Ланфранк
Ланфранк (1005 x 1010 г. в Павия - 24 май 1089 г. в Кентърбъри) е духовник, учител и юрист, който става архиепископ на Кентърбъри при Уилям Завоевателя.
Този прочут италиански юрист се отказва от кариерата си, за да стане монах в Бек в Нормандия. През 1070 г. той става архиепископ на Кентърбъри в Англия. Това е върхът на един необикновен живот.
Статуята на Ланфранк, архиепископ на Кентърбъри, от външната страна на Кентърбърийската катедрала
Живот
Ланфранк е роден в началото на XI в. в Павия, Италия. Баща му, Ханбалд, имал ранг, равен на магистрат. Той осиротява в ранна възраст. Ланфранк е обучен в областта на свободните изкуства. Той прекосява Алпите и поема ролята на учител във Франция, а накрая и в Нормандия. Около 1039 г. става учител в катедралното училище в Аванш. Преподава три години с голям успех.
През 1042 г. той се отказва от това и става монах в новооснованото абатство Бек. През 1045 г. той става първият настоятел на абатството Бек. Става приятел на Уилям, херцог на Нормандия, а през 1050 г. - негов съветник. След това Ланфранк става абат на църквата "Свети Стефан" в Нормандия.
През 1067 г., когато умира Маврикий, архиепископ на Руан, Ланфранк отказва да заеме този пост. Той не би могъл да го направи без съгласието на Уилям I. Вероятно Уилям е имал нещо по-голямо предвид за Ланфранк. През 1070 г. Стиганд, архиепископ на Кентърбъри, е свален от папски легати. Уилям довежда Ланфранк от Нормандия в Англия, за да стане архиепископ на Кентърбъри.
