Шап (шап) е една от острите инфекциозни болести (силно заразно заболяване) по животните. Вирусът на шапа причинява болестта, която може да зарази домашни животни като говеда, свине, овце, кози и елени. Като цяло се смята, че шапът не е много заразен за хората. Въпреки това хората могат да разпространяват шап, като пренасят вируса по дрехите и тялото си. Шап избухва по целия свят, тъй като е силно заразен за много животни. Най-ранното описание на шап е направено от Hieronymi Fracastorii (1546 г.). Той описва болестта като необичайна и засягаща само говедата, когато се появява в Северна Италия през 1514 г.

Какво причинява шап

Шапата се причинява от вирус на шапа (Foot-and-Mouth Disease Virus, FMDV) — член на род Aphthovirus в семейството Picornaviridae. Вирусът има няколко серотипа (най-често описвани са O, A, C, Asia 1 и SAT1–3), които не са взаимно кръстосано защитни, което затруднява контролa чрез ваксинация. Вирусът атакува предимно животни с разцепени копита (говеда, свине, овце, кози, елени и др.).

Симптоми

Инкубационният период обикновено е от 2 до 14 дни. Клиничните признаци могат да варират според вида животно, възрастта и дозата на заразата.

  • Общи признаци: висока температура, загуба на апетит, летаргия, слюноотделяне.
  • Говеда: пристъпи на повишена температура, много слюнка, мехури (везикули) в устата и на езика, язви, отказ от дъвчене, намалено производство на мляко при крави.
  • Свине: силна летаргия, загуба на апетит, хълцане и диария при малките прасета; типични са лезии между пръстите (в копитата) и силна куцота. Свинете са „амлифиер“ — отделят големи количества вирус и могат да ускорят разпространението.
  • Овце и кози: често по-леки или скрити признаци — малки язви или субклинични инфекции, но могат да станат носители и източник на инфекция.
  • Други последствия: аборти, намалена продуктивност, дълготрайни проблеми с репродукцията и растежа.

Начини на предаване и разпространение

  • Директен контакт между заразени и здрави животни.
  • Непряко чрез замърсени материали (фомити) — дрехи, обувки, транспортни средства, оборудване, хранителни съдове.
  • Аерогенен път (въздух) — особено при прасета и говеда при подходящи метеорологични условия, вирусът може да се пренася на големи разстояния.
  • Контаминирани продукти: мляко, семенна течност, животинска храна и отпадъци могат да съдържат вируса.
  • Хората обикновено не боледуват тежко, но могат механично да пренасят вируса по дрехите и обувките си.

Диагноза

Диагнозата се поставя от ветеринар чрез комбинация от клинични признаци и лабораторни изследвания. Често използвани методи:

  • Вирусна изолация и идентификация.
  • RT-PCR за откриване на вирусен генетичен материал.
  • Серологични тестове (ELISA) за антитела, помагащи да се установи дали животни са били изложени или ваксинирани.

Лечение и контрол

Специфично антивирусно лечение за шап няма. Поддържащата терапия включва обезболяващи, поддържане на хидратация и грижи за храненето на животните. Най-важните мерки са контролът на разпространението и предотвратяване на внасянето на болестта в здрави стада.

  • Изолация и карантина на заразените животни и стопанства.
  • Ограничаване на движението на животни, хора и транспортни средства в засегнатата зона.
  • Дезинфекция на обори, транспорт и оборудване.
  • Епизоотологично проследяване — проследяване на контактните животни и вземане на проби.
  • В страни и региони без ендемично разпространение често се прилага политиката на „стампинг аут“ (евтаназия и загробване) за пълен контрол на огнището.

Ваксинация

Ваксините срещу шап могат да намалят честотата и тежестта на заболяването, но ефективността им зависи от съвпадението между ваксиналния щам и циркулиращия серотип. Поради голямото разнообразие на серотипите и бързата мутация, имунизационните програми трябва да се планират внимателно и да се прилагат само при подкрепа от ветеринарните и държавни органи.

Превенция и биосигурност на фермата

  • Ограничете достъпа на външни лица; използвайте вътрешни протоколи за чисти/мръсни зони.
  • Осигурете смяна на дрехите и дезинфекция на обувките при влизане/излизане.
  • Контролирайте и записвайте движението на животни и транспортни средства.
  • Не купувайте животни от непроверени източници и провеждайте карантина при новопридобити животни.
  • Обучавайте персонала за признаци на болестта и за процедурите при съмнение.

Риск за хората и обществено здраве

Шапата рядко причинява сериозно заболяване при хората — обикновено се наблюдават леки мехури по ръцете и устата. Основната обществена опасност е икономическата: загуби от намалени добиви, търговски ограничения и разходи за контрол. Затова при съмнение за шап е важно незабавно да се уведомят ветеринарните власти.

История и икономическо значение

Шапата е позната от векове и е причина за големи икономически щети в животновъдството. Огнища предизвикват временни ограничения в търговията с живи животни и животински продукти, разрушават стада и налагат големи разходи за мерки по ликвидиране и възстановяване.

Какво да направите при съмнение

  • Немедлено свържете се с вашия ветеринар или местните ветеринарни служби.
  • Не придвижвайте животни, хора или оборудване извън стопанството.
  • Ограничавайте достъпа и запишете всички посещения и контакти.
  • Следвайте указанията на ветеринарните власти относно вземане на проби, карантина и евентуални допълнителни мерки.

Важно: в повечето държави шапта е задължително уведомима болест. Незабавното съобщаване и бързите контролни мерки са ключови за ограничаване на разпространението и намаляване на щетите.