Hernandez v. Texas, 347 U.S. 475 (1954 г.), е знаково решение на Върховния съд на САЩ. С единодушно решение Съдът постановява, че американците от мексикански произход и всички други расови или национални групи в Съединените щати имат право на равна защита съгласно 14-ата поправка на Конституцията на САЩ. Решението е написано от председателя на съда Ърл Уорън. Това е първото дело, по което мексикано-американски адвокати се явяват пред Върховния съд на САЩ.
Делото произлиза от присъда за убийство срещу Пит (Педро) Хернандес, мексикано-американски гражданин, осъден от съд в щата Тексас от съдебно жури, в което не е имало представители на мексикано-американската общност въпреки наличието на значителен брой граждани с този произход в окръга. В защитата бе поставено твърдението, че местните практики при подбор на жури системно изключават мексикано-американци и по този начин им се нарушава правото на равна защита по 14-ата поправка.
Пред Върховния съд защитата показа данни и свидетелски показания, които указват модел на систематично изключване на хора с мексикански произход от журита в продължение на много години. Държавните съдилища в Тексас бяха приели, че защитената група не е „раса“ в класическия смисъл и отказаха искането за отменяне на присъдата. Върховният съд обаче разгледа въпроса по по-широк начин и постанови, че 14-ата поправка защитава не само двоична раса (черни/бели), а всяка расова, етническа или национална група, която е третирана като отделна класа в обществото и подлежи на системна дискриминация.
В съдебното становище съдия Уорън подчерта, че анализът на равната защита трябва да взема предвид реалните социални и исторически обстоятелства, а не само формалните правни категории. Решението признава, че мексикано-американците съставляват отделна общност с общи социални характеристики и че тяхното систематично изключване от журитата е нарушение на конституционното право на справедлив процес и равна защита.
Hernandez v. Texas има дълбоко значение за развитието на гражданските права в САЩ, тъй като разшири обхвата на 14-ата поправка извън традиционните расови категории и утвърди, че защита срещу дискриминация покрива и етнически и национални малцинства. Решението послужи като прецедент за по-късни дела, свързани с дискриминация при подбор на жури и други форми на системна дискриминация, и засили правната позиция на латиноамериканските общности в борбата за равни права.
Освен правния ефект, делото има и символично значение: то постави на национално ниво проблемите на мексикано-американските общности и показа, че достъпът до справедлив процес и пълното прилагане на равната защита са въпроси, които засягат многообразието на американското общество. Hernandez v. Texas остава често цитиран пример за това как федералният съд може да разшири конституционната защита в отговор на реални форми на дискриминация.