Евриптеридите — морските скорпиони: най-големите изчезнали членестоноги

Открийте евриптеридите — морските скорпиони: хищни гиганти до 2.5 м, еволюция, фосили и загадки за тяхното процъфтяване и изчезване.

Евриптеридите, сродни на паякообразните, представляват най-големите известни членестоноги и са членове на изчезналия разред Eurypterida. Това е най-разнообразният разред на хелисерите. Евриптеридите са заемали важни ниша в морските и сладководните екосистеми през палеозоя.

Размери и външен вид

Най-големите представители, като Jaekelopterus, достигали до около 2,5 метра дължина (оценки, базирани на фосилни остатъци), но повечето видове са били сравнително малки — често с дължина под 20 см. Така те са считани за най-големите познати членестоноги на всички времена. Външният им изглед варира значително в различните родове: от добре приспособени за плуване форми с широко разположени весловидни крайници до по-плоски, донни форми, пригодени за пълзене и засилка.

Анатомия

• Типичният евриптерид има голям, плосък, полукръгъл карапакс, който покрива предната част на тялото.
• Зад главата следва серия от ставни сегменти — общо зад главата могат да се описват около дванадесет телесни сегмента, всеки образуван от гръбна плоча (тергит) и коремна плоча (стернит).
• Крайната част на тялото се стеснява в опашка, известна като телсон; при повечето евриптериди тя завършва с остър шип. При някои родове, като Pterygotus, опашката е по-плоска и сравнително по-малко шипообразна.
• Предните крайници са модифицирани — някои видове имали хващащи, шипести придатъци за улавяне на плячка, други — широки весловидни плувни крайници. Върху главата са разположени и челюстни придатъци (chelicerae), характерни за хелисерите.
• Органите за дишане са били под формата на пластинчати структури, напомнящи на „книга“ (book gills), подобно на днешните конски крави (horseshoe crabs), което им е позволявало да живеят в водна среда.

Начин на живот и екология

Евриптеридите са заемали различни екологични роли — от активни хищници и уловители на риба и други безгръбначни до всеядни и донни видове, които се хранили със трупове и органични остатъци. Някои видове са били отлични плувци, използвайки широка „весловидна“ двойка крайници за придвижване, докато други са били предимно донни и се придвижвали по дъното.

Зрителните способности също са варирали: много евриптериди имали сложни фасетъчни очи, пригодени за лов, но при някои групи очите са били редуцирани. Поради това съвременните изследвания показват, че зрението е било различно в отделните видове — не е вярно, че всички евриптериди са имали „много слабо“ зрение.

Разпространение и фосилен запис

Фосилите на евриптеридите са намерени почти в целия свят — в седиментни пластове от Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-богати находища има в силурските и девонските скали в Европа и Северна Америка, а редки следи се срещат и в по-млади карбон- и пермски пластове.

Преминаването от морски към сладководни местообитания вероятно е станало през пенсилванския (част от карбона) период — някои групи евриптериди са усвоили речни и езерни среди, проявявайки еурихалинни способности (способност да понасят различна соленост).

Изчезване

Евриптеридите изчезват по време на големите промени в края на палеозоя — последните им записи са в пермските пластове, а масовото измиране около границата перм-триас (известно и като пермско-триаското измиране) преди около 251 млн. години довежда до окончателния им залез. Преди това групата е процъфтявала от ордовик до перм, тоест приблизително в периода 460–248 милиона години назад.

Научна значимост

Евриптеридите са от особено значение за палеонтологията и изучаването на еволюцията на хелисерите: техните фосили помагат за реконструкцията на древни екосистеми, поведение (например чрез намерени следи и излющени екзоскелети) и адаптации към различни среди. Огромните им размери в някои родове предизвикват интерес и в популярната култура, като често се споменават като „морски скорпиони“ — наименование, което отразява външното им сходство с днешните скорпиони и хелисери.

Въпреки че повечето детайли от биологията им остават предмет на изследване, наличните находки — от изключително запазени фосили до следи и екзувии — продължават да разкриват разнообразието и адаптивността на тези удивителни изгубени членестоноги.

Въпроси и отговори

В: С какво са свързани евриптеридите?

В: Кое е най-голямото известно членестоного?

В: Колко дълги са били най-големите евриптериди?

В: Кога са процъфтявали евриптеридите?

В: Кога са изчезнали евриптеридите?

В: Каква е типичната структура на тялото на евриптеридите?

В: Какво представлява телсонът при евриптеридите?

Търсене по буква