Гул (ghul) — арабско чудовище и демон: митология, черти и произход

В иранските митологии гулите са същества, много подобни на хората, но по-големи. Обикновено те са по-малко интелигентни и не непременно зли. Повечето персийски говорители използват "Гул", за да опишат големи хора (в преносен смисъл "великани"). В зависимост от ситуацията това може да се счита за обида, но може и да не се счита.

Гулите и подобните на тях същества са изобразявани по различни начини в художествената литература, включително в поредицата "Тъмно фентъзи", разказите на Брайън Макнотън, романа на Майкъл Слейд "Гул", поредицата "Пръстеновиден свят" на Лари Нивън, поредицата "Хари Потър" на Джей Кей Роулинг, "Хрониките на Нарния", произведенията на Кейтлин Р. Кирнан, поредицата "Анита Блейк" на Лорел К. Хамилтън и "Досиетата Дрезден" на Джим Бътчър.

Литература

Морлоците са измислен вид канибалски духове, създадени от Х. Г. Уелс за романа му от 1895 г. "Машината на времето". Морлоците, както и друга предполагаема издънка на хората - елоите, съществуват в бъдещия свят през 802 701 г. от н.е. в "Машината на времето".

В романа "Дракула" на Брам Стокър от 1897 г. има герой, който се държи като глиган. Той се казва Ренфийлд. Под влиянието на вампира Ренфийлд става негов доброволен роб. Той изпитва желание да яде живи същества с надеждата да получи жизнената им сила за себе си. След като е затворен в лудница, той обмисля да изяде човек от болницата, но открива, че може да улови и консумира само мухи, паяци и понякога птици.

Във фантастиката на Х. П. Лъвкрафт гулът е член на нощна раса, която живее под земята. Някои от тях някога са били хора, но диетата с човешки трупове, а може би и напътствията на правилните угри, ги превръщат в ужасяващи звероподобни хуманоиди. В разказа "Моделът на Пикман" (1927 г.), първата от историите за гули на Лъвкрафт, те са неизразимо ужасни чудовища; в по-ранната му новела "Съновидението на непознатия Кадат" (1926 г.) обаче гулите са малко по-малко тревожни, понякога дори комични, и едновременно полезни и лоялни към главния герой. Ричард Ъптън Пикман, забележителен бостънски художник, изчезнал мистериозно в "Моделът на Пикман", сам се появява като призрачен гуляй в "Куестът на сънищата". Подобни теми се появяват и в "Скритият страх" (1922 г.) и "Плъховете в стените" (1924 г.). И в двата разказа се твърди, че съществуват подземни кланове от дегенерати, канибали или хора, хранещи се с мърша.

В модерната и съвременната художествена литература гулите често се бъркат с други видове немъртви, обикновено с безмозъчните разновидности на зомбитата. Въпреки че съвременната художествена литература (след 1954 г.), особено "Аз съм легенда" от 1954 г., предполага, че последните същества имат общи канибалски навици с гулите, все пак обикновено се смята, че вампирите и зомбитата предпочитат жива плячка.

В поредицата "Дюн" на Франк Хърбърт гола е починал човек, който е върнат към живот с помощта на тайна, почти незаконна технология на Тлейлаксу. По традиция Гола е лишен от спомените за предишния си живот и е научен на нови умения. Тлейлаксу често продават Гола на благородници като слуги и придворни. Поради силно суеверната си природа фремените не се отнасят с доверие към гхола, въпреки потенциалната полезност на живите мъртъвци. Неяснотата дали в съзнанието на гхола все още присъстват латентни спомени за "старото аз" или не, е предмет на дълъг дебат в цялата история. Предполага се, че терминът ghola произхожда от арабски език, както и други термини в поредицата за Дюн.

Филми и телевизия

Въпреки че в много сценарии са се появявали призраци, първият голям филм на тази тема е британският филм от 1933 г., озаглавен "Призракът". Актьорът Борис Карлоф играе умиращ египтолог, който притежава окултен скъпоценен камък, известен като Вечната светлина, за който вярва, че ще му осигури безсмъртие, ако бъде погребан с него и по този начин ще може да го подари на Анубис в задгробния живот. Разбира се, неговите свадливи и алчни наследници и сътрудници предпочитат да запазят скъпоценния камък за себе си. Карлоф се заклева да стане от гроба и да отмъсти на всеки, който се намеси в плана му, и спазва обещанието си, когато един от колегите му открадва Вечната светлина след смъртта му.

В 1968, филмът на Джордж А. Ромеро "Нощта на живите мъртви" съчетава оживели трупове (зомбита) с канибалски чудовища (гули). С това той създаде нови филмови чудовища, по-ужасяващи от всяко едно от двете самостоятелно. Терминът "ghoul" е действително използваният във филма. Терминът "зомбита" се появява по-късно, след излизането на филма. Ромеро никога не е мислил за тях по този начин; той казва, че когато е чул термина "зомбита", се е сетил за карибските същества.

Турският филм от 1976 г. "Млечни братя" (оригинален сюжет от "Гуляй" на Х. Рахми Гюрпинар) е турска комедия. В нея гулът е чудовище с допълнителна сила. В старите времена гулът е бил използван, за да плаши малките деца, а тук той е използван, за да плаши не само малките деца, но и големите хора.

В британския филм "Улицата" от 1975 г. (без връзка с филма на Карлоф) Питър Къшинг е в ролята на онеправдан мисионер, чийто син по време на пътуването си в Индия изпитва вкус към човешката плът. Тъй като умът и тялото на сина му деградират, Къшинг изпраща няколко младежи и ги приготвя като храна за потомството си, което държи заключено на тавана.

В антологичния филм "Клубът на чудовищата" от 1975 г. има сцена, в която село от призраци е натъкнато от непредпазлив пътник (Стюарт Уитман), който временно избягва съществата с помощта на едно получовешко момиче, но е заловен отново, когато се оказва, че призраците са представители на нормалния човешки свят.

В аниме и манга поредицата "Hellsing" гулите са зомбита, които се създават, когато "чипиран" (технологичен) вампир изцежда жертвата до смърт, или, в мангата, когато вампир изцежда кръвта на някой, който не е девствен. Ако бъдат смъртоносно ранени, те моментално се разпадат на прах. Те са под контрола на вампира, който ги ухапва, ядат човешка плът и са достатъчно интелигентни, за да използват огнестрелни оръжия. Нерядко се случва вампир да създаде малка армия от гули за нападение или защита.

"Гулът" е псевдонимът на телевизионния водещ на предавания за ужаси Рон Суид от района на Кливланд.

Франчайзът по комиксите за Батман, включително 2005 "Батман започва", има антагонист на име Ра'с ал-Гул, чието име произлиза от оригиналното арабско име на звездата Алгол в съзвездието Персей, което означава "главата на чудовището (т.е. Медуза)".

• Джини
• Graverobber
• Gravedigger
• Демон
• Undead