Кърт Вонегът

Живот

Семейство

Кърт Вонегът младши е роден в Индианаполис, Индиана, САЩ. Родителите му са Кърт Вонегът-старши и Едит Либер. Той е най-малкият от три деца. Предците му пристигат в Америка от Германия през 1855 г. Първоначално те са били проспериращи пивовари и търговци. И баща му, и дядо му са учили в Масачузетския технологичен институт и са били архитекти във фирмата "Вонегът и Бон" в Индианаполис. Неговият прадядо е основател на фирмата Vonnegut Hardware Company, която е институция в Индианаполис.

Ранни години

През май 1940 г. Вонегът завършва гимназия "Шортридж" в Индианаполис. През есента на същата година постъпва в университета "Корнел". Учи химия, но е помощник-главен редактор и заместник-главен редактор на университетския вестник, наречен The Cornell Daily Sun. Бил е член на братството "Делта Упсилон", също като баща си. Вонегът се присъединява към американската армия, докато е в Корнел. Армията го прехвърля в Технологичния институт "Карнеги" и в Университета на Тенеси, за да учи машинно инженерство. На Деня на майката през 1944 г. майка му се самоубива със сънотворни.

Втората световна война

Опитът на Кърт Вонегът като войник и военнопленник оказва дълбоко и силно влияние върху творчеството му. По време на войната той е войник с нисък ранг. Бил е редник в 423-ти пехотен полк, 106-та пехотна дивизия. Вонегът е заловен по време на битката при Булгера на 19 декември 1944 г. Намира се в затвор в германския град Дрезден. Става лидер сред затворниците, защото може да говори малко немски. Но казал на германските надзиратели "...точно какво щях да им направя, когато дойдат руснаците...". Надзирателите пребили Вонегът и му попречили да бъде лидер. Той преживява огнената бомбардировка на Дрезден през февруари 1945 г., която унищожава по-голямата част от града.

Групата на Вонегът от американски военнопленници оцелява след нападението. Германците ги държат в подземно помещение за съхранение на месо в кланица. Германците нарекли сградата Schlachthof Fünf (Кланица пет) и съюзническите военнопленници използвали това име за своя затвор. Вонегът казва, че резултатът от нападението е пълно разрушение и смърт, която никой не може да разбере. Това преживяване му дава идеи за известния му роман "Кланица-5". Преживяването на смъртта и разрушението е основна тема в поне шест от другите му книги. В "Кланица-5" той описва града като повърхност на Луната след бомбардировката. Разказва за това как германците карат затворниците да работят. Те трябвало да проникват в мазета и бомбоубежища, за да събират трупове. Трябвало е да погребват мъртвите хора заедно в големи дупки, докато германците са хвърляли камъни по тях и са крещели проклятия. По-късно Вонегът казва: "Имаше твърде много трупове за погребване. Вместо това германците изпратиха войници с огнехвъргачки. Всички останки на тези цивилни граждани бяха изгорени на клада".

Вонегът е освободен от войските на Червената армия през май 1945 г. на границата между Саксония и Чехословакия. Армията на САЩ му дава Пурпурно сърце. Но той казва, че това е било смешно, защото изобщо не е бил ранен тежко. Той пише в "Timequake", че наградата му е дадена за това, че е получил "измръзване".

Работа след Втората световна война

След войната Вонегът става студент по антропология в Чикагския университет. Работи и в градското информационно бюро на Чикаго. Вонегът признава, че не е бил добър ученик. Един от професорите казал, че някои от студентите щели да станат професионални антрополози, но той не бил от тях. В книгата "Табакера Багомбо" Вонегът пише, че университетът е отхвърлил първата му дипломна работа. Тя била за художниците кубисти и водачите на въстанията на коренните жители на Америка. От университета заявили, че е "непрофесионална".

Той се премества от Чикаго в Шенектади, Ню Йорк. Работи в отдела за връзки с обществеността на General Electric. Брат му Бърнард работи в изследователския отдел на същата компания. Докато е в Шенектади, Вонегът живее в малко селце, наречено Алплаус. Вонегът наема апартамент на горния етаж срещу доброволческата пожарна команда на Алплаус. В продължение на няколко години той е активен доброволен пожарникар. В този апартамент все още се намира бюрото му. Той пише много от разказите си на това бюро, издълбал името си в долната му част. По-късно Чикагският университет приема романа му "Люлката на котката" като негова дипломна работа, защото според тях историята е антропологична. През 1971 г. му дават магистърска степен.

В средата на 50-те години на миналия век Вонегът работи за списание Sports Illustrated за много кратко време. Той е помолен да напише статия за състезателен кон, който е прескочил ограда и се е опитал да избяга. Цяла сутрин Вонегът се взирал в празния лист хартия на пишещата си машина. След това написва: "Конят е прескочил шибаната ограда" и си тръгва. Почти щял да се откаже от писането, но от Работилницата за писатели към Университета на Айова го помолили да преподава. Докато е там, "Люлката на котката" става бестселър и той започва "Кланица-5". Тази книга днес се нарича един от най-добрите американски романи на XX век. Тя е в списъците на 100-те най-добри книги на списание Time и Modern Library. През 1961 г. той публикува известния разказ "Харисън Бержерон".

Вонегът се премества в Барнстейбъл, Масачузетс, градче на нос Код. Той е управител на първия дилърски център на Saab в САЩ.

Личен живот

След като се завръща у дома от Втората световна война, Кърт Вонегът се жени за Джейн Мари Кокс. Двамата се обичат още от младини. Той пише за ранната им връзка в няколко свои разказа. Двамата се разделят през 1970 г. Той се развежда с Кокс едва през 1979 г., но от 1970 г. Вонегът живее с друга жена - фотографката Джил Кременц. Тя става втората му съпруга, след като Вонегът се развежда с Кокс.

Той отглежда седем деца. Три от тях са от първия му брак с Кокс. Осиновява една дъщеря на име Лили с Кременц. Три от тях са деца на сестра му Алис. Вонегът ги осиновява, след като тя умира от рак.

От четирите осиновени деца на Вонегът три са негови племенници: Джеймс, Стивън и Кърт Адамс. Вонегът ги осиновява след една ужасна седмица през 1958 г. През тази седмица бащата на децата Джеймс Кармалт Адамс загива при влакова катастрофа, а майка им умира два дни по-късно. В романа си "Slapstick" Вонегът разказва как съпругът на Алис е починал два дни преди нея. Семейството ѝ се опитва да запази смъртта на съпруга ѝ в тайна. Тя обаче разбрала за това, когато друг пациент ѝ дал вестник един ден преди смъртта му. Трите момчета имали по-малък брат на име Петер Ница. Той бил бебе, когато родителите им починали. Питър отишъл да живее при братовчед на баща им в Бирмингам, Алабама.

На 31 януари 2001 г. пожар унищожава горния етаж на дома на Вонегът. Той получава инхалация от дим и четири дни е в болница в критично състояние. Той оцелява, но личните му документи са унищожени.

Вонегът пуши нефилтрирани цигари Pall Mall. Той нарича този навик "стилен начин да се самоубиеш".

Вонегът пада в дома си в Манхатън и наранява мозъка си. Той умира на 11 април 2007 г.