Цветът (или оцветяването) на животните се получава от светлината, отразена от повърхността на животното. Начините, по които животните произвеждат цветове, включват пигменти, хроматофори и други структури, както и биолуминесценция. Тези механизми могат да действат самостоятелно или в комбинация: например пигментите дават постоянни тонове (като меланин или каротеноиди), а структурните цветове илюстрират металичен блясък и иридесценция чрез разсейване и интерференция на светлината. Хроматофорите и специализираните клетки при главоноги и риби позволяват бързи и контролирани промени в оцветяването.

Функции на оцветяването

Тъй като зрението обикновено е толкова важно за животните и често се използва от хищниците като средство за откриване на плячка на голямо разстояние, цветът на животното трябва да изпълнява една или повече функции. Тези функции, като например намиране на плячка, избягване на залавяне или намиране на партньор, са абсолютно необходими за живота и оцеляването. Следователно цветът на животните се определя от естествения подбор, тъй като влияе върху оцеляването на животните и тяхното потомство.

Някои от най-очевидните функции на цветовете са:

  1. Камуфлаж: позволява на животното да остане скрито от погледа.

    Форми на камуфлаж включват съвпадение с фона (background matching), контрашадиране (countershading), което прави животното визуално по-плоско, и разрушително оцветяване (disruptive coloration), при което контрастните маркировки скъсват очертанията на тялото. Примери: листоядни насекоми, полеви мишки, каменни влечуги.

  2. Подаване на сигнали към други животни
    1. Предупредителна окраска: сигнализиране на други животни да не нападат.

      Ярки и контрастни цветове (често жълто, червено и черно) сигнализират за токсичност или лош вкус. Това е ефективна стратегия против хищници и често е свързана със спомагателни химични дефанзивни механизми.

    2. Мимикрия: възползване от предупредителната окраска на друг вид.

      Мимикрията може да бъде Бейтсианска (безвреден вид имитира опасен) или Мюлерова (няколко токсични вида споделят сходни сигнали). Това намалява вероятността да бъдат нападнати.

    3. Сексуален подбор: намиране на партньор.

      Яркото оцветяване често служи за привличане на партньор или за показване на здраве и генетично качество. Примери: опашката на пауна, ярките пера при много птици и цветните плаки при риби.

    4. Други видове сигнализация

      Оцветяването може да посредничи и в социална комуникация (териториалност, йерархия), както и между майка и потомство (разпознаване).

  3. Отклонение
    1. Защита от уплаха: неочаквани проблясъци на цвят или петна в очите

      Много видове имат скрити ярки полета, които внезапно се показват при заплаха, за да изплашат или объркат хищника (например някои пеперуди или гущери).

    2. Заслепяване: заблуждаване на хищника чрез бързо движение на ярък модел (например зеброви ивици).

      Зебрите са пример за възможно „размазване“ на движението при групово бягане, което прави по-трудно фокусирането на хищника върху отделна цел.

  4. Физическа защита: например хората с тропически климат имат тъмни кожни пигменти, които предпазват от слънчево изгаряне и рак на кожата.

    Меланинът намалява увреждането от ултравиолетови лъчи. Оцветяването може да играе роля и в терморегулацията — тъмните повърхности поглъщат повече топлина, светлите отразяват.

  5. Инцидентно оцветяване.

    Това е характерно за растенията, които имат зелени листа, защото хлорофилът е зелен. При животните се среща рядко, като например при червената кръв (хемът, необходим за пренасянето на кислорода, е червен). Когато обаче червеното се показва на повърхността, то често се дължи на селекция, както при червените устни на човека.

    Други случаи на „инцидентално“ оцветяване могат да произхождат от диета (каротеноиди) или метаболитни отпадъци, без да са адаптивни сами по себе си.

Преобладаващата част от най-често срещаните функции на цветовете са във взаимоотношенията хищник-жертва. "Адаптациите срещу хищници се срещат във всеки биом на света и в почти всяка таксономична група".

Механизми за производство на цвят

  • Пигменти: молекули като меланин (черно/кафяво), каротеноиди (жълто/оранжево/червено, често придобити чрез хранене) и порфирини. Те поглъщат определени дължини на вълните и придават устойчив тон.
  • Структурно оцветяване: цветове, получени от микроструктури, които разсейват и интерфероват светлината — иридесценция при птичи пера, миркоструктури при насекомите.
  • Хроматофори и хелифори: специализирани клетки, които могат да преместват пигменти или да променят структурата си, позволявайки бързо променящо се оцветяване (като при сепиите и хамелеоните).
  • Биолуминесценция: химично производство на светлина, използвано за примамване, комуникация или отблъскване (ночни морски организми, някои насекоми).

Еволюция и естествен подбор

Цветът на животните е обект на интерес и изследвания в биологията от дълго време. Според теорията за естествения подбор на Чарлз Дарвин от 1859 г. характеристики като оцветяването са еволюирали, предоставяйки на отделните животни репродуктивно предимство. Например индивидите с малко по-добър камуфлаж от другите от същия вид ще оставят средно повече потомство.

Еволюцията на оцветяването често включва компромиси: ярките цветове могат да привличат партньори, но и хищници; защитните пигменти могат да бъдат енергоемки за произвеждане. Силата и посоката на селекция зависят от средата, сетивните способности на наблюдателите (например птиците виждат ултравиолет), плътността на популацията и наличието на конкуренти и хищници. Често се наблюдават и полови разлики (сексуален диморфизъм) и полиморфизъм в рамките на видове, поддържани от честотно-зависима селекция или локална адаптация.

Пластичност, развитие и екологични влияния

Оцветяването може да се мени през живота на индивида (онто-генетични промени), сезонно (зимна и летна шуба при зайците и лисиците), или в отговор на фактори като температура, влажност и храна. Например някои птици и бозайници сменят оперението/козината при мълт, а хамелеоните и октоподите променят цвета си за камуфлаж и комуникация чрез нервна и хормонална регулация.

Значение за науката и човека

Изследванията на оцветяването имат приложения в опазването (оценка на видимостта и уязвимостта), биомиметиката (разработване на материали с контролирано отразяване на светлината) и медицината (разбиране на ролята на меланина и защитата от UV). Методи от визуална екология, генетика и химия на пигментите се комбинират, за да разкрият как и защо се е развило дадено оцветяване.

Цветът е многоизмерен феномен: той включва физика, химия, поведение и еволюция. Разбирането му дава прозрения за взаимодействията между видове, адаптациите към средата и механизмите на естествения подбор.