Деиматична защита: как плячката плаши хищника с фалшиви сигнали

Деиматична защита: как плячката плаши хищника с фалшиви сигнали — механизми, примери и разликата от апосематичното предупреждение

Деиматичната защита е тактика, при която жертвите плаши́т или заблуждават хищниците, за да си осигурят време и възможност да избягат. При успешна деиматична демонстрация хищникът получава внезапен шок — често отскача назад, замръзва или се отдръпва — и плячката използва момента, за да избяга. Много животни прибягват до тази тактика в тесни контакти с хищници; това е форма на защита срещу хищник, съчетаваща поведение, биоморфни елементи и понякога цветове или звуци.

Как работи деиматичната защита

Деиматичните (страхуващи) демонстрации разчитат на внезапност и преувеличение: неочаквано разкриване на ярки цветове, големи „очи“ (eyespots), размахване на крайници, шумове или внезапни движения. В много случаи сигналът е фалшив — сигнализира заплаха или опасност, която всъщност липсва, но ефектът върху хищника е достатъчен за плячката да се спаси.

Сигналите могат да са различни по форма и модалност:

• Визуални — ярки задни крила на молци и пеперуди, големи очеподобни петна по крилата, раздуване на гуша или размахване на ярко оцветени части.
• Аудио — внезапни щраквания, тропане или друг звук, който учудва хищника.
• Кинетични — внезапно размахване на крайници, скачане, правене на големи движения.
• Многообразни — комбинации от горните (например визуален „плашач“ плюс шум).

Разлика между деиматична и апосематична демонстрация

Важно е да се направи разграничение между фалшивите деиматични сигнали и истинските предупредителни сигнали, наречени апосематични. При апосематизма животното сигнализира, че действително е неприятно, отровно или опасно — това е честно предупреждение, което хищникът научава да свързва с неприятен опит (гаден вкус, отрова и т.н.).

1. Когато хищниците първоначално са уплашени, но се научат да ядат показващата се плячка, проявата се класифицира като деиматична, а плячката блъфира;
2. Когато те продължават да избягват плячката, след като са я опитали, проявата се приема като апосематична, което означава, че плячката е наистина отвратителна.

Във втория случай поведението може да бъде едновременно деиматично и апосематично: животното едновременно плаши хищника и честно показва, че е лошо за ядене (например с ярък сигнал, който индикира токсичност).

Примери от природата

Някои добре познати примери:

• Много пеперуди и молци внезапно разкриват големи очеподобни петна върху задните крила — хищникът се стресира и отскача.
• Някои тропически жаби и гущери разкриват ярки кореми при схващане; при някои видове задните части са ярко оцветени само когато животното е заплашено.
• Хищни насекоми и богомолки могат да размахват големи предни крака или да разкриват контрастни шарки, за да изплашат врага.
• Октоподи и калмари използват бързи промени в цвета и формата на тялото; някои излъчват и струя мастило като отвличащ маньовър.

Еволюционни и екологични аспекти

Деиматичните сигнали се развиват когато ползата от изненадата превишава разходите (повишена видимост, енергия за демонстрацията и риск от откриване). Те са особено ефективни срещу хищници, които реагират рязко на внезапни стимули — например птици, бозайници или влечуги. Научаването е ключово: млади или неопитни хищници могат по-лесно да се подлъжат от блъф, докато опитни хищници, които са преодолели страха си, могат да преодолеят деиматичния сигнал.

Случаите, когато сигналът се превръща в апосематичен, са интересни от еволюционна гледна точка: ако част от показващите животни действително са неприятни за ядене (например имат токсични съединения, отровни жлези и т.н.), хищниците ще развият дълготрайно избягване — и тогава ярките демонстрации се стабилизират като честен предупредителен сигнал.

Поведенчески и когнитивни ефекти върху хищника

Деиматичните демонстрации въздействат на вниманието, емоциите и моторните реакции на хищника — предизвикват стрес, засилват вниманието или причиняват краткотрайна блокада на движението. Това време е критично за плячката. Изследвания показват, че специфични форми (например симетрични очеподобни петна) са по-ефективни в предизвикването на „стартъл“ (внезапна реакция) у птиците и другите визуални хищници.

Кога деиматизмът е неефективен

Деиматичната защита може да се окаже неуспешна, ако хищникът е твърде гладен, ако сигналът е предвидим или ако хищникът е научен да игнорира подобни демонстрации. Освен това показващите се индивиди могат да станат по-видими и уязвими за други хищници или да изразходват ресурси за демонстрацията.

Кратко обобщение

Деиматичната защита е широко разпространена и разнообразна стратегия, при която плячката използва внезапни, често преувеличени сигнали, за да изплаши и забави хищника. Тя се разграничава от апосематичните предупредителни сигнали по това, че е често фалшива — но в природата често има преходи и комбинации между двете, когато някои видове едновременно плаше́т и реално са неприятни за ядене.

Въпроси и отговори

В: Какво е деиматична защита?

В: Какво се случва с хищника, когато е изненадан от деиматичната защита?

В: Каква е целта на деиматичната защита?

В: По какво се различава истинският апосематичен предупредителен сигнал от деиматичната защита?

В: Кои видове често показват предупредителни сигнали?

В: Всички видове жаби, които показват предупредителни знаци, ли имат отровни жлези?

В: Как се класифицират дисплеите като деиматични или апосематични?

Търсене по буква