Лайшмания — протистен паразит, причиняващ лайшманиоза

Лайшмания — протист, причиняващ лайшманиоза: разпространение чрез пясъчни мухи, симптоми, диагноза, лечение и превенция. Научете рискове и как да се защитите.

Лайшманията е организъм от вида протист, който причинява лайшманиоза. Той е трипанозоматиден паразит от филума Euglenozoa.

Разпространява се от пясъчни мухи от рода Phlebotomus в Стария свят и от рода Lutzomyia в Новия свят.

Основните им гостоприемници са гръбначни животни; Leishmania често заразява хиракси, кучета, гризачи и хора. Понастоящем от лайшмания страдат 12 милиона души в 98 държави. Паразитът е наречен през 1903 г. на името на шотландския патолог Уилям Буг Лейшман.

Морфология и жизнен цикъл

Лайшманията има две основни морфологични форми в своя жизнен цикъл:

• Промастигота — ресничната форма, която се развива и размножава в чревния тракт на пясъчната муха. Тази форма е подвижна и се инжектира в кожата на гостоприемника при ухапване.
• Амастигота — безресничната вътреклетъчна форма, която колонизира макрофагите и други клетки на ретикулоензимната система при гръбначните животни; именно в тази форма паразитът се дели и причинява заболяването.

Клинични форми и симптоми

Лайшманиозата се проявява в няколко основни клинични форми:

• Кожна (cutanea) — най-често срещаната форма; започва с малко възпалително петно, което прогресира до язва с издигнати ръбове. Може да остави белези и понякога да се самоограничава, но лечението ускорява оздравяването и намалява белезите.
• Мукокутанна — прогресия към лигавици на носа, уста или гърло; води до разрушаване на тъканите и сериозни деформации, ако не се лекува навреме.
• Висцерална (калаазар) — системна инфекция, характеризираща се с продължителна треска, загуба на тегло, анемия, и увеличени черен дроб и слезка; може да бъде фатална без лечение.

Диагностика

Диагнозата се поставя чрез комбинация от методи:

• Микроскопско доказване на амастиготи в биопсичен материал (кожни проби, аспирати от слезка или лимфни възли).
• Култивиране на паразита в специални хранителни среди.
• Молекулярни методи (PCR) за детекция и видова идентификация.
• Серологични тестове (напр. rk39) при висцерална форма, особено в ендемични райони.

Лечение

Терапията зависи от формата на болестта, вида Leishmania и регионалната чувствителност към лекарства. Основни средства:

• Пентавалентни антимонови препарати (напр. натриев стибоглюконат) — традиционно първенство в много региони.
• Липозомален амфотерицин B — предпочитан при тежки или резистентни форми, особено при висцерална лайшманиоза.
• Милтефозин — устен препарат с добри резултати при някои видове.
• Паромомицин и комбинирани схеми — използват се при специфични случаи и в програми за контрол.

Епидемиология и профилактика

Лайшманиозата е ендемична в части от тропическите и субтропичните райони, както и в някои субтропични части на Европа. Някои видове имат животински резервоари (кучета, гризачи, хиракси), докато други могат да се предават антропонозно (човек като основен резервоар). За ограничаване на разпространението се прилагат:

• Контрол на векторите — инсектициди, унищожаване на убежища на пясъчните мухи, използване на мрежи и репеленти.
• Контрол на резервоарите — скрининг и лечение на заразени домашни кучета там, където те са важен резервоар.
• Образователни и здравни програми за ранно откриване и лечение в ендемични райони.

История и значение

Паразитът е открит и описан в началото на XX век и е наименуван в чест на шотландския патолог Уилям Буг Лейшман. По значение лайшманиозата е сред водещите инфекции, предавани от насекоми, с тежко обществено здраве значение в засегнатите региони. Продължават изследванията за по-добри лекарства, ваксини и стратегии за контрол на векторите и резервоарите.

Структура

Leishmania имат липофосфогликанова обвивка от външната страна на клетката. Това е спусък за toll-like рецептор 2 - сигнален рецептор, който предизвиква вроден имунен отговор при бозайниците. Паразитът може да устои на контраатаката на имунната система. Съществува лечение, което се състои в подпомагане на имунната система да реагира.

Жизнен цикъл на Leishmania

Търсене по буква