Nintendo 64 (обикновено съкратено N64) е третата домашна конзола за видеоигри, пусната от Nintendo. Тя дебютира в Япония през юни 1996 г. и бе позиционирана да се конкурира с Sony PlayStation и Sega Saturn. Nintendo 64 е първата конзола на Nintendo, проектирана специално за 3D графика, което доведе до промени както в дизайна на игрите, така и в контрола (качество на камерите, слойна колизия, мапинг на 3D пространството). За носител на софтуера Nintendo използва пластмасови касети (карtridge), вместо да премине на компактдискове и дискове — това осигурява значително по-бързо време за зареждане и по-надеждно четене, но повишава производствените разходи и ограничава капацитета за съхранение в сравнение с CD/диск медиите.

Контролер и периферия

Контролерът на Nintendo 64 е с характерна форма на буква "М", съдържа около 10 бутона и вграден аналогов джойстик (джойстик), което прави N64 една от първите конзоли, прилагащи широко аналоговия стик за прецизно управление в 3D среда. Дизайнът на аналоговия стик на N64 повлия на индустрията — Sony използва идеята при разработката на своя контролер DualShock за PlayStation. Системата също така поддържа аксесоари като Rumble Pak (вибрационен модул), Controller Pak (памет за запазване) и Expansion Pak — пакет за разширение на паметта, който увеличава оперативната памет от 4 MB до 8 MB (RAM) и отпusia възможности за по-сложна графика и текстури в някои заглавия.

Характеристики и хардуер

  • Процесор: 64-битов MIPS-базиран CPU (NEC VR4300) — прецизно рендиране на 3D сцени и логика на игрите.
  • Графичен чип: "Reality Coprocessor" (SGI RCP) — за обработка на геометрия, текстури и ефекти.
  • Памет: стандартно 4 MB RAM, опция за разширение до 8 MB с Expansion Pak.
  • Носител: пластмасови касети — по-бързи зареждания, по-малко място за аудио/видео материали в сравнение с CD.
  • Мултиплейър: четири вградени порта за контролери, което направи конзолата популярна за локален мултиплейър.

Развитие, поддръжка от трети страни и съдържание

Разработката на игри за Nintendo 64 бе по-скъпа и по-сложна за някои студия поради използването на касети и хардуерните ограничения (по-малко място за аудио и FMV), затова много компании предпочетоха да разработват за PlayStation и за следващото поколение PlayStation 2. Освен това Nintendo имаше по-консервативна политика спрямо съдържанието — компанията обикновено ограничаваше показването на открита кръв и екстремно насилие в заглавията си, което от своя страна насочи някои разработчици към други платформи. Въпреки това се появиха и изключения: някои издатели и студия направиха по-зрели и насилствени игри за N64, сред които е известният първо лице шутър Perfect Dark на Rare, който демонстрира, че платформата може да поддържа и сложни, наситени игрови преживявания.

Най-известни заглавия и мултиплейър

Nintendo 64 доминира в някои жанрове с иконични заглавия, които оформиха бъдещето на видеоигрите в 3D: Super Mario 64 и The Legend of Zelda: Ocarina of Time зададоха стандартите за 3D платформери и приключенски игри; GoldenEye 007 и Perfect Dark популяризираха мултиплейърната стрелба на локални състезания; Mario Kart 64, Super Smash Bros. и други бяха силно фокусирани върху социалния локален мултиплейър, използвайки четирите порта на конзолата.

Причини за спада и край на производството

Комбинацията от по-високи производствени разходи за касети, ограничения в капацитета им и предпочитанията на част от индустрията към по-евтиния и по-местен CD формат доведе до намаляване на подкрепата от трети страни. Заедно с политиките за съдържание на Nintendo и силната конкуренция от Sega и Sony, това допринесе за постепенно намаляване на пазарния дял на N64. Производството на системата е преустановено през 2003 г.

Наследство

Nintendo 64 остави трайна следа в гейм индустрията: въвеждането и масовото разпространение на аналоговия стик повлия на бъдещите контролери; много механики на 3D играта, изградени в заглавия като Super Mario 64 и Ocarina of Time, станаха фундамент за поколения игри напред; локалният мултиплейър и партийните заглавия от този период все още се ценят. Въпреки че системата загуби битката за доминираща платформа в края на 90-те, нейният принос за развитието на 3D гейминга и някои от най-обичаните игри в историята са неоспорими.