Пето поколение видеоигрови конзоли: история, ключови системи и наследство

Открий историята и наследството на петото поколение видеоигрови конзоли: Sega Saturn, PlayStation, Nintendo 64 и тяхната роля в еволюцията на гейминга.

Петото поколение конзоли за видеоигри започна през 1993 г. и завърши през 2002 г. Петото поколение се нарича още 32-битово, 64-битово или 3D поколение конзоли за видеоигри. През цялото пето поколение само три конзоли бяха сред най-популярните конзоли за видеоигри в тази епоха. Тези конзоли включват Sega Saturn (1994 г.), Sony PlayStation (1994 г.) и Nintendo 64 (1996 г.). В различните части на света продажбите на конзоли варират в широки граници. Въпреки това PlayStation е най-продаваната система от петото поколение. 3DO, Atari Jaguar, Amiga CD32 и PC-FX и други конзоли също бяха част от това поколение. Тези системи обаче не бяха много успешни.

Преносимите игрови конзоли от петото поколение не бяха толкова успешни. Първият джобен компютър, Sega Nomad, имаше продължителност на живот от две години. Virtual Boy имаше само по-малко от една година. И двете бяха спрени от производство. Game Boy Color на Nintendo стана най-продаваната портативна видеоконзола от петото поколение. Имаше две актуализирани версии на оригиналния Game Boy, като Game Boy Light (само в Япония) и Game Boy Pocket.

Битовите рейтинги на конзолите от 5-то поколение започнаха да се размиват и не бяха толкова важна характеристика за продажба, колкото предишните "битови войни" от 8 и 16-битовата ера. Броят на "битовете" в имената на конзолите се отнасяше до размера на думата на процесора. Той се използваше от търговците на хардуер като "демонстрация на мощ" в продължение на много години. При петото поколение се наблюдаваше увеличаване на емулацията. Развитието на интернет направи възможно запазването и изтеглянето на лентови и ROM изображения на по-стари игри. Това накара конзолите от седмо поколение да направят много по-стари игри достъпни за закупуване или изтегляне.

Технологични иновации и характеристики

Петото поколение беляза масовото преминаване от двумерна (2D) към тримерна (3D) графика. Основни технически и дизайнерски промени включват:

• CD-ROM носители: PlayStation и множество други системи използваха компактдискове, което позволи по-големи игри, записана музика с високо качество и пълно-екранно видео (FMV).
• Полигони и 3D рендериране: Игровите двигатели започнаха да строят нива и модели от полигони, което доведе до развитието на жанрове като 3D платформъри, приключенски игри и шутъри от трето лице.
• Аналогови контроли и нови периферии: Nintendo 64 въведе аналогов стик в стандартния си контролер, което промени начина на управление на 3D пространствата. Появиха се и аксесоари като Rumble Pak, памет карти и разнообразни джойстик модули.
• Памет и съхранение: За първи път се наложиха отделни памет карти (memory cards) за запазване на прогреса при някои системи (най-известно при PlayStation), докато други използваха батерии в самите картриджи (някои игри за Nintendo 64 например).
• Аудио и FMV: Честотата и качеството на звукa значително се подобриха — CD-Audio и компресирани формати позволиха саундтраци, които допринасят за кинематичните преживявания.

Ключови системи и защо доминираха

• Sony PlayStation (1994) — Първата успешна конзола на Sony привлече множество трети разработчици, използваше CD-ROM и предлагаше мощна за времето си комбинация от 3D възможности и лесен за развитие хардуер. PlayStation стана най-продаваната система от това поколение и разшири библиотеки от жанрове — от JRPG (например поредици, които промениха индустрията) до шутъри и състезателни игри.
• Sega Saturn (1994) — Конзолата беше технически сложна с много процесорни единици, което я правеше трудна за програмиране. Saturn блестяше при 2D заглавия и имаше успех в Япония, но загуби голяма част от пазара извън страната поради конкуренцията от PlayStation и проблеми в маркетинга и доставките.
• Nintendo 64 (1996) — Фокусирана върху 3D геймплей с мощни за времето си полигони и иновативни контролери, конзолата предложи заглавия като ранните тримерни приключенски и платформени игри. Използването на картриджи даде по-бързо зареждане и устойчивост срещу пиратство, но ограничи пространството и увеличи разходите за разработка, което понякога отблъскваше трети страни.

Други конзоли и провали

В допълнение към големите три, множество платформи опитаха да се наложат, но срещнаха различни проблеми:

• 3DO имаше амбициозни идеи, но висока цена и липса на ключови ексклузиви ограничи продажбите.
• Atari Jaguar и Amiga CD32 не успяха да привлекат достатъчно разработчици и пазари.
• PC-FX беше ориентирана към CD-базираните мултимедия, но силно затруднена от липсата на глобално разпространение и конкурентни заглавия.

Причини за неуспех включваха сложна архитектура за разработка, висока цена, лош маркетинг или недостатъчна библиотека от качествени игри.

Преносими конзоли

Преносимите системи от петото поколение показаха разнородни резултати:

• Game Boy Color на Nintendo остана най-успешната преносима конзола от епохата, благодарение на голямата базова потребителска група и силна библиотека от игри. Преносимите модели като Game Boy Pocket и Game Boy Light разшириaха портфолиото.
• Sega Nomad беше портативна версия на Sega Genesis/Mega Drive, но имаше кратък пазарен живот и проблеми с батерията и цената.
• Virtual Boy опита 3D визуализация чрез червени монохромни дисплеи, но причини дискомфорт и здравословни оплаквания у някои играчи, поради което беше изтеглен бързо.

Културно и индустриално наследство

Петото поколение оказа дълготраен ефект върху игралната индустрия:

• Утвърди 3D графиката като стандарт и формира художествения и технически език на съвременните игри.
• CD-ROM носителите промениха продукцията на игри — повече място за съдържание, гласов запис и кинематични елементи.
• Появата на нови контролни схеми (аналогови стикове, комплект допълнителни аксесоари) промени дизайна на жанрове и интерфейси.
• Моделите за запазване на игра (памет карти и батерии в картриджите) въведоха по-сложни и дълги игрови изживявания.
• Петото поколение също ускори темповете на емулация и дигитална архивизация — възможността за запазване и изтегляне на лентови и ROM изображения променя начина, по който стари игри се съхраняват и консумират. Това доведе до дискусии за легалност, авторски права и ролята на фирмите за конзоли в предлагането на ретро-заглавия чрез дигитални магазини и услуги за обратно съвместимост.

Заключение

Петото поколение представлява ключов преход от 2D към 3D, навлизане на CD сред медиите и създаване на нови игрови жанрове и техники. Въпреки че някои платформи не успяха да се наложат, успешните системи оставиха силно наследство: дизайнът на контролерите, начинът на разпространение на игрите и моделите за запазване на игровия прогрес достигнаха до следващите поколения и оформят гейминг индустрията и днес.

Въпроси и отговори

В: Кое беше петото поколение конзоли за видеоигри?

В: Кои бяха някои от най-популярните конзоли за видеоигри през тази епоха?

В: Доколко успешни са портативните устройства през този период?

Въпрос: Какво означават "битовете" в имената на конзолите?

В: Как емулацията повлия на игрите в тази епоха?

В: Какви други системи бяха част от това поколение освен тези, които бяха успешни?

Търсене по буква