Тръстикова котка (Felis chaus) — описание, ареал и местообитание
Котката от джунглата (Felis chaus) е успешна и широко разпространена дива котка. Разпространена е от Египет на запад до Китай на изток, а в Индия е често срещана.
Описание
Котката от джунглата е най-едрият останал вид от рода на дивите котки Felis. Тялото ѝ е компактно и мускулесто, с дължина от около 50 до 97 см (20–37 инча), а опашката – от 20 до 31 см (8–12 инча). Рамото ѝ достига височина около 40–50 см. Теглото варира значително според пола и ареала, обикновено между приблизително 4 и 16 кг; мъжките са по-едри от женските.
Окраската е предимно пясъчно–кафява до ръждива, понякога с по-светъл корем. Някои популации имат слабо изразени петна или ивици по тялото, особено млади индивиди. Ушите са заоблени и често имат тъмни петна отзад; лицето е с деликатни тъмни линии около очите и муцуната. Котката от джунглата няма ярко контрастни полоски като някои други Felis-видове, но формата и украсата ѝ варират според местообитанието.
Според правилото на Бергман, котките са по-едри в северните части на ареала си и стават по-дребни по-близо до тропиците, което се наблюдава и при този вид.
Ареал
Разпространението на котката от джунглата обхваща значителна част от Южна, Централна и Западна Азия — от Египет и Близкия изток през територии на Индия, части от Югоизточна Азия до Китай. В отделни региони видът може да бъде разреден поради загуба на подходящи местообитания, но на места остава често срещан.
Местообитание
Котките от джунглата предпочитат влажни низинни райони с гъста тревна или тръстикова растителност, които им осигуряват прикритие при лов и почивка. Често ги намираме в следните местообитания:
- Савани и открити тревни области с разпръснати храсти;
- Тропически сухи гори и крайречни зелени ивици;
- Тръстикови масиви и др., разположени покрай реки и езера в низините;
- Ориентирани към вода местообитания — крайводни треви и блата, където популациите ловуват и се крият;
- Понякога сухи степи и обработваеми земи, ако има налични тревни острови или канавки с влага.
Въпреки наименованието си, котката от джунглата рядко обитава гъсти тропически гори от типа на тропическите гори. Тя се среща предпочитано в пленени, влажни и слабо залесени биотопи, където висока трева и тръстика осигуряват скривалище и изобилие от дребни бозайници, птици, влечуги и амфибии — основна храна на вида. Като добър плувец, тя може да ловува и риба и да използва водните участъци като ловна територия.
Котката от джунглата е адаптивна и понякога оцелява в човешко изменена среда (например оризови полета и напоявани насаждения), но намаляването и унищожаването на влажните зони, обезлесяването и преследването от хора остават основни заплахи за местните популации.
Разпределение
Котката от джунглата живее в Близкия изток, Индийския субконтинент, Централна и Югоизточна Азия, Шри Ланка и в Южен Китай. Котката от джунглата живее на места с много вода и гъста растителност, като блата, мочурища, крайбрежни и крайречни зони, пасища и храсталаци. В ареала си тя обикновено живее в земеделски земи, като например полета с фасул и захарна тръстика. Често е забелязвана в близост до хора. Може да живее дори на места с малко растителност. Рядко се среща на места с много сняг. Исторически данни сочат, че живее на височина от 2310 м в Хималаите. Не обича да живее в тропически гори и гористи местности.
В Турция е регистриран във влажните зони край Манавгат, в лагуната Акйатан на южното крайбрежие и край езерото Егирдир. В Палестина е регистриран в Наблус, Рамала, Йерихон и Йерусалим.
В Иран тя живее в много местообитания. Обитава от равнините и земеделските земи до планините на височина от 45 до 4178 м в поне 23 от 31 провинции на Иран. В Пакистан е заснет в районите Харипур, Дера Исмаил Хан, Сиалкот и в резервата за диви животни Лангх Лейк.
В Индия тя е най-разпространената малка дива котка. В Непал е регистрирана в алпийски местообитания на височина 3000-3300 м в защитената зона на Анапурна.
Няколко мумии на котки от джунглата са открити сред котките в Древен Египет.
Хранене
Котката от джунглата е предимно хищник. Обича да се храни с дребни бозайници като джербили, зайци и гризачи. Ловува също птици, риби, жаби, насекоми и малки змии. Обикновено плячката ѝ тежи по-малко от 1 кг. Понякога изяжда бозайници, големи колкото млади газели. Котката от джунглата е частично всеядна. Тя яде плодове, особено през зимата.
Котката от джунглата ловува, като преследва плячката си. След това преследва плячката си. Ушите на котките от джунглата им помагат да разберат къде е плячката им. Тя използва различни начини за улавяне на плячката. Подобно на каракала, котката от джунглата може да скача високо във въздуха, за да лови птици. Тя е страхотен катерач. Котката от джунглата може да бяга със скорост до 32 км/ч (20 мили в час). Тя е добър плувец. Тя може да плува до 1,5 км във вода. Тя може да скача във водата, за да лови риба.
Въпроси и отговори
В: Какво е научното име на джунглената котка?
О: Научното име на джунглестата котка е Felis chaus.
В: Колко дълга е типичната котка от джунглата?
О: Типичната котка от джунглата е с дължина на тялото от 20 до 37 инча (от 50 до 97 см), с опашка от 8 до 12 инча (от 20 до 31 см).
В: Къде живее котката от джунглата?
О: Котката от джунглата живее в савани, тропически сухи гори и тръстикови масиви покрай реки и езера в низините, но не и в тропически гори. Те също така са приспособими животни и могат да се срещнат дори в сухи степни местности.
Въпрос: Размерът варира ли в зависимост от местоположението?
О: Да, размерът варира в зависимост от местоположението поради правилото на Бергман - те са най-големи в северните граници на ареала си и стават с по-малки тела по-близо до тропиците.
В: Какъв тип среда предпочитат?
О: Котките от джунглата предпочитат влажна среда с високи треви или тръстики, в които да се крият.
В: Има ли други видове в този род?
О: Да, това е най-големият останал вид диви котки в рамките на рода Felis.
