Ядливата сънливка или "дебелата сънливка" (Glis glis) е дребен глетчероподобен гризач от семейство сънливкови. Тя е единственият вид от рода Glis и в Европа е най-едрият представител на групата на сънливките, познат и под народни наименования в различни страни.

Биология и външен вид

Ядливата сънливка има компактно тяло, покрито с плътна, мека козина. Обичайната дължина на тялото (без опашката) е около 12–19 см, а опашката добавя още 8–12 см. Теглото варира обикновено между 60 и 150 грама, в зависимост от сезона и възрастта. Има големи очи и къси уши, което е характерно за нощните видове и подпомага нощната ориентация.

Поведение и хранене:

  • Нощна и дървесна—активна през нощта, добра катерачка и използва дървесни дупки, гнезда или покриви на сгради.
  • Диета—основно ядки, плодове, семена, насекоми и понякога гнездови яйца или птичен малък лов (в зависимост от наличността). Преди зимата натрупва значителни телесни резерви.
  • Хибернация—известна с дълъг период на зимен сън; при по-студен климат може да преустановява активността си за няколко месеца.
  • Размножаване—обикновено 1–2 приплода годишно; в един приплод се раждат 4–6 малки.

Разпространение и местообитания

Ядливата сънливка обитава широк район в Европа, предпочитайки гористи и хедни местообитания, алеи с дървета и градини. Тя използва естествени кухини, нори на дръвсни стволове и човешки постройки за гнездене. В някои райони има локални популации и устойчиви популации в градски зелени площи.

В Обединеното кралство има добре позната, внесена популация около Тринг в Англия. Тази популация произлиза от малки групи, избягали от частната колекция на Лайънъл Уолтър Ротшилд през 1902 г. Оценките поставят броя на екземплярите в Обединеното кралство около 10 000, и те са разпространени в триъгълник с площ от около 200 квадратни мили (520 km2) между Биконсфийлд, Ейлсбъри и Лутън. Поради вложенията в градини и складове, някои хора ги смятат за вредител и заради това управлението и контрола им са предмет на местни регулации. В Обединеното кралство Законът за дивата природа и селските райони от 1981 г. забранява определени методи за убиване и може да изисква лиценз за отстраняване от района.

Историческа употреба и взаимодействие с хората

Древните римляни са отглеждали тези животни с цел консумация: те са ги търгували и отглеждали в специални съдове. Тези съдове — големи ями или теракотени съдове, наричани глиерарии от римските автори — са функционирали подобно на съвременни клетки за хамстери, където животните са били задържани и подхранвани, за да се наситят за празнични трапези. Това е и причината за прикаченото народно име "ядлива" в името на вида.

В някои части на Европа, например в Словения, традицията на консумация на диви сънливки и лов с капани е запазена като културна практика. В исторически документи от XIII век се споменава употребата им за храна и козина, както и използването на мазнини от сънливки като лекарство. По време на тежки зими и при бедност местните селяни често са прибягвали до лов на тези гризачи, тъй като те са били лесен и сравнително богат на протеини източник.

Защита, управление и значение

От гледна точка на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), Glis glis обикновено е класифициран като вид със статус "най-малко притеснение" (Least Concern) поради широко разпространение и относително стабилни популации в голяма част от ареала. Въпреки това, локално може да бъде предмет на конфликти с хората (отглеждане на плодове, подгризване на изолация и пр.), затова управлението включва хуманни методи за изместване и, при необходимост, контрол под регулаторен надзор.

Съвременните изследвания се фокусират върху биологията на вида, ролята му в екосистемите (например разпространение на семена), и въздействието от промяна на местообитанията и климата върху периодите на хибернация и хранителните ресурси.

Забележка: в историческите и местни източници понякога са използвани различни народни наименования (в текста са запазени оригиналните форми и връзки към източниците, където се срещат термини като традиция или други местни имена), затова в някои пасажи може да се срещат названия, нетипични за научната номенклатура.