Euoplocephalus (което означава "добре бронирана глава") е бил голям брониран динозавър, дълъг около 6 м и тежащ около 2 тона. Широката му глава е имала рогов, беззъб клюн, малки, подобни на колчета скули, костни рога и относително малък мозък. Живял е в късния креден период и е бил растителнояден – вероятно се хранил с нискорастяща растителност като папрати, бодливи растения и ранни цветни растения. Сред съвременниците му са били големите месоядни тиранозаври и дейнонихуси, които са го заплашвали като хищници.
Открития и значение
Вкаменелости от повече от 40 индивида са открити в Алберта, Канада, и Монтана, САЩ, което прави Euoplocephalus един от най-добре познатите анкилозавриди. Намерените материали включват около 15 черепа, зъби и няколко почти пълни скелета, често с все още прикрепена броня. Отделните бронирани пластини (остеодерми) са най-често срещаният елемент и често са използвани за реконструкции в музеи. Първите описания на рода са направени от канадския палеонтолог Lawrence Lambe през 1910 г., а по-късни изследвания доразвиват познанията за анатомията и вариабилността на находките.
Анатомия и броня
Телосложението на Euoplocephalus е ниско и широко, с масивни крайници, които го правели бавен, но стабилен. Характерна черта е мощният опашен "бухал" — специализирана структура, образувана от струпани и сраснали остеодерми в края на опашката и сраснати прешлени ("дръжка" плюс "възел"), която е служела като отбранителна оръжие срещу хищници. По врата често се срещат полу-цунирани (полукръгли) пръстени от бронни плочи (цервикални полукръгове), които предпазват уязвимата част между главата и тялото. Остеодермите са варирали по форма и големина — от малки плоски плочки до големи бодливи шипове, което вероятно е имало и роля в разпознаване между индивиди или в защита.
Палеоекология и поведение
Euoplocephalus е бил тревопасен, със зъби, пригодени за рязане и смилане на растителност, но не за силно дъвчене като при някои по-късни бозайници. Обитавал е низинни равнини, заливни терени и крайбрежни местообитания на Западния интериорен басейн, където е срещал разнообразна флора и опасни хищници. Наличието на множество индивиди и следи от наранявания по бронята и костите подсказва, че поне частично тези животни са оцелявали след нападения, което подкрепя защитната функция на бронята и опашния бухал. Някои находки също показват възможни доказателства за наранявания, заздравени след ухапване — признак за срещи с хищници.
Таксономия и научни обсъждания
Родът Euoplocephalus дълго време е служил като "сборен" за много анкилозавриди от западна Северна Америка; в последните десетилетия обаче множеството екземпляри бяха преразгледани и част от материалите бяха преназначени на други родове (например Anodontosaurus и Scolosaurus). Тези ревизии показват, че групата е била по-разнообразна, отколкото се е мислело първоначално, но все пак Euoplocephalus остава един от най-емблематичните и добре представени анкилозавриди в музеите в Канада и САЩ.
