Животински цвят
Цветът (или оцветяването) на животните се получава от светлината, отразена от повърхността на животното. Начините, по които животните произвеждат цветове, включват пигменти, хроматофори и други структури, както и биолуминесценция.
Тъй като зрението обикновено е толкова важно за животните и често се използва от хищниците като средство за откриване на плячка на голямо разстояние, цветът на животното трябва да изпълнява една или повече функции. Тези функции, като например намиране на плячка, избягване на залавяне или намиране на партньор, са абсолютно необходими за живота и оцеляването. Следователно цветът на животните се определя от естествения подбор, тъй като влияе върху оцеляването на животните и тяхното потомство.
Някои от най-очевидните функции на цветовете са:
- Камуфлаж: позволява на животното да остане скрито от погледа
- Подаване на сигнали към други животни
- Предупредителна окраска: сигнализиране на други животни да не нападат
- Мимикрия: възползване от предупредителната окраска на друг вид
- Сексуален подбор: намиране на партньор
- Други видове сигнализация
- Отклонение
- Защита от уплаха: неочаквани проблясъци на цвят или петна в очите
- Заслепяване: заблуждаване на хищника чрез бързо движение на ярък модел (например зеброви ивици).
- Физическа защита: например хората с тропически климат имат тъмни кожни пигменти, които предпазват от слънчево изгаряне и рак на кожата.
- Инцидентно оцветяване. Това е характерно за растенията, които имат зелени листа, защото хлорофилът е зелен. При животните се среща рядко, като например при червената кръв (хемът, необходим за пренасянето на кислорода, е червен). Когато обаче червеното се показва на повърхността, то често се дължи на селекция, както при червените устни на човека.
Преобладаващата част от най-често срещаните функции на цветовете са във взаимоотношенията хищник-жертва. "Адаптациите срещу хищници се срещат във всеки биом на света и в почти всяка таксономична група".
Цветът на животните е обект на интерес и изследвания в биологията от дълго време. Според теорията за естествения подбор на Чарлз Дарвин от 1859 г. характеристики като оцветяването са еволюирали, предоставяйки на отделните животни репродуктивно предимство. Например индивидите с малко по-добър камуфлаж от другите от същия вид ще оставят средно повече потомство.
Стряскаща светкавица на червения подкрилен молец, когато е обезпокоен
Смелата шарка на зебрата може за момент да обърка преследващите я лъвове: защита от заслепяване
Червеният подкрилен молец е загадъчен и с деструктивни шарки в покой
Пеперудата паун показва поразителни очни петна, когато крилата ѝ са отворени; те също така отвличат вниманието от тялото. Това насекомо е оцеляло след атака на птица върху петното на дясното задно крило.
Блестящо оцветена ориенталска рибка сладур (Plectorhinchus vittatus) чака, докато две рибки с дръзки шарки Cleaner събират паразити от кожата ѝ. Петнистата опашка и шарката на плавниците на сладководните риби сигнализират за полова зрялост; поведението и шарката на рибите чистачи сигнализират, че те са готови да почистват, а не да служат като плячка.
Пеперудата паун е криптичен имитатор на листа, когато крилата ѝ са затворени
Изненадайте и заслепете защитата
Животните могат да имат камуфлажна защита на разстояние, но когато се сблъскат с хищник, могат да преминат към светкавична защита, за да спечелят време и да отвлекат вниманието на хищника. Хищникът често мига или обръща лицето си встрани при самозащита. Това е рефлекторно действие, което има за цел да защити жизненоважната част на лицето му. В секундата, в която хищникът мига, жертвата лети или скача и отново се приземява в камуфлаж. Този модел на цвят плюс поведение е доста разпространен. В учебниците той се нарича деиматична защита, от гръцки - "страшен" или "плашещ".
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Кои са начините, по които животните произвеждат цветове?
О: Животните произвеждат цветове чрез пигменти, хроматофори и други структури, както и чрез биолуминесценция.
В: Как цветът на животните влияе на оцеляването?
О: Цветът на животните се определя от естествения подбор, защото влияе върху оцеляването на животните и тяхното потомство. Той може да се използва за камуфлаж, сигнализиране на други животни, предупредително оцветяване, мимикрия, полов подбор и други видове сигнализация.
Въпрос: Каква е теорията за естествения подбор на Чарлз Дарвин от 1859 г.?
О: Теорията за естествения подбор на Чарлз Дарвин от 1859 г. гласи, че характеристики като оцветяването са се развили, като са осигурили на отделните животни репродуктивно предимство. Индивидите с малко по-добър камуфлаж от другите от същия вид средно оставят повече потомство.
Въпрос: Кои са някои примери за това как окраската на животните помага при взаимоотношенията хищник-жертва?
О: Примерите включват камуфлаж, за да останат скрити от погледа; сигнализиране на други животни да не нападат; възползване от предупредителната окраска на друг вид; неочаквани проблясъци на цвят или петна в очите; объркване на хищника чрез бързо придвижване на смела шарка (например ивици на зебра); физическа защита, като например това, че хората имат тъмни кожни пигменти, които предпазват от слънчево изгаряне и рак на кожата.
В: Какво представлява случайното оцветяване?
О: Инцидентното оцветяване е характерно за растенията, които имат зелени листа, тъй като хлорофилът е зелен. При животните е рядко срещано, но когато на повърхността се вижда червено, то често се дължи на селекция, като например червените устни при човека.
В: Какви функции изпълнява цветът при животните?
О: Цветът на животните изпълнява функции като намиране на плячка или избягване на улавяне, намиране на партньор или сигнализиране на други животни - всичко това е от съществено значение за живота и оцеляването.
