Лейдзу — легендарната китайска кралица и откривателка на коприната

Лейдзу — легендарната китайска кралица, откривателка на коприната и изобретателка на копринения стан. Мит, техника и корените на древната китайска копринена култура.

Лейзу е легендарна китайска кралица. Според преданието тя открива коприната и изобретява копринения стан през 28 век пр.

Лейзу открива копринените буби, докато се разхожда край кралските черници. Съществуват обаче различни истории за това как точно е открила, че копринените буби правят коприна.

Според една от историите тя докоснала с пръст един червей, от който излязла копринена нишка. Докато коприната продължавала да излиза, тя я увила около пръста си. Когато коприната свършила, тя видяла малък пашкул и разбрала, че този пашкул е източникът на коприната.

Друга история разказва, че тя открила копринени буби, които ядели листата на черницата и въртели пашкули. Тя събрала няколко пашкула и седнала да пие чай. Докато пиела чаша чай, пуснала един пашкул в парещата вода. От пашкула започнала да се отделя тънка нишка. Лейзу открила, че може да намотае тази мека и прекрасна нишка около пръста си.

Тя помолила съпруга си да ѝ даде една черничева горичка, където да отглежда червеите, които правят тези пашкули. На нея се приписва изобретяването на копринената макара, която съединява тънки копринени нишки в по-дебела нишка, достатъчно здрава за тъкане. Приписва ѝ се и изобретяването на първия копринен стан. Не е известно доколко тази история е вярна, ако изобщо е вярна, но историците знаят, че коприната е била направена за първи път в Китай. Лейзу споделила откритото с други хора и знанието станало общоприето.

Легенда и исторически контекст

Лейзу е митична фигура: в традиционните китайски предания тя се представя като съпруга на император Хуанди (Жълтият император) и като първия човек, който систематично използвал копринения пашкул за добиване на нишки. В различните варианти на легендата акцентът е върху случайното откритие и бързото разпространение на занаята сред населението.

Историческите и археологическите данни показват, че серикултурата (отглеждането на копринени буби и производство на коприна) има много древни корени в Китай. Макар конкретната личност на Лейзу да не може да бъде потвърдена чрез археологически находки, легендата обобщава народната памет за бавния процес, чрез който занаятът става широко разпространен.

Как се произвежда коприната (в резюме)

Процесът на производство на коприната включва няколко основни етапа, които легендите приписват на Лейзу. Съвременният кратък преглед:

• Отглеждане на черници и хранене на копринени буби с техните листа, за да растат и да образуват пашкули.
• Събиране на пашкулите и обработка с топла вода или пара, за да се разлепи коприненото влакно от пашкула (реене).
• Намотаване на тънките копринени нишки на макара и съединяване на няколко нишки в по-дебела и здрава нишка (реене и усукване).
• Тъкане на готовите нишки на станове, за да се получат платове с различен блясък и плътност.

Културно и икономическо значение

Коприната има огромно значение за китайската култура, икономика и международна търговия. Продуктът бил високо ценен и дълго време тайната на производството му била строго пазена. Коприната става ключов артикул в търговията с чужди народи и играе централна роля в това, което по-късно ще бъде наречено Пътят на коприната (Silk Road).

В народната религия и фолклора Лейзу често се възприема като покровителка или прародителка на тъкачите и на женските занаяти. В някои райони ѝ се отдавало почитание като на божество или култова личност, свързана с препитанието и умението да се правят тъкани от висок клас.

Съвременна приемственост

Днес коприната продължава да бъде символ на лукс и изящество, но и предмет на научни проучвания и индустриални приложения (биомедицински материали, текстилна индустрия с високи стандарти). Легендата за Лейзу остава важна част от културната памет на Китай и се използва за обяснение на началото на един от най-старите и влиятелни занаяти в човешката история.

Бележка: Легендите за Лейзу и първите стъпки в серикултурата са смес от фолклор и историческа памет. Те предават общественото разбиране за произхода на занаята, докато археологията и науката дават допълнителни данни за разпространението и развитието на техниките за производство на коприна.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Лейзу?

Въпрос: Каква е нейната заслуга за откриването на света?

В: Как Лейзу открива копринените буби?

Въпрос: Какви са различните истории за това как Лейзу е открил, че копринените буби правят коприна?

В: Какво се приписва на Лейзу като изобретение?

В: Известно ли е доколко историята за Лейзу е вярна?

В: Споделяла ли е Лейзу знанията си за коприната с други хора?

Търсене по буква