Еугленозои (Euglenozoa) — флагелатни протисти: морфология и класификация

Еугленозои (Euglenozoa) — флагелатни протисти: подробна статия за морфология, класификация, камшичета, хлоропласти и важни паразити с научни данни и илюстрации.

Euglenozoa са голям филум от флагелатни протисти. Традиционно те са смятани за част от таксона на отпадъците, известен като Protozoa, който обединява разнообразни едноклетъчни организми с различен произход и начин на живот.

Обща морфология и клетъчна организация

Euglenozoa включват свободноживеещи форми, някои смесено- или хетеротрофни видове и важни паразити, някои от които заразяват хората. В класическата си представа групата обхваща две основни подгрупи — еуглениди и кинетопластиди, но съвременната филогенеза отделя още линии като диплонемиди и симбионтиди.

Едноклетъчните представители са обикновено с размери около 15–40 µm, макар че някои видове могат да достигнат до 500 µm. Повечето имат две успоредни едно на друго камшичета, които излизат от клетката в специализиран джоб (флагеларен джоб или flagellar pocket). В основата на камшичетата се развиват система от микротубули, която оформя и поддържа цитостомата при фаготрофните видове.

Под клетъчната мембрана много еугленозои имат белтъчна плочка — пеликула — съставена от ленти (pellicle strips). При еугленидите тези ленти позволяват специфичното метаболично движение (euglenoid movement), при което клетката променя формата си.

Ултраструктура на камшичетата и митохондриите

Групата се характеризира с характерна ултраструктура на камшичетата: освен стандартното 9+2 поддържащо набори микротубули, всяко камшиче съдържа параксонемална пръчица. Тази пръчица има различна морфология в двете камшичета — в едното тя е с тръбна структура, а в другото с решетъчна (lattice) структура — и това е отличителен белег за Euglenozoa.

Митохондриите в тази група обикновено имат дискозни (плоски) кристи. При кинетопластидите една от митохондриите съдържа концентрирано тясно опаковано колоиден ДНК-комплекс — кинетопласт (kinetoplast), който съдържа макро- и миникръгови молекули ДНК и е важен отличителен белег на групата.

Хранене и фотосинтеза

Начините на хранене в Euglenozoa са разнообразни: някои видове са фаготрофи и поглъщат бактерии или по-малки клетки през цитостома, други се хранят чрез абсорбция (осмотрофи), а трети са фототрофи. В много еуглениди има хлоропласти, които им позволяват да извършват фотосинтеза. Тези хлоропласти са заобиколени от три мембрани и съдържат хлорофили А и В, заедно с други пигменти; това подкрепя хипотезата, че тези хлоропласти вероятно са еволюирали чрез вторична ендосимбиоза от уловени зелени водорасли.

Фотосинтетичните еуглениди често притежават и светлочувствителен орган — стима (очен петънце), който заедно с вторично дългия камшичен израстък помага за ориентация към светлината. Запасното вещество при еуглениди е парамилон — полизахарид (β-1,3-глюкан), различен от гликогена.

Размножаване и клетъчен цикъл

Размножаването е предимно вегетативно чрез клетъчно делене. По време на митозата ядрената мембрана при много представители остава непокътната (затворена митоза), а в нея се оформя вретено от микротубули.

Класификация и основни групи

Исторически се разграничават две основни групи — еуглениди (Euglenida) и кинетопластиди, но молекулярните данни показват по-голямо разнообразие. Днес филумът Euglenozoa обикновено включва поне следните основни клонове: Euglenida (фототрофни и хетеротрофни еуглениди), Kinetoplastea (включително паразитните трипанозоми и лейшмании), Diplonemea и някои симбиотични линии.

Кинетопластиди — в тази група влизат свободноживеещи родове като бодоните и важни паразити от рода Trypanosoma и Leishmania. Кинетопластидите се отличават с наличието на кинетопласт, както и на специализирани органели — гликозоми (пероксизомоподобни органели, в които протича част от гликолизата).

Екология и значение за човека

Еугленозоите са широко разпространени в сладководни и морски местообитания, почви и среди с органични отпадъци. Фотосинтетичните видове са важни продуценти в крайбрежни и сладководни екосистеми. Кинетопластидите включват важни заболявания при хора и животни: например Trypanosoma brucei (сънна болест, пренасяна от мухи цеце), Trypanosoma cruzi (болест на Chagas, пренасяна от триатомини) и Leishmania (лейшманиози, пренасяни от пясъчни мухи). Тези паразити имат сложни жизнени цикли, редуване между вектори и гръбначни гостоприемници, и са обект на интензивни изследвания по отношение на диагностика, терапия и епидемиология.

Ключови отличителни белези

• Две камшичета, излизащи от флагеларен джоб.
• Параксонемална пръчица в камшичетата с различна морфология помежду им.
• Пеликула (при еуглениди) с ленти, позволяваща метаболично движение.
• Кинетопласт при kinetoplastida — уплътнено ДНК-комплексно тяло в митохондрията.
• Разнообразни начини на хранене: фаготрофия, осмотрофия и фотосинтеза.

В заключение, Euglenozoa представляват фило с голям морфологичен и екологичен диапазон — от свободноживеещи фотосинтетични едноклетъчни до важни паразити с комплексни жизнени цикли. Тяхната характерна ултраструктура и разнообразие правят групата интересен обект за изучаване в клетъчна биология, еволюция и медицинска микробиология.

Въпроси и отговори

В: Какъв е диапазонът на размерите на Euglenozoa?

В: Как се хранят Euglenozoa?

Въпрос: Има ли паразити сред Euglenozoa?

В: Какво отличава групата от другите протисти?

В: Как се размножават?

В: Откъде идват хлоропластите им?

Търсене по буква