукокутанната форма е по-честа в части от Южна Америка.

Животински резервуари и вектори

Паразитите, които причиняват заболяването, заразяват и други бозайници. Заболяването е описано при кучета, котки, гризачи, говеда и коне. Освен от бозайник, паразитът се нуждае и от насекомо, което разпространява паразита чрез жилото си. В някои ендемични области кучетата играят роля като основен резервоар и контролът при тях е важен за редуциране на човешките инфекции.

Прогноза и усложнения

Прогнозата зависи от формата, навременността и адекватността на лечението и от общото здравословно състояние на пациента. Нелекуваната висцерална лайшманиоза е фатална във висока част от случаите. Кожната и мукокутанната форми могат да доведат до тежки деформации и социални последици поради белези и разрушаване на тъкани. Съществува риск от рецидиви, особено при имуносупресирани пациенти.

За повече подробности относно лечение, контрол и локално разпространение на лайшманиозата е добре да се консултирате със специалист по инфекциозни болести или местните здравни служби.