Тръстикова котка | успешна и широко разпространена дива котка
Котката от джунглата (Felis chaus) е успешна и широко разпространена дива котка. Разпространена е от Египет на запад до Китай на изток, а в Индия е често срещана.
Джунглата е най-големият останал вид от рода на дивите котки Felis. Дължината на тялото ѝ е от 20 до 37 инча (от 50 до 97 см), а опашката ѝ е от 8 до 12 инча (от 20 до 31 см).
Вярно на правилото на Бергман, че котките са най-едри в северната част на ареала си и стават по-дребни по-близо до тропиците.
Живеят в саваните, тропическите сухи гори и тръстиковите масиви покрай реките и езерата в низините, но въпреки името си не се срещат в тропическите гори. Въпреки че са приспособими животни и се срещат дори в сухи степи, те предпочитат влажна среда с високи треви или тръстики, в които да се скрият.
Разпределение
Котката от джунглата живее в Близкия изток, Индийския субконтинент, Централна и Югоизточна Азия, Шри Ланка и в Южен Китай. Котката от джунглата живее на места с много вода и гъста растителност, като блата, мочурища, крайбрежни и крайречни зони, пасища и храсталаци. В ареала си тя обикновено живее в земеделски земи, като например полета с фасул и захарна тръстика. Често е забелязвана в близост до хора. Може да живее дори на места с малко растителност. Рядко се среща на места с много сняг. Исторически данни сочат, че живее на височина от 2310 м в Хималаите. Не обича да живее в тропически гори и гористи местности.
В Турция е регистриран във влажните зони край Манавгат, в лагуната Акйатан на южното крайбрежие и край езерото Егирдир. В Палестина е регистриран в Наблус, Рамала, Йерихон и Йерусалим.
В Иран тя живее в много местообитания. Обитава от равнините и земеделските земи до планините на височина от 45 до 4178 м в поне 23 от 31 провинции на Иран. В Пакистан е заснет в районите Харипур, Дера Исмаил Хан, Сиалкот и в резервата за диви животни Лангх Лейк.
В Индия тя е най-разпространената малка дива котка. В Непал е регистрирана в алпийски местообитания на височина 3000-3300 м в защитената зона на Анапурна.
Няколко мумии на котки от джунглата са открити сред котките в Древен Египет.
Хранене
Котката от джунглата е предимно хищник. Обича да се храни с дребни бозайници като джербили, зайци и гризачи. Ловува също птици, риби, жаби, насекоми и малки змии. Обикновено плячката ѝ тежи по-малко от 1 кг. Понякога изяжда бозайници, големи колкото млади газели. Котката от джунглата е частично всеядна. Тя яде плодове, особено през зимата.
Котката от джунглата ловува, като преследва плячката си. След това преследва плячката си. Ушите на котките от джунглата им помагат да разберат къде е плячката им. Тя използва различни начини за улавяне на плячката. Подобно на каракала, котката от джунглата може да скача високо във въздуха, за да лови птици. Тя е страхотен катерач. Котката от джунглата може да бяга със скорост до 32 км/ч (20 мили в час). Тя е добър плувец. Тя може да плува до 1,5 км във вода. Тя може да скача във водата, за да лови риба.
Въпроси и отговори
В: Какво е научното име на джунглената котка?
О: Научното име на джунглестата котка е Felis chaus.
В: Колко дълга е типичната котка от джунглата?
О: Типичната котка от джунглата е с дължина на тялото от 20 до 37 инча (от 50 до 97 см), с опашка от 8 до 12 инча (от 20 до 31 см).
В: Къде живее котката от джунглата?
О: Котката от джунглата живее в савани, тропически сухи гори и тръстикови масиви покрай реки и езера в низините, но не и в тропически гори. Те също така са приспособими животни и могат да се срещнат дори в сухи степни местности.
Въпрос: Размерът варира ли в зависимост от местоположението?
О: Да, размерът варира в зависимост от местоположението поради правилото на Бергман - те са най-големи в северните граници на ареала си и стават с по-малки тела по-близо до тропиците.
В: Какъв тип среда предпочитат?
О: Котките от джунглата предпочитат влажна среда с високи треви или тръстики, в които да се крият.
В: Има ли други видове в този род?
О: Да, това е най-големият останал вид диви котки в рамките на рода Felis.
