Фуркулата ("малка вилица" на латински) обикновено се нарича кокалче на ръката. Тя е вилообразна кост, характерна за птиците и за някои изчезнали динозаври.

Строеж

Фуркулата се образува от срастването на двете ключици. Тя обикновено има форма на буквата V или U и се разполага в предната част на гръдния кош, между рамото и гръдния кош. Фуркулата се свързва анатомично с лопатките и корокоидите и участва в оформянето на предната част на гръдния апарат при птицата. Костната тъкан може да бъде масивна или частично въздушно куха (пневматизирана) в зависимост от вида.

Функция и механика

Фуркулата изпълнява няколко важни роли при птиците:

  • Механична подпора и свързваща структура — подпомага стабилността на гръдно-раменния апарат и поема част от натоварванията при движение на крилете.
  • Създава еластична връзка — помага за разпределяне и връщане на енергията по време на цикъла на махане на крилете.
  • Участва в дихателната и гръдна механика при някои видове поради връзката си с въздухоносните пространства в костите.

Стойката на фуркулата и геометрията ѝ позволяват тя да се съпротивлява на компресия и да действа като пружина. Рентгеновите снимки на скорци в полет показват, че фуркулата се разширява, когато крилата се изтеглят надолу, и се прибира обратно при вдигането. По този начин част от енергията, генерирана от свиването на гръдните мускули, се съхранява във формата на еластична деформация и после се освобождава при следващото движение на крилото.

При птиците основната ѝ функция е да укрепва гръдния скелет, за да издържа на силите на полета, но ролята ѝ е многопластова и зависи от биомеханиката на всеки вид.

Разнообразие и изключения

Въпреки важната ѝ роля, фуркулата не е абсолютно задължителна за възможността за полет: има видове, при които тя е силно редуцирана или липсва и тези птици все пак могат да летят. От друга страна, при много нелетящи птици (ратини, например) фуркулата е силно намалена или напълно редуцирана като част от общия редукционен план на скелета, свързан с живот без полет.

Еволюция и фосилни находки

Фуркулата е важен еволюционен белег в историята на птиците. Няколко групи тероподни динозаври са имали фуркули, което подкрепя идеята за общ произход между някои нептични тероподи и съвременните птици. Фосилни екземпляри разкриват вариации в формата и здравината на фуркулата, отразявайки различните движения и режим на живота на тези животни в миналото.

Практически и културни бележки

В някои човешки култури фуркулата (на английски „wishbone“ — „късна вилица“) се счупва между двама души като предсказание за късмет — традиция, известна особено след празнични обеди със птиче месо.

В заключение, фуркулата е малка, но функционално значима структура: тя укрепва гръдния апарат, спомага за ефективността на маховете на крилата чрез механизъм за съхранение на енергия и има дълга еволюционна история, която свързва съвременните птици с техните предци динозаври.