Челябинският метеор (2013) — въздушен взрив и последствия

Челябинският метеор (или метеорното събитие в Русия през 2013 г.) се случва на 15 февруари 2013 г. над Челябинск, Русия, около 9:13 ч. Челябинск се намира близо до планината Урал.

Метеорът се е движил със скорост около 18 км/сек (40 000 мили в час), преминал е над южната част на Урал и се е взривил във въздуха над Челябинска област. Взривът във въздуха е станал на височина от около 15 до 25 km (10 до 15 мили) над земята.

Общата освободена енергия се равнява на близо 500 килотона тротил (2,1 PJ), което я прави 20-30 пъти по-мощна от атомните бомби, взривени в Хирошима и Нагасаки. Метеорът е бил значително по-малък от обектите, които се проследяват чрез настоящите усилия на учените, занимаващи се с космически обекти, и не е бил засечен преди навлизането в атмосферата.

Около 1500 души бяха ранени, главно от стъклата на прозорците, които се счупиха от ударната вълна; съобщава се, че състоянието на двама души е тежко. В резултат на експлозията и ударите са повредени около 3000 сгради в шест града в региона. Метеорът създаде ослепителна светлина, достатъчно ярка, за да хвърля сенки посред бял ден в Челябинск и да се вижда чак в Казахстан. Очевидци са усетили и силна топлина от огненото кълбо.

Челябинският метеор е най-големият обект, за който е известно, че е навлязъл в земната атмосфера след Тунгуското събитие от 1908 г., и единственото такова събитие, за което е известно, че е довело до голям брой наранявания.

Предвиденото приближаване на около 50-метровия астероид 2012 DA14 настъпи около 15 часа по-късно. Геофизическата обсерватория в Соданкюла, НАСА, руски източници и Европейската космическа агенция заявиха, че двете събития не са свързани, тъй като са имали различни траектории.

Не са регистрирани смъртни случаи. Това не е свързано с астероид, който също е бил близо до Земята на този ден.

Какво се разбра по-късно

След събитието учените събраха данни от множество източници — сателити, наземни сеизмографи, инфразвукови станции и хиляди видеозаписи от камери и видеорегистратори. Тези наблюдения позволиха да се реконструира траекторията и да се оцени енергията на взрива. Метеорът е бил съставен предимно от скален материал (обикновен хондрит тип LL), което е потвърдено от анализите на намерени парчета.

Размер, маса и енергия (оценки)

• Диаметър: оценките варират, но повечето изчисления посочват размер от порядъка на десетки метри (често около 15–20 m).
• Маса: оценките също варират; говори се за няколко хиляди тонни (преди фрагментацията), като в литературата се срещат стойности в рамките на няколко хиляди до около десет хиляди тона.
• Енергия на експлозията: около 500 килотона тротил (ок. 2,1 PJ) — стойност, изведена от инфразвукови, сателитни и сеизмологични данни.

Щети, ранени и ефекти на земята

Най-много пострадаха хората от счупени стъкла, причинени от ударната вълна — прозорците на жилищни и обществени сгради се разпиляха на много места. Общият брой на ранените е около 1500 души; в голямата си част това бяха леки или средни травми. По-големи конструктивни разрушения не бяха наблюдавани, но бяха отчетени поражения по хиляди сгради (включително покриви, фасади, училища и болници) в региона.

Намерените метеорити и наблюдения

След събитието бяха намерени десетки фрагменти от метеорита в района на падането, включително парчета в и около езерото Чебаркул (където беше установена дупка в леда). Въпреки че точните количества и тежести на намерените фрагменти варират, сред тях има и големи парчета — стотици килограми — които бяха предадени за научен анализ и музейни колекции.

Също така, събитието бе заснето от огромен брой камери и видеорегистратори — изследователите използваха тези кадри, за да анализират детайли от разпадането и разпределението на фрагментите.

Научно значение и последици за наблюдението на НОО

Челябинският метеор подчерта двe важни факта:

• Малки до средни по размер обекти (десетки метри) могат да причинят значителни поражения и човешки жертви при навлизане в атмосферата, особено над населени райони.
• Много от тези обекти остават незабелязани от текущите системи за наблюдение до момента на навлизане в атмосферата, което налага подобряване на мрежата за ранно откриване и координацията между агенциите.

Събитието доведе до засилен интерес и инвестиции в системи за наблюдение на близко-прилегнали до Земята обекти (NEO), включително подобряване на наземните и космическите телескопи, автоматизирани алгоритми за откриване и по-добра координация между международните центрове за наблюдение.

Съотношение с 2012 DA14

В същия ден медиите широко свързаха събитието с приближаващия се астероид 2012 DA14, който мина близо до Земята около 15 часа по-късно. Научните анализи от различни институции, включително Геофизическата обсерватория в Соданкюла, НАСА, руски източници и Европейската космическа агенция, показаха, че двете събития не са свързани — траекториите и орбитите им са различни и произходът им не е общ.

Заключение

Челябинското събитие от 2013 г. остава едно от най-добре документираните атмосферни навлизания на свръхземен обект в съвременната епоха. Благодарение на многобройните наблюдения и последвалите анализи, учените получиха ценна информация за механиката на разпадането на метеорите, разпределението на фрагментите и ефекта на ударната вълна върху населените райони. Случаят също така ускорява усилията за подобряване на глобалните системи за ранно предупреждение и плановете за защита на Земята от потенциално опасни обекти.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Челябинският метеор?

Въпрос: Колко мощна е била енергията, освободена при експлозията?

Въпрос: Колко души са били ранени от това събитие?

В: На какво разстояние хората са могли да видят или усетят това събитие?

В: Свързано ли е това с астероид, който се е намирал близо до Земята на този ден?

В: Има ли смъртни случаи, причинени от това събитие?

В: Как се сравнява това с други подобни събития като Тунгуска 1908 г.?

Търсене по буква