Лангедок-Русийон — френски регион: история, география и администрация
Координати: 43°36′43″N 3°52′38″E / 43.61194°N 3.87722°E / 43.61194; 3.87722
Лангедок-Русийон (на окситански: Lengadòc-Rosselhon; на каталонски: Llenguadoc-Rosselló) е бивш административен регион на Франция. Сега е част от административен регион Окситания. Той е най-южният регион на континентална Франция и граничи на юг с Испания и Андора.
Петте департамента в региона са Од, Гар, Еро, Лозер и Пиренеите-Ориентал.
Неговата столица е Монпелие, най-големият град. На френски език името на жителите на региона е Languedocien-Roussillonnais.
История
Територията на Лангедок-Русийон има дълга и сложна история. Името „Лангедок“ идва от разграничението между зоните, където се говори „langue d'oc“ (окситански диалекти) и тези, където се говори „langue d'oïl“. Историческата област Лангедок обхваща голяма част от южна Франция и е била съставена от множество феодални владения и графства през Средновековието. Регионът на Русийон (Roussillon) има силни каталонски културни и исторически връзки и до 1659 г. е бил под испанско влияние, докато с Парижкия договор (Treaty of the Pyrenees) става част от Кралство Франция.
Като административна единица „Лангедок-Русийон“ е създаван и реорганизиран през втората половина на XX век в рамките на административната реформа във Франция. През 2016 г. регионът е обединен с бившия регион Миди-Пиренеи и образува новия административен регион Окситания (Occitanie / Окситания).
География и природни особености
Лангедок-Русийон се простира от Средиземноморското крайбрежие до предбалканските райони и Пиренеите. Територията включва разнообразни природни ландшафти:
- Крайбрежие: дълги пясъчни плажове, лагуни и устиета, както и рибарски и търговски пристанища (например Сетe и Агдe).
- Вътрешни равнини и хълмове: участъци с галарг (garrigue), лозови масиви и земеделски земи, характерни за Лангедок.
- Планински райони: северозападните части граничат с Масивен Централ (Massif Central), а на юг и югозапад – Пиренеите в Пиренеите-Ориентал, където има възможности за планински туризъм и зимни спортове.
- Суши и влажни зони: лагуни и езера като Etang de Thau, както и солници и влажни зони, които поддържат богата птича фауна.
Климат
Климатът е предимно средиземноморски: горещи и сухи лета и меки, по-влажни зими. В планинските части климатът става континентален с по-сурови зими и повече валежи. Местните микроклимати влияят силно на селското стопанство, особено на лозарството и производството на плодове.
Администрация и политическа организация
Преди административната реформа от 2016 г. Лангедок-Русийон беше самостоятелен регион с регионален съвет, базиран в Монпелие. След сливането със съседната област регионалните органи бяха реорганизирани и административният център на новия регион Окситания също е в Монпелие. Областта се дели на пет департамента (посочени по-горе), всеки с местна префектура и общинска структура.
Икономика и транспорт
Икономиката на региона е разнообразна:
- Земеделие и лозарство: Лангедок е една от най-големите винопроизводителни зони във Франция; в региона се произвеждат големи количества столови и PDO вина (винени апелации като Corbières, Minervois и др.). Освен лозя, се отглеждат маслини, плодове и зеленчуци.
- Туризъм: морски туризъм, културен туризъм (исторически градове и паметници) и планински туризъм са основни източници на приходи.
- Индустрия и услуги: по-големите градове предлагат сектор на услугите, малка и средна промишленост, логистика и риболов.
Транспортната мрежа е добре развита: автомагистрали и национални пътища свързват крайбрежието с вътрешността и със съседни региони и държави; железопътната връзка с Тулуза, Нант и Париж и регионалните влакове обслужват градовете и курортите. Морските пристанища и летища допълват транспортната система.
Население и градове
Най-големият и най-бързо растящ град в региона е Монпелие, който е и административен център. Други важни градове са Ним, Перпинян, Безие и Нарбон. Населението е концентрирано главно по крайбрежието и в равнинните зони; планинските райони са по-рядко населени, с по-ниска плътност.
Култура, езици и забележителности
Регионът има богато културно наследство, съчетаващо римски паметници, средновековни градове и каталонски традиции в Русийон. Сред добре познатите забележителности са:
- Средновековната крепостна градска структура на Каркасон (Carcassonne), ценена за своята автентичност.
- Римски паметници и архитектура в Ним, включително известни амфитеатри и други постройки.
- Мостове и акведукти от римската епоха, както и средновековни манастири и катедрали из департаментите.
- Крайбрежни градчета като Колийор (Collioure) с каталонска атмосфера и исторически пристанища.
- Природни резервати и влажни зони с птици и характерна флора, които привличат природолюбители.
Културно и езиково в региона съжителстват френски, окситански (особено диалектът languedocien) и каталонски (предимно в Пиренеите-Ориентал). Местните фестивали, гастрономия и винарски традиции са силно свързани с идентичността на Лангедок-Русийон.
Туризъм
Туризмът е важен сектор: плажовете и морето привличат летовници, археологическите и архитектурните паметници придават културна стойност, а природните пътеки и планинските територии предлагат възможности за активности през целогодишния сезон. Виненият туризъм и гастрономическите обиколки също са разпространени.
Кратко обобщение: Лангедок-Русийон е регион с богата история, разнообразна природа и силни земеделски и туристически традиции. Въпреки административното си сливане в рамките на Окситания, той запазва отличителни културни, езикови и природни характеристики, които продължават да го правят привлекателен както за посетители, така и за местните общности.
Етимология
Името на провинция Лангедок произлиза от езика, който се говори в Южна Франция, langue d'oc, известен също като окситански, и от Русийон, област в южната част на днешния Лангедок-Русийон.
География
Районът Лангедок-Русийон има площ от 27 376 км. (210 570 кв. мили). На юг граничи с Испания и Андора, а на изток е Средиземно море (Лъвският залив). Граничи и с четири френски региона: Миди-Пиренеи на запад, Оверн и Рона-Алпи на север и Прованс-Алпи-Лазурен бряг (PACA) на североизток.
Най-високата точка в Лангедок-Русийон е Пик Карлит (42°34′11″N 01°55′55″E / 42.56972°N 1.93194°E / 42.56972; 1.93194 (Пик Карлит)) в департамента Пирене-Ориентал; висока е 2921 м.
Отдели
Регионът Лангедок-Русийон се състои от пет департамента:
Département | Префектура | ISO3166-2 | Население | Област | Плътност |
Aude | FR-11 | 362,339 | 6,139 | 59.0 | |
Gard | Ним | FR-30 | 725,618 | 5,853 | 124.0 |
Hérault | Монпелие | FR-34 | 1,077,627 | 6,101 | 176.6 |
Lozère | Mende | FR-48 | 76,889 | 5,167 | 14.9 |
FR-66 | 457,793 | 4,116 | 111.2 |
Демографски данни
През 2012 г. населението на регион Лангедок-Русийон е 2 700 266 души, като гъстотата на населението е 98,6 жители/км. 2
Десетте най-важни града в региона са:
Град | Население ( | Départment |
Монпелие | 268456 | Hérault |
Ним | 146,709 | Gard |
120,489 | ||
72,970 | Hérault | |
51,869 | Aude | |
47,068 | Aude | |
Sète | 44,558 | Hérault |
41,031 | Gard | |
Lunel | 25,405 | Hérault |
Агде | 24,651 | Hérault |


Катедралата Сен Пиер, Монпелие
Галерия
·
Vinça и планината Canigou
·
Les Joutes de la Saint-Louis 2005, Sète
·
Pont du Gard
·
Абатство Saint-Guilhem-le-Désert
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Лангедок-Русийон?
О: Лангедок-Русийон е бивш административен регион на Франция, който сега е част от административния регион Окситания.
В: Къде се намира Лангедок-Русийон?
О: Лангедок-Русийон е разположен в най-южната част на континентална Франция и граничи на юг с Испания и Андора.
В: Кои са петте департамента в този регион?
О: Петте департамента в този регион са Од, Гард, Еро, Лозер и Пиренеите-Ориентал.
В: Кой град е столица на Лангедок-Русийон?
О: Столицата на Лангедок-Русийон е Монпелие, който е и най-големият град.
Въпрос: Как се казва "жители" на френски език за този регион?
О: На френски език жителите на този регион се наричат "Languedocien-Roussillonnais".
В: Какъв език говори по-голямата част от населението на този район?
О: Повечето жители на този район говорят окситански или каталонски.