Европейски хорец (Mustela putorius): описание, разпространение и поведение

Европейски хорец (Mustela putorius): пълно описание, разпространение и поведение — биология, местообитания, хранене и размножаване на този тъмен горски хищник.

Европейският хорец (Mustela putorius) е малък месояден бозайник от семейство куницови, разпространен в Западна Евразия и Северно Мароко. Известен е още като обикновен хорец, черен или горски хорец, фумарт или фиш. Обикновено има тъмнокафява до черна козина с по-бледо коремче и характерна тъмна маска около очите; съществуват и други цветови варианти, включително албиноси. Семейството, в което се намира, включва също норки и други ласки. В сравнение с някои други представители на семейство куницови хорецът има по‑късо и компактно тяло, относително мощно изграден череп и силни зъби. Той притежава добре развити жлези, които отделят силно миришеща течност, използвана за маркиране на територията и отблъскване на хищници.

Описание

Възрастен европейски хорец обикновено достига дължина на тялото 30–45 см, с опашка 12–18 см; теглото варира в зависимост от пола и географския район, но обикновено е между 0.7 и 1.5 кг. Главата е къса и широка, очите са малки, ушите са закръглени. Козината е гъста и водоустойчива до известна степен, което разрешава обитаване на влажни местообитания. Наред с типичната тъмна маска, много индивиди имат контрастиращи светли участъци по лицето и гърлото.

Разпространение и местообитания

Европейският хорец обитава широк ареал в Европа и части от Западна Азия, като достига до Северно Мароко. Среща се в разнообразни местообитания: широколистни и смесени гори, храсталаци, ливади, земеделски ландшафти, блата и реки, както и в близост до населени места. Предпочита райони с гъста растителност и налични убежища като нори, хралупи и каменни цепнатини, но е адаптивен и към полски терени и ръбове на градски зони.

Поведение и биология

Европейският хорец е предимно нощен и сумрачен (крещуален) хищник, но може да бъде активен и през деня, особено при наличие на храна. В сравнение с някои други куницови той е по-малко строго териториален; индивиди от един и същи пол понякога споделят частично припокриващи се ареали. Маркирането с миризми е важно за комуникация и обозначаване на жизненото пространство.

При опасност хорецът може да излъчва силна неприятна миризма от задните жлези — това е добре познат защитен механизъм. Също така може да проявява агресивно поведение при защита на гнездо или млади.

Храна

Диетата на хорца е разнообразна и включва предимно дребни гризачи (полевки, мишки), птици (и техните яйца), земноводни, влечуги, насекоми и понякога по‑големи безгръбначни. В селскостопански райони може да напада домашни птици и зайци. Характерно за вида е, че понякога осакатява или убива плячката с пробив в черепната кухина (често описвано като „пробиване на мозъка“) и може да „съхранява“ жива плячка в нора или скривалище за бъдеща консумация.

Размножаване

Европейският хорец е полигамен и размножителният период обикновено е в късна зима или пролет. Бременността (гестацията) е кратка, и поради това родителката ражда обикновено през късната пролет или началото на лятото. Типичният приплод съдържа 5–10 малки, които се раждат слепи и безпомощни. Малките се развиват бързо, очите им се отварят след няколко седмици, отбиват се към 6–8 седмична възраст и стават самостоятелни обикновено на 2–3 месеца.

Родство, хибриди и опитомяване

Най‑близките диви роднини на европейския хорец са степният хорец и някои форми близки до фретката; посочва се и близост с европейската норка. Видът може да образува възпроизводими потомства със степния хорец и с някои други близки таксони. Хибридите между хорец и норки обикновено са стерилни и често се отличават с по-голям размер и ценени кожи, поради което в миналото са били използвани в кожарската индустрия.

Европейският хорец е един от прародителите на фретката, която е опитомена преди повече от 2000 години най‑вече за лов на вредители в стопанствата и заради ловните ѝ умения и приспособимост към живот с хора.

Хищници и заплахи

Най‑важните природни хищници на хорците са големите хищни птици, лисици и някои по‑големи бозайници. Основните човешки заплахи включват преследване и отстрел заради реални или предполагаеми щети на дребен добитък, загуба и фрагментация на местообитания, пестициди, пътно движение и преследване в миналото заради кожите им. В някои райони те са преместваеми или често подблъсквани от земеделието и урбанизацията.

Статус и опазване

Популацията на европейския хорец е относително стабилна в голяма част от ареала му и видът има широка екологична ниша, което допринася за неговата устойчивост. Към 2008 г.^{[актуализация]} той е бил класифициран от Международния съюз за защита на природата (IUCN) като слабо застрашен поради широкото разпространение и голямата численост. Въпреки това локални популации могат да бъдат заплашени и за тях са необходими мерки за опазване на местообитанията, намаляване на смъртността по пътищата и информиране на обществото за ползите от хищниците в екосистемата.

Културно възприятие

В миналото европейският хорец често е бил възприеман негативно от хората — особено на Британските острови той е бил преследван от ловци и в литературата е използван като символ на разпуснатост и морална нечистота в ранната английска литература. Днес много митове и предразсъдъци все още съществуват в селски райони, въпреки че видът играе важна роля в регулирането на популациите на гризачи и други вредители.

Местни имена

Диалектни английски имена

Вероятно никое друго животно в британския списък не е имало толкова много разговорни имена, колкото хорчето. В Южна Англия той обикновено се нарича "fitchou", докато на север е "foumat или foumard"... Съществували са обаче и множество други, включително безкрайни варианти на изписване: philbert, fulmer, fishock, filibart, poulcat, poll cat и т.н. Чарлз Олдъм идентифицира поне 20 различни версии на името само в района на Хертфордшър/Бедфордшър.

- Роджър Лавгроув (2007 г.)

Латинско наименование

Освен няколкото местни имена, свързани с миризмата (вж. по-горе), научното име Mustela putorius също произлиза от неприятната миризма на този вид. Латинското putorius се превежда като "смрад" или "воня" и е източник на английската дума putrid. Наименованието отразява характерната миризма, използвана от хорците за отбранителни и комуникационни цели.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на европейския хорков?

В: Какъв цвят има типичният европейски хорков?

В: Към кое семейство принадлежи европейският хорец?

В: Как европейският хорец маркира територията си?

В: Кога бременните женски европейски хорци обикновено раждат?

В: С какви животни се храни европейската полярна котка?

Търсене по буква