Езерото Урмия (на персийски: دریاچه ارومیه) е солено езеро в северозападната част на Иран. Намира се в провинциите Източен Азарбайджан и Западен Азарбайджан и е разположено югозападно от близкото по форма Каспийско море. То е най-голямото езеро в Иран и едно от най-значимите солени езера в региона — исторически важен воден басейн за околните общности и за мигриращи птици.

География и хидрология

Местоположението на езерото Урмия е на 37°42′0″N, 45°18′60″E. Площта му е около 5200 km², като в отделни по-влажни години може да варира значително. В най-голямата си част е дълго около 140 km (87 мили) и широко 55 km (34 мили). Най-дълбоката му точка е с дълбочина около 16 м (52 фута). Езерото е ендорейно (няма излаз) — получава вода от множество реки и потоци, които идват от околните планини, и водите му се губят основно чрез изпарение.

Населени места и инфраструктура

Езерото Урмия се намира между провинциите Западен Азърбайджан и Източен Азърбайджан. Най-големият град на изток е Табриз, а на запад - Урмия. Пътуването между тези градове традиционно изисква обикаляне на езерото, което увеличава разстоянието и времето за придвижване. През 70-те години на миналия век е започнат проект за изграждане на мост над езерото; той е отменен след ислямската революция през 1979 г. Проектът е възобновяван в по-късни години, като идеята за директна връзка между бреговете остава предмет на обсъждане и критика поради екологичните рискове.

Солени характеристики и биота

Езерото е с много солена вода. Концентрацията на сол може да се променя в зависимост от сезона и количеството на притока; в сухи периоди солеността значително нараства, а в края на есента тя понякога достига много високи стойности. Солените условия поддържат специфична биота — сред тях малки ракообразни (артемии), солеприносни микроорганизми и водорасли, които са хранителна основа за множество мигриращи и местни видове птици, включително фламинго и други водолюбиви птици.

Причини за намаляване на водните количества

Езерото Урмия става все по-малко с всяка изминала година. Основните причини са:

  • намален приток от реките заради засилено водопотребление за селско стопанство и населени места;
  • изграждане на водохващания, язовири и канали в басейна, които ограничават естествения приток;
  • интензивно използване на подпочвените води и лошо управление на водните ресурси;
  • климатични фактори—редуване на сухи периоди и по-малко валежи, свързани с изменението на климата.

Въздействия върху околната среда и хората

Намаляването на езерото има широки екологични и социално-икономически последици:

  • увеличаване на солеността, което води до загуба на биологично разнообразие и намаляване на популациите на артемии и птици;
  • образуване на големи солени равнини при отдръпване на водата — източник на солени прахови бури, които влошават качеството на въздуха и здравето на местното население (респираторни заболявания);
  • загуба на поминък за рибари и намаляване на туристическата привлекателност; спад в продуктивността на околните земеделски райони поради засоляване на почвите;
  • социални проблеми и миграция на хора от засегнатите селища.

Опити за възстановяване и защита

За възстановяване на езерото са предприемани редица мерки от иранските власти, местни общности и международни експерти. Те включват:

  • ограничаване и регулиране на разхода на вода за напояване и подземни води;
  • опити за оптимизиране на управлението на язовирите и водохващанията в прилежащия басейн;
  • информационни кампании и програми за подобряване на ефикасността на напояване и смяна на водоемкоемките култури;
  • проекти за възстановяване на естествения хидравличен обмен в езерото чрез промени в инфраструктурата (включително спорни пътища и насипи, които са пренаредили водния поток);
  • научни мониторингови програми и ангажираност на международни организации и научни екипи.

В някои години подобрени климатични условия и взети мерки доведоха до частично възстановяване на езерото, но общото състояние остава уязвимо и изисква продължителни и последователни действия на местно и национално ниво.

Културно и научно значение

Езерото Урмия е исторически и културно важно за регионалните общности. То е обект на многобройни изследвания по екология, климатология и управление на водните ресурси. Запазването му има значение не само за биоразнообразието и местните икономики, но и като пример за предизвикателствата при опазване на чувствителни ендорейни водни системи в условията на човешко въздействие и климатични промени.

За да се постигне устойчиво възстановяване, експертите препоръчват интегриран подход: координирани политики за водоползване, подкрепа за местните общности, научен мониторинг и международно сътрудничество.