Тунгуският взрив (1908) — мистериозната въздушна експлозия в Сибир

Тунгуският взрив 1908: мистериозна въздушна експлозия над Сибир — милиони изкоренени дървета, ярка светлина и мистерия за причината (метеорит или друг феномен).

Събитието Тунгуска е името на много голяма експлозия във въздуха, която се случва на 30 юни 1908 г. в Сибир, близо до реката Подкаменна Тунгуска. Повечето очевидци разказват за една или повече експлозии, станали около 7:15 ч. местно време. Причината за тези експлозии не е известна с абсолютна сигурност, но като вероятна причина се предполага удар от метеорит или фрагмент от комета, който се разпада и избухва във въздуха. На около 30 км около мястото, където се е случило събитието, са изкоренени дървета. В Уанвара, малко селище, на около 65 км (40 мили) от мястото на събитието, са изпочупени прозорци и врати. Изчислено е, че на площ от около 2 000 км² (770 кв. мили) дърветата са били изкоренени. На повече от 500 км (311 мили) разстояние е видяна ярка светлина и е усетено земетресение.

Последици и наблюдения

Няма сигурни данни за многобройни жертви. Това се дължи на факта, че по онова време районът е бил почти необитаем — има данни за една или две възможни жертви в различни източници, но масивни човешки жертви не са регистрирани. Очевидци описват ярка дневна светлина, огнено кълбо, звук като гръм и силни въздушни вълни. Атмосферните вълни от събитието са били регистрирани на барографи в далечни станции и най-малко веднъж са обиколили Земята.

Място и височина на взрива

Днес се смята, че събитието се е случило на около 7 до 15 km над земята в 0:14 UTC (7:14 ч. местно време). Това обяснява защо не е открит традиционен ударен кратер — голяма част от енергията е освободена под формата на въздушна експлозия (airburst), която разрушава гората надобиколно.

Оценки за енергията и природата на обекта

Оценките за освобождената енергия варират широко — от няколко мегатона TNT до няколко десетки мегатона; най-често цитирани стойности са около 10–15 мегатона TNT. Анализите на моделите за разпадане в атмосферата, моделите на дървесното падане и исторически свидетелства подкрепят идеята за обект с диаметър десетки метри, който е експлодирал на височина няколко километра над повърхността.

Проучвания и експедиции

Първите систематични полеви изследвания са проведени десетилетия след събитието, като най-известната е експедицията на Леонид Кулик през 1927 г. Учените изучават радиалния модел на повалените дървета (със стволовете разпръснати навън от центъра), търсят следи от метеоритни фрагменти и търсят геохимични аномалии. Не е намерен класически ударен кратер, но са откривани стъкловидни частици и микросфери с екзотичен състав, както и локализирани повишения на някои елементи, което подкрепя хипотезата за извънземен произход.

Възможни обяснения

• Астероид/каменен метеорит: Много изследвания предполагат, че е бил малък скален астероид или конгломерат от скален материал, който се разпада и експлодира в атмосферата.
• Кометен фрагмент: Други хипотези предлагат труднопроницаем ледено-скален фрагмент (комета). Някои от аргументите включват откритите стъкловидни частици и определени геохимични следи.
• По-редки и спекулативни теории: В миналото са предлагани и по-екзотични обяснения, но липсата на твърди доказателства подкрепя предпочитанието към естествен космически обект (метеороид/комета).

Научен и обществен отзвук

Тунгуският взрив остава важен за науката като най-добре документирания случай на голямо въздушно взривяване в историческо време и служи като модел при оценката на риска от близки срещи на Земята с малки тела. Проучванията на събитието спомагат за разбирането на явленията „airburst“ и са от значение за плановете за защита на Земята от потенциално опасни астероиди.

Заключение

Въпреки многото изследвания през XX и XXI век, Тунгуският взрив продължава да предизвиква интерес и полемики. Събитието е описано като масивна въздушна експлозия с големи локални разрушения, но без ясно изразен ударен кратер и без потвърдени многобройни жертви. Комбинацията от исторически свидетелства, полеви данни и съвременни анализи подкрепя идеята за метеоритен/астероиден airburst, но окончателното уточняване на природата и точния размер на обекта остава предмет на продължаващи изследвания.

Експедиции в района

Първоначално интересът към събитието беше нулев. Повече от десетилетие след събитието Леонид Кулик, руски минералог, провежда експедиция в района. По време на експедицията си през 1921 г. и 1922 г. той стига само до Канск, който се намира на 600 km (373 мили) от "епицентъра" на събитието. През 1927 г. Кулик достига до района, където се е случило събитието, а през 1938 г. нарежда да бъдат направени въздушни снимки.

Експедицията на Кулик е първата регистрирана експедиция в района. Оттогава има много експедиции; за събитието са публикувани над 1000 статии; повечето от тях са на руски език.

В района са проведени още две експедиции: едната през 1958 г., а другата през 1963 г.

Руска пощенска марка от 1958 г., издадена 50 години след събитието, в чест на Кулик.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Тунгуското събитие?

В: По кое време са станали експлозиите?

В: Каква е причината за Тунгуското събитие?

В: Какво се е случило в Уанвара, малко селище на около 65 км?

Въпрос: Колко души са загинали в резултат на Тунгуското събитие?

В: На какво разстояние е била видяна ярката светлина след настъпването на събитието в Тунгуска?

Въпрос: Кога се е случило събитието в Тунгуска и на каква височина над земята?

Търсене по буква