Черен пор

Европейският хоркс (Mustela putorius) е вид усойница, обитаваща Западна Евразия и Северно Мароко. Известен е още като обикновен хорец, черен или горски хорец, фумарт или фиш. Той е тъмнокафяв , с блед под и тъмна маска по лицето. Понякога се срещат и други цветови вариации, като например албиноси. Семейството, в което се намира, включва също норки и други ласки. В сравнение с тях хорската котка има по-късо и по-компактно тяло; по-мощно изградени череп и зъби; и е по-малко подвижна. Известен е със способността си да отделя особено миризлива течност, за да маркира територията си.

То е много по-малко териториално от другите усойници. Животните от един и същи пол често споделят един и същи домашен ареал. Подобно на другите усойници, европейският хорец е полигамен, като бременността настъпва след чифтосване, без да се предизвиква овулация. Обикновено ражда в началото на лятото приплоди, състоящи се от пет до десет малки, които стават самостоятелни на възраст от два до три месеца. Европейският хорец се храни с дребни гризачи, птици, земноводни и влечуги. Понякога осакатява жертвата си, като пробива мозъка ѝ със зъби, и я съхранява жива в нората си за бъдеща консумация.

Най-близките му живи роднини са степният хорец, черноопашатата фретка и европейската норка. Той може да създава плодовито потомство със степния хорец и черноопашатата фретка. Хибридите на хорца и норките обикновено са стерилни и се отличават от родителските си видове с по-големия си размер и по-ценните си кожи.

Европейският хорек е единственият прародител на фретката, която е опитомена преди повече от 2000 години за лов на паразити. Иначе в миналото видът е бил възприеман негативно от хората. Особено на Британските острови хорът е бил преследван от ловците и е станал синоним на разпуснатост в ранната английска литература. В днешно време хорчето все още е слабо представено в популярната култура в сравнение с други редки британски бозайници, а в някои селски райони все още съществува погрешно разбиране за поведението му. Към 2008 г.[актуализация] е класифициран от Международния съюз за защита на природата (IUCN) като слабо застрашен поради широкия си ареал и голямата си численост.

Съдържание

·         1 Местни имена

o    1.1 Диалектни английски имена

·         2 Латинско наименование

·         3 Препратки

o    3.1 Бележки

o    3.2 Библиография

·         4 Други уебсайтове

Местни имена

Диалектни английски имена

Вероятно никое друго животно в британския списък не е имало толкова много разговорни имена, колкото хорчето. В Южна Англия той обикновено се нарича "fitchou", докато на север е "foumat или foumard"... Съществували са обаче и множество други, включително безкрайни варианти на изписване: philbert, fulmer, fishock, filibart, poulcat, poll cat и т.н. Чарлз Олдъм идентифицира поне 20 различни версии на името само в района на Хертфордшър/Бедфордшър.

- Роджър Лавгроув (2007 г.)

Латинско наименование

Освен няколкото местни имена, свързани с миризмата (вж. по-горе), научното име Mustela putorius също произлиза от неприятната миризма на този вид. Латинското putorius се превежда като "смрад" или "воня" и е източник на английската дума putrid.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на европейския хорков?


О: Научното име на европейския хоркс е Mustela putorius.

В: Какъв цвят има типичният европейски хорков?


О: Типичният европейски хорец е тъмнокафяв, с блед под и тъмна маска по лицето. Понякога се срещат и други цветови вариации, например албиноси.

В: Към кое семейство принадлежи европейският хорец?


О: Европейският хорец принадлежи към семейство усойници, което включва също норки и други ласки.

В: Как европейският хорец маркира територията си?


О: Европейският хорков маркира територията си, като отделя течност с особено неприятна миризма.

В: Кога бременните женски европейски хорци обикновено раждат?


О: Бременните женски европейски хорски котки обикновено раждат в началото на лятото малки, които се състоят от пет до десет малки.

В: С какви животни се храни европейската полярна котка?


О: Европейската полярна котка се храни с дребни гризачи, птици, земноводни и влечуги. Понякога осакатява жертвата си, като пробива мозъка ѝ със зъби, и я съхранява в нората си за бъдеща консумация.

Въпрос: Кога започва опитомяването на поровете? О: Опитомяването на поровете започва преди повече от 2000 години за лов на паразити.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3