Константинополска конференция

Участници

Великите сили бяха представени на конференцията съответно от:

• Обединено кралство Великобритания и Ирландия:

Лорд Солсбъри и сър Хенри Елиът;

• Руската империя:

Граф Николай Игнатиев (историческо изписване Nicolai Ignatieff);

• Кралство Франция:

граф Жан-Батист дьо Шодорди и граф Франсоа дьо Буржон;

• Германската империя:

Барон Карл фон Вертер;

• Австро-Унгарската империя:

Барон Хайнрих фон Калице и граф Ференц Зичи;

• Кралство Италия:

Граф Луиджи (Лодовико) Корти.

От тях лорд Солсбъри, граф дьо Шодорди и барон фон Калис бяха пълномощни посланици на конференцията, а граф Игнатиев, сър Хенри Елиът, граф дьо Буржон, барон фон Вертер, граф Зичи и граф Корти бяха постоянни посланици на своите страни в Константинопол.

Генералният консул на САЩ в Константинопол Юджийн Шуйлер също участва активно в изготвянето на решенията на конференцията.

Османската империя е представена на конференцията от:

Митхат паша, Сафет паша и Едхем паша.

Митхат паша е велик везир (първи министър), а Сафет паша - външен министър на Турция. Въпреки че турските представители участваха в пленарните заседания на конференцията, те не бяха поканени на предшестващите ги работни сесии, на които Великите сили договаряха споразумението си.

Лорд Солсбъри и граф Игнатиев играят водеща роля в този процес. Игнатиев се опитва да разсее британските опасения, че предполагаемата роля на Русия като защитник на православните славяни е само прикритие на стремежа ѝ да завладее Босфора и самия Константинопол и по този начин - както се опасява министър-председателят Дизраели - да застраши жизненоважните средиземноморски пътища към Британска Индия. От своя страна Солсбъри видя в конференцията обещаваща възможност за изготвяне на цялостно споразумение с Русия относно противоречивите им териториални амбиции в Централна Азия.

България според Цариградската конференция

Решения

Босна

Конференцията предвижда създаването на автономна провинция, включваща Босна и по-голямата част от Херцеговина, докато южната част на последната трябва да бъде отстъпена на Черна гора.

България

Великите сили се споразумяват за значителна българска автономия под формата на две нови османски провинции (вилаети), създадени за тази цел: Източна със столица Търново и Западна със столица София.

Конференцията установява, че в края на XIX в. българските етнически територии в Османската империя се простират до делтата на Дунав на североизток, Кастория на югозапад, Къркларели и Одрин на югоизток и Ниш на северозапад. Тези територии трябвало да бъдат включени в двете български автономни области, както следва:

• Източна българска автономна област, включваща османските санджаци - административни единици от второ ниво - Търново, Русе, Тулча, Варна, Сливен, Пловдив (без казата - административна единица от трето ниво - Ардино и Смолян), и част от Одринския санджак, включващ казата Къркларели, Свиленград и Елхово.
• Западнобългарска автономна област, включваща санджаците София, Видин, Ниш, Скопие, Битоля (без казите Дебър и Корча), казите Гоце Делчев, Мелник и Сидирокастро от санджака Серес, както и казите Струмица, Велес, Тиквеш и Кастория.

Великите сили разработват подробно конституционните, законодателните, изпълнителните, отбранителните и правоприлагащите разпоредби, кантоналната административна система, данъчното облагане, международния надзор и т.н. за предложените автономни провинции.

Лорд Солсбъри


Граф Игнатиев

Заключение

Договорените решения на шестте велики сили са официално предадени на османското правителство на 23 декември 1876 г., като се отхвърлят първите турски предложения, че мисията на конференцията може да е била осуетена от новата османска конституция, одобрена от султан Абдул Хамид II същия ден. На последвалите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и алтернативни предложения за реформи, които са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията не се увенчават с успех. В крайна сметка на 18 януари 1877 г. великият везир Митхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.

Наследство

Неуспехът на османското правителство да изпълни решенията на Цариградската конференция предизвиква Руско-турската война от 1877-1878 г., като в същото време лишава Турция - за разлика от предходната Кримска война от 1853-1856 г. - от подкрепата на Запада.

Връх Цариград в планинската верига Имеон на остров Смит в Южните Шетландски острови, Антарктида, е наречен на конференцията ("Цариград" е старото българско име на Цариград).

Свързани страници

• Руско-турска война (1877-1878 г.)

Западна българска автономна област


Източна българска автономна област