Четвърто поколение видеоигрови конзоли (16‑битова ера) — Nintendo, Sega, Game Boy

Открий историята на 16‑битовата ера: доминацията на Nintendo и Sega, раждането на Sonic и Game Boy и класическите заглавия като Tetris, Mario и Zelda.

Четвъртото поколение конзоли за видеоигри започна на 30 октомври 1987 г. Четвъртото поколение (наричано още 16-битово поколение) започна с пускането на PC Engine на Nippon Electric Company (NEC). Въпреки че NEC пусна първата конзола от четвърто поколение, това поколение беше доминирано от Nintendo и Sega. Nintendo стана с най-голям световен пазарен дял в четвъртото поколение. Sega също постигна успех в това поколение. Тя стартира нов франчайз - Sonic the Hedgehog. Това беше направено, за да може Sega да се конкурира с поредицата игри Mario на Nintendo. Много други компании пуснаха конзоли в това поколение. Нито една от тях обаче не постигна успех, с изключение на Neo Geo на SNK.

Първата портативна игрова конзола, пусната в четвъртото поколение, е Game Boy на 21 април 1989 г. Game Boy се превърна в най-популярната преносима игрова конзола. Екранът на Game Boy нямаше цвят. Много от водещите му конкуренти обаче имаха такъв. За Game Boy бяха представени три основни франчайза. Те включват: Tetris, Pokemon и Kirby. Много от популярните игри в това поколение първоначално започнаха в 8-битовите поколения. Тези заглавия включват Mario, Metroid, Zelda, Star Fox, Kirby, Dragon Quest, Final Fantasy, Seiken Densetsu (Secret of Mana), Sonic the Hedgehog, Donkey Kong, Street Fighter, Mortal Kombat и Mega Man X.

Четвъртото поколение беляза важен технологичен и културен преход в гейминг индустрията. В тази ера видяхме широкото разпространение на 16‑битовата графика и значително подобрено аудио спрямо предходните поколения, както и появата на допълнителни хардуерни разширения (CD‑добавки и графични ускорители), които започнаха да провеждат експерименти с по-големи мултимедийни възможности.

Ключови конзоли и иновации

• PC Engine / TurboGrafx‑16: Пусната първа в Япония, PC Engine (известна извън Япония като TurboGrafx‑16) беше успешна в Япония благодарение на компактния си дизайн и силната библиотека от 2D игри. NEC и Hudson Soft въведоха и CD-ROM² система като ранен опит за използване на оптични носители за игри.
• Sega Mega Drive / Genesis: Известна с мощния си 16‑битов процесор (Motorola 68000) и силен каталог action и спортни заглавия. Sega използва агресивен маркетинг и утвърди Sonic като свой „маскот“, което ѝ помогна да се конкурира ефективно с Nintendo на западните пазари.
• Super Nintendo / Super Famicom: Nintendo отговори със Super Famicom (Super NES извън Япония) — конзола с богата цветова палитра, напреднали графични режими (включително Mode 7 за псевдо‑3D ефекти) и силни първопартни заглавия като Super Mario World и The Legend of Zelda: A Link to the Past. Платформата подкрепяше и специални процесори в каретите (напр. Super FX), които позволяваха 3D експерименти като Star Fox.
• Neo Geo (AES / MVS): SNK предложи „аркадено качество“ в домашен формат с Neo Geo AES и по‑достъпния за аркади MVS. Тази система бе технически впечатляваща, но и много скъпа — факт, който ограничи масовото ѝ разпространение, въпреки силните си серии (бойни игри, run‑and‑gun заглавия и др.).
• CD и междинни добавки: В края на епохата се появиха и различни опити да се разшири 16‑битовият свят с CD‑базирани добавки (Sega CD), както и преходни приставки като 32X, които целяха да предложат по‑добра графика и мултимедия преди настъпването на пълноценните 32/64‑битови системи.
• Други платформи: Няколко по‑малки или по‑специализирани системи (напр. FM Towns Marty, Philips CD‑i, Amiga CD32) също се опитаха да намерят своя пазар, но повечето останаха нишови или неуспешни в глобален мащаб.

Защо Game Boy успя

• Game Boy предложи забележителна автономност на батерията и ниска цена, което го направи привлекателен за широка публика.
• Първоначалният пакет често включваше Tetris — игра, която имаше универсално привличане и помогна за бързото разпространение на устройството.
• Въпреки липсата на цветен екран, здрава конструкция, широк каталог и възможността за мултиплейър чрез link cable направиха Game Boy доминираща преносима платформа през по‑голямата част от 90‑те.
• Франчайзите Pokemon (стартира през 1996 г. в Япония) и Kirby (първа игра за Game Boy през 1992) допринесоха значително за дългосрочния успех на конзолата.

Игрови жанрове и наследство

Четвъртото поколение даде тласък на жанрове като платформърите, 2D бойните игри, ролeвите игри (JRPG), и приключенските заглавия. Много от поредиците, които познаваме и днес — Mario, Metroid, Zelda, Final Fantasy и др. — преминаха през тази ера и се доразвиха, като съчетаха по‑сложни сюжети, по‑богата графика и подобрено аудио. Появата на силни поредици от 16‑битовата епоха създаде основата за много от жанровите стандарти на следващите поколения.

Следващото поколение щеше да промени всичко.

Въпроси и отговори

В: Коя беше първата пусната конзола от четвърто поколение?

В: Кой доминираше в четвъртото поколение конзоли за видеоигри?

В: Какъв нов франчайз представи Sega в това поколение?

В: Коя беше първата портативна конзола за игри, пусната в това поколение?

В: Кои са някои от популярните франчайзи, които започнаха през това поколение?

Въпрос: Как Nintendo постигна успех в това поколение?

В: Как Sega се конкурираше с поредицата игри Mario на Nintendo?

Търсене по буква