Гаурът е вид говедо, подобно на бизона. Bos gaurus (известен и като индийски бизон) е най-голямото от рода на едрия рогат добитък. Произхожда от Южна Азия и Югоизточна Азия и обитава предимно гористи и тревни местообитания в региона.
Описание
Гаурът е най-големият вид диво говедо. Височината до рамото при възрастните мъжки обикновено е 175–195 cm, а при женските — 165–185 cm. Дължината на тялото (без опашката) е приблизително 240–300 cm, а дължината на опашката — около 70–105 cm. Рогата са сравнително къси, цилиндрични и леко извити навън и нагоре; дължината им може да достигне около 85–100 cm.
Мъжките са значително по-едри от женските. Теглото на възрастните мъжки често варира между приблизително 1000 и 1500 kg, а на женските — около 650–1000 kg, в зависимост от подвид и условия на местообитание. Козината е тъмнокафява до почти черна при възрастните мъже; младите са по-светли. При някои популации мъжките имат ясно изразен мускулест гръб (широк "гръден кил").
Размножаване и поведение
Чифтосването при гаурите може да се наблюдава през цялата година, но при повечето популации има сезонен пик на ражданията — обикновено от ноември до март. Периодът на бременност (латентност) е около 270 дни. Обикновено се ражда едно теле; новородените могат да стават и да следват майката само няколко минути след раждането.
Бременната женска често се отделя за кратко от стадото преди и непосредствено след раждането, но майката полага постоянни грижи за малкото. След няколко дни тя и телето се присъединяват отново към групата. Гаурите живеят в малки стада, които могат да се състоят от няколко женски с техните телета и няколко младежи; възрастните мъжки понякога са самотни или образуват отделни групи.
Храна и екология
Гаурът е тревопасно животно (хербивор): пасе трева, млади листа, побегли и по-мек растителен материал. Предпочита пасища в комбинация с гористи участъци, където намира както защита, така и храна. Често се среща по долини, в равнини и край горски поляни; може да ползва и крайречни и горски коридори за придвижване.
Разпространение и местообитание
В естественото си разпространение гаурът заема области в Индия, Непал, Бутан, северна Мианмар, Тайланд, Малайзия, Лаос, Камбоджа и части от Виетнам и Индокитай. Популациите са концентрирани главно в добре защитени горски масиви и резервати, където има достатъчно храна и тихи места за размножаване.
Заплахи и статус на опазване
От 1986 г. видът е включен в Червения списък на IUCN като уязвим. Основните заплахи за гаура са: загуба и фрагментация на местообитанията (разораване, разширяване на земеделие, инфраструктура), незаконен отстрел (за месо и рога), болести, предавани от домашни животни, както и генетично заместване чрез хибридизация с опитомени говедa в някои области.
Тенденциите в числеността на популацията са стабилни в добре защитените райони и се увеличават в някои локални участъци, където са въведени ефективни мерки за опазване. В други региони обаче популациите намаляват или са силно фрагментирани.
Мерки за опазване включват създаване и управление на защитени територии, противодействие на бракониерството, мониторинг на популациите, възстановителни програми и работа с местните общности за намаляване на конфликти между хора и дивеч.
Имена и опитомена форма
В различните части на ареала името и локалните названия на гаура варират. Малайският гаур е известен като селаданг, а бирманският — като пионг. Опитомената форма, която понякога се разглежда като отделен таксон Bos frontalis, е известна като "gayal" или "mithun" и се използва като домашно животно в някои планински райони на Югоизточна Азия.
Гаурът е впечатляващ представител на дивото говедо — най-високият и едър сред дивите видове на семейство Bovidae — и има важно екологично и културно значение за много местни общности в ареала си.