Обкръжаването

Обкръжаването е военна тактика за атакуване на фланга или тила на противника. Това се прави, като същевременно вниманието на противника се съсредоточава върху фронта му чрез използване на диверсионни атаки. Обкръжаването кара врага да се бие в посока, за която е най-малко подготвен. Маневрата изисква фланг, който може да бъде атакуван. За разлика от фланговатаманевра, при която се използва движението на противника напред, за да се създаде атакуем фланг, обкръжаването зависи от отбранителната позиция на противника, евентуалните препятствия и терена. Обкръжаването има както предимства, така и недостатъци. Предимствата включват възможността да се завладее или разгроми цялата или част от противниковата армия. То предлага по-малък риск в сравнение с други офанзивни маневри. Недостатъците включват възможността за контраатака на противника в отслабения център или на другия фланг.



Видове обгръщане

  • Движение за обръщане, при което целта е да се "обърне" врагът от отбранителната му позиция и да се принуди да действа.
  • Единичното обкръжаване е атака по единия фланг или тила на противника от една посока, като се задържа вниманието му върху фронта.
  • Двойното обкръжаване, наричано още движение на щипци, изисква три сили. Едната държи центъра, докато другите две атакуват десния и левия фланг. След като и двете флангови атаки достигнат тила, врагът е обкръжен.
  • Вертикалното обгръщане е обгръщане от небето. За пръв път е замислено от Бенджамин Франклин, но не е практически приложимо до изобретяването на самолета. При вертикалното обкръжаване се използват парашутисти или други войници, които пристигат по въздух във фланга или тила на противника.



Исторически примери

Сред известните примери за единично обгръщане е Александър Велики, който го използва в битката при Гагамела през 331 г. пр.н.е. Робърт Е. Лий използва тази тактика в битката при Чанселърсвил през 1863 г. По време на Втората световна война германският генерал Ервин Ромел я използва успешно в битката при Газала, което води директно до превземането на Тобрук през 1941 г. Някои от известните двойни обкръжения включват Ханибал в битката при Кана, където той побеждава римската армия през 216 г. пр. През 1781 г. по време на Американската революционна война американският генерал Даниел Морган го използва успешно срещу британския генерал Банастър Тарлтън, което кара много от британските войници да се предадат. През 1944 г. при прохода Фалез по време на операция "Овърлорд" германските войски са хванати в двойно обкръжение от британските и американските сили.



Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява обгръщането?


О: Обкръжаването е военна тактика за атакуване на фланга или тила на противника, като в същото време се държи вниманието му фокусирано върху фронта с отвличащи атаки.

В: Как действа обкръжаването?


О: Обкръжаването кара врага да се бие в посока, за която е най-малко подготвен, и изисква атакуем фланг. Тя се различава от фланговата маневра, която използва движението на противника напред, за да създаде атакуем фланг.

В: Какви са някои предимства на използването на обкръжение?


О: Предимствата включват възможността да се завладее или разгроми цялата или част от противниковата армия, както и по-малкия риск в сравнение с други настъпателни маневри.

В: Има ли някакви недостатъци при използването на тази тактика?


О: Недостатъците включват възможността за контраатака на противника в отслабения център или на другия фланг.

В: Зависи ли обкръжаването от отбранителната позиция, препятствията и терена?


О: Да, обкръжаването зависи от отбранителната позиция, препятствията и терена.

В: Има ли разлика между маневра за обхождане на фланга и маневра за обкръжаване?


О: Да, за разлика от фланговата маневра, която използва движението на противника напред, за да създаде атакуем фланг, обкръжаването зависи от отбранителната позиция на противника, евентуалните препятствия и терена.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3