Сванте Аугуст Арениус (19 февруари 1859 г. - 2 октомври 1927 г.) е шведски учен, носител на Нобелова награда, който прави открития в областта на физиката, химията и науките за земята. Роден е в Швеция и се обучава по естествени науки; дисертационната му работа от 1884 г. разглежда електрическата проводимост на разтвори и процесите на йонизация, които стават основа за по-нататъшните му открития.
Първоначално той е физик, но през 1903 г. получава Нобелова награда за химия и е основоположник на физикохимията. Сред най-важните му приноси са:
- Теория на електролитната дисоциация: Арениус предложи, че много вещества в разтвор се дисоциират на заредени частици (йони), което обяснява електрическата проводимост и свойствата на киселините, основите и солите.
- Арениусово уравнение: Той формулира връзката между температурата и скоростната константа на химичните реакции — известно като уравнението на Арениус (k = A·e^{-Ea/(RT)}), където Ea е енергията на активация. Това е основен инструмент в химичната кинетика.
- Методи и понятия в физикохимията: Неговите идеи положиха теоретични и методологични основи за изучаването на реакции в разтвори, йонни процеси и температурните ефекти върху скоростите на реакции.
По-късно в живота си той се насочва към други научни проблеми. Той е първият човек, който прогнозира, че емисиите на въглероден диоксид, дължащи се на процеси като изгарянето на изкопаеми горива, ще предизвикат глобално затопляне. В статия от 1896 г. Арениус оценява връзката между концентрацията на CO2 в атмосферата и средната температура на Земята и изразява идеята, че увеличаването на CO2 може да доведе до повишаване на температурите — предвиждане, което стои в основата на съвременните климатични изследвания.
Арениус е признат не само с Нобеловата награда, но и с дълготрайно влияние върху теорията и практиката на химията и физиката. Неговите понятия и уравнения продължават да се използват ежедневно в лаборатории и научни изследвания, а името му е вградено в множество термини и методи (например "арениусова графика" за линейно представяне на температурната зависимост на скоростите на реакциите).
Умира на 2 октомври 1927 г., оставяйки след себе си широк научен принос — от фундаменталните идеи за разтворите и реакциите до ранните предупреждения за антропогенните промени в климата. Неговата работа свързва физиката и химията и утвърждава физикохимията като самостоятелна и важна научна дисциплина.