Океанът Япет е съществувал през неопротерозоя и палеозоя (преди 600-400 милиона години). Океанът се е намирал в южното полукълбо, между три палеоконтинента. Океанът изчезнал, когато тези три континента се обединили и образували една голяма земна маса. На този голям континент са давани различни имена, като Лаврусия или Стария континент на червения пясъчник. Вероятно най-подходящото име е Еврамерика, защото по същество това са Америка и Европа, слепени заедно.

Океанът на Япет се е намирал между континентални маси, които много по-късно приблизително ще оформят противоположните брегове на Атлантическия океан. Той е своеобразен предшественик на Атлантическия океан.

В началото на XIX век американският палеонтолог Чарлз Дулитъл Уолкот забелязва разлики в раннопалеозойските бентосни трилобити от двете страни на линията, която по-късно е наречена Япетски шев.

Така наречената "тихоокеанска фауна" на Лаврентия, каквато се среща в Шотландия и западната част на Нюфаундленд, е доста различна от тази на Балтика, често наричана "атлантическа фауна". Последната се среща в южните части на Британските острови и източната част на Нюфаундленд. Геолозите от началото на XX в. смятат, че в началото на палеозоя между Шотландия и Англия е съществувало голямо корито, т.нар. геосинклинала, която е държала двете страни разделени.

С развитието на тектониката на плочите през 60-те години на миналия век геолозите стигат до заключението, че Атлантическият океан трябва да е имал предшественик преди времето на Пангея. Този океан се е затворил, когато три континента са се съединили, създавайки Япетския шев.

Произход, време и разположениe

Океанът Япет (Iapetus) започва да се формира през късния неопротерозой — приблизително преди 600–550 милиона години, в резултат на разкъсване и раздалечаване на континентални блокове. Най-интензивното му съществуване и живот в него са през ранния и средния палеозой. Затварянето на Япет започва в ордовик-палеозойския период и завършва в силур–девон (приблизително преди 440–400 милиона години), когато са настъпили големи сблъсъци и орогенни събития.

Континенти и тектонски събития

Между които се простира Япет, са главно три палеоконтинента или терена: Лаврентия (предшественик на Северна Америка), Балтика (част от бъдещата Европа) и серия от по-малки терени и микроконтиненти, сред които е Авалония. Когато тези блокове се сблъскват, се образуват силни планински вериги (например каледонски орогенезис) и морското пространство се затваря. Резултатът е обединяване в по-големи континентални маси, описвани с имена като Лаврусия или Еврамерика.

Доказателства за съществуването на Япет

  • Фосили и фауни: Различията в бентосните трилобити и други морски организми от двете страни на древната граница (забелязани още от Чарлз Д. Уолкот) показват, че моретата са били отделени и са имали различни биогеографски провинции.
  • Палеомагнитни данни: Измервания на древни магнитни полюси помагат да се реконструира позицията и движението на континентите и показват, че бреговете са били далеч един от друг в периода на съществуване на Япет.
  • Геоложки структури и шевове: Мястото на затваряне на океана е запазено като тектоничен "шев" — зона, в която се срещат различни блокове, наслоени и метаморфозирани скали, често с остатъци от океанска кора (офиолити) и акрецировани терени. Тази граница е известна като Япетски шев и е видима в части от Британските острови, Нюфаундленд и други региони.
  • Съвпадение на скални пояси и формации: Корелация между старите скални комплекси по днешните брегове на Атлантика показва, че някога те са били част от различни страни на един и същ океан.

Значение и връзка с Атлантическия океан

Япет често се нарича "предшественик" или "прото-Атлантически" океан, защото континенталните блокове, които някога го ограничавали, по-късно оформят бреговете на съвременния Атлантик. Въпреки това това не означава, че Атлантическият океан е същият воден басейн: той се появява по-късно при разкъсването на по-нови суперконтиненти. Важността на Япет е в това, че примерът за неговото отваряне и затваряне илюстрира процесите на рифтване, разширяване на океанска кора, субдукция и континентален сблъсък — ключови механизми на тектониката на плочите.

Кратко резюме

Океанът Япет е ключово понятие в палеогеографията и тектонологията: той е голям древен океан, който съществувал през неопротерозоя и ранния палеозой между Лаврентия, Балтика и други терени. Закриването му довежда до формиране на големи континентални блокове (Еврамерика/Лаврусия) и до образуване на Япетския шев — свидетелство за минали геоложки сблъсъци и преобразувания, които предшестват по-късните събития, довели до съвременния Атлантически океан.