Глинестата формация Кимеридж представлява добре изучено седиментно тяло от вкаменени морски глини и кални камъни, натрупани в морска околна среда през късната юра. Формацията е с горноюрска възраст и дава името си на етапа кимеридж (Kimmeridgian), с възраст приблизително от 157,3 до 152,1 млн. години. От литоложка гледна точка доминират тъмни, органично-обогатени шисти и глини, често с ламинация и пресертирани слоеве от песъчливи или варовикови интервали.
Геология и литология
Натрупването на Кимериджската глина е станало в плитко до полудълбоко епиконтинентално море при условия, които често са били с понижено съдържание на кислород на дъното. Това е благоприятствало запазването на органични материи и формирането на богати на въглеводороди шисти. Типични характеристики:
- тъмни, финозърнести глини и кални камъни;
- високо съдържание на органична материя в много пластове (добри "source rocks");
- локални варовикови и пясъчни интеркалации, биотурбации и фосилни хоризонти.
Разпространение
Кимериджската глина е широко разпространена в Западна Европа и е особено добре изразена в Англия. Тя е наречена на село Кимеридж на брега на Дорсет в Англия, където съществуват отлични разкрития, включително в скалните заливи на Кимеридж Бей, и е част от световното наследство на Юрския бряг. В Англия образуването се среща в ивица, простираща се от Дорсет на югозапад към североизток до Източна Англия и Хъл. При устията и естуари те често формират подложки с мека, компресираща се консистенция — така например основите на моста над река Хъмбър са в глинестите отложения на Кимеридж под устието на Хъмбър. Извън Великобритания подобни късноюрски глинести единици се разпознават и в други части на Европа.
Икономическо значение
От икономическа гледна точка Кимериджската глина е една от най-важните скални единици в Европа, тъй като в много случаи представлява основния източник на нефтени находища в Северно море. Поради високото съдържание на органична материя и благоприятните условия за трансформация под влияние на погребване и температура, тези шисти са източник на течни и газообразни хидрокарбони, които мигрират в пълзящи скални капани и образуват находища. Освен това глините влияят и на инженеринговите условия — тяхната пластичност и склонност към свиване/набухване могат да създадат проблеми при строителство и крайбрежни обезопасителни работи.
Фосили и научно значение
Кимериджската глина е много богата на фосили и дава ценна информация за морската фауна и околната среда на късната юра. Фосилната фауна включва разнообразни групи животни, сред които са влечугите и разнообразни безгръбначни. Сред откриваните в нея групи са:
- влечуги — костенурки, крокодили, динозаври, плезиозаври, плиозаври и ихтиозаври, както и други морски рептили;
- голямо разнообразие от безгръбначни — молюски (амонити, белемнити, двучерупчести), ракообразни и други групи;
- характерни двучерупчести като Gryphaea (в отделни пластове често са обилно представени).
Изследванията на фосилите и на органичните остатъци в Кимериджската глина помагат за реконструкция на климатични условия, морска продуктивност и понижаване на кислородните нива в дъното през късната юра, а също така служат като важен референтен хоризонт за стратиграфията и палеонтологията.
Кимериджската глина остава обект на интензивно изследване — от геохимици, палеонтолози и петролни геолози — заради ролята ѝ като source rock, като част от крайбрежните пейзажи и като архив на юрският морски живот.
