Роу срещу Уейд — ключово решение на Върховния съд за абортите (1973–2022)

Делото започва през 1970 г. в Тексас като предизвикателство срещу закон, забраняващ всякакъв вид аборти, освен ако животът на майката не е в опасност. Бременна тексаска жена, Норма Маккорви (с псевдоним Джейн Роу), завежда дело срещу Хенри Уейд, окръжен прокурор на окръг Далас, във федерален съд в Тексас.

Твърдейки, че е самотна жена и е бременна, Маккорви иска да прекъсне бременността си. Тя искала това да бъде направено безопасно от лекар, но заявила, че не може да си позволи да пътува извън Тексас. Тя не можела да получи законен аборт в Тексас, тъй като животът ѝ не бил в опасност. В нейния иск се твърди, че законът на Тексас нарушава правото ѝ на личен живот, което е защитено от Първа, Четвърта, Пета, Девета и Четиринадесета поправка. Роу добавя, че е завела дело "от името на себе си и на всички други жени" в същото положение.

Делото бавно стига до Върховния съд на САЩ. Междувременно Маккорви ражда бебето си и го дава за осиновяване.

С решение от 7-2 гласа съдът постановява, че правото на жената на аборт е защитено от правото ѝ на личен живот съгласно Четиринадесетата поправка. Решението позволява на жената да реши дали да направи аборт през първия триместър. Това засегна законите на 46 щата.

Съдия Хари Блекмън е автор на становището на мнозинството: "Ние... признаваме, че сме наясно с чувствителния и емоционален характер на спора за абортите, със силните противоположни мнения, дори сред лекарите, както и с дълбоките и привидно абсолютни убеждения, които темата вдъхва."

Особеното мнение е написано от съдия Уилям Ренкуист, който не е съгласен с решението на мнозинството по няколко причини.

• Той първо изтъкна, че по делото няма легитимен ищец, което е изискване за разглеждане на делото. Легитимен ищец би била жена в първия триместър на бременността си в някакъв момент от разглеждането на делото. Маккорви (Джейн Роу) не отговаряла на това изискване и затова решението нямало приложение към делото.
• Съдът признава правото на жената на аборт по силата на общото "право на личен живот" от предишни дела. Въпреки това той твърди, че "сделка като тази едва ли е "частна" в обичайната употреба на думата".
• Мнението на мнозинството е неясно относно точното място на правото на неприкосновеност на личния живот в Конституцията. Бяха споменати няколко изменения, но за нито едно от тях не беше посочено, че съдържа правото на неприкосновеност на личния живот. Думата "неприкосновеност на личния живот" не се среща в Конституцията.
• Допълнителни проблеми са свързани с това, че съдът действа като законодател, като разделя бременността на три тримесечия и определя допустимите ограничения, които държавите могат да въведат. Той посочва, че през 1868 г., когато е приета Четиринадесетата поправка, 36 от 37-те щата са имали закони срещу абортите, включително Тексас: "Единственият възможен извод от тази история е, че съставителите на проекта не са възнамерявали Четиринадесетата поправка да отнеме на щатите правото да приемат закони по този въпрос."

Основанието за "правото на неприкосновеност на личния живот" е съдебно тълкуване, което може да се проследи от по-ранно дело Грисуолд срещу Кънектикът (1965 г.). В това знаково дело Върховният съд постановява, че законът на Кънектикът срещу употребата на контрацептиви нарушава правото на личен живот, залегнало в Конституцията. Правото на неприкосновеност на личния живот обаче не се споменава пряко в Конституцията. Върховният съд реши, че правото на неприкосновеност на личния живот се подразбира от няколко изменения. През 1923 г. съдът тълкува гаранцията за "свобода" в Четиринадесетата поправка като широко право на неприкосновеност на личния живот. Съдия Уилям О. Дъглас заявява, че гаранциите на правото на неприкосновеност на личния живот имат пенумбри (подразбиращи се права), "образувани от еманации (изтичане) от тези гаранции, които им помагат да получат живот и съдържание".

В решението си съдът използва тримесечната рамка на бременността. През първия триместър абортът е по-безопасен за майката, отколкото раждането. Мотивите бяха, че решението дали да се направи аборт на този етап трябва да бъде оставено на майката да го реши. Всеки закон, който се намесва в абортите през първия триместър, се приема за противоконституционен. По време на втория триместър законите можеха да регулират абортите само с цел защита на здравето на майката. През третото тримесечие нероденото дете е жизнеспособно и може да живее самостоятелно извън утробата на майката. Тогава законите могат да ограничават или забраняват абортите, освен ако не е необходимо да се запази здравето на майката. Тази доктрина е в сила до 1992 г., когато по делото Planned Parenthood v. Casey съдът вече не определя законността на абортите на базата на триместъра, а на жизнеспособността на плода.

Делото с номер 19-1392, Dobbs, State Health Officer of the Mississippi Department of Health, и др. срещу Jackson Women's Health Organizatione и др., започна да се разглежда на 1 декември 2021 г.

На 2 май 2022 г. на Politico беше предоставен изтекъл първоначален проект на становище на мнозинството, написан от съдия Самюел Алито, в който се предполага, че Върховният съд е и ще отмени Roe и Casey в предстоящото окончателно решение по делото Dobbs v. Jackson Women's Health Organization. Изтичането на информация също така поднови призивите към Сената на САЩ да приеме законодателство, което вече е прието от Камарата на представителите, за да кодифицира правата, създадени от Roe, преди решението Dobbs да бъде официално публикувано.

На 24 юни 2022 г. Върховният съд официално отменя решението "Роу срещу Уейд". Официално публикуваното становище е почти идентично с изтеклата на 2 май 2022 г. версия. Тъй като председателят на Върховния съд Робъртс "се съгласява с решението", резултатът е поставен като 5-4 или 6-3 (технически е 6-3) и при всички случаи ефективно отменя решението по делото Роу срещу Уейд. Следват становищата:

• Съдия Alito представи становището на съда.

Съгласни с мнението са

• Съдия Томас
• Съдия Gorsuch - Няма пряко съгласие или несъгласие от страна на съдия Gorsuch. В цялото становище той се съгласява с някои от становищата и изразява несъгласие с някои от становищата, представени от Съда.
• Съдия Кавано

• Съдия Barrett - Съдия Barrett не е представил становище по документа. Тя просто се съгласи с написаното от мнозинството.

Съгласие с решението (съгласие с изхода на ситуацията, но с различни от мнозинството съображения за това).

• Върховен съдия Робъртс

Несъгласие (не е съгласен и гласува против мнозинството)

• Съдия Каган
• Съдия Сотомайор
• Съдия Breyer

Това становище дава право на отделните щати да определят законите си за абортите.

Съдия Алито пише

Роу е бил крайно погрешен от самото начало. Неговата аргументация беше изключително слаба и решението имаше пагубни последици. И далеч от това да доведат до национално решение на въпроса за абортите, Roe и Casey разпалиха дебата и задълбочиха разделението.

В своето особено мнение съдиите Каган, Сотомайор и Брейер заявяват

С огорчение - за този съд, но най-вече за многото милиони американски жени, които днес са загубили основна конституционна защита - ние изразяваме несъгласие.

По време на реч в Белия дом, произнесена малко след публикуването на становището, президентът на САЩ Джо Байдън заяви отчасти:

...здравето и животът на жените в тази страна сега са изложени на риск...
...Това е тъжен ден за съда и за страната...

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис заяви на предварително насрочен брифинг за бъдещето на майчинските грижи за жените, че трябва да обърне курса и заяви в брифинга си:

Това е криза в здравеопазването, защото разбирам: Милиони жени в Америка ще си легнат тази вечер без достъп до здравните и репродуктивните грижи, които са имали тази сутрин; без достъп до същите здравни и репродуктивни грижи, които са имали техните майки и баби в продължение на 50 години.
 За пръв път в историята на нашата нация конституционно право се отнема от народа на Америка. И какво е това право? - може би ще попитат някои. Това е правото на неприкосновеност на личния живот.