Джеймс Блек

Ранен живот и образование

Блек е роден в Удингстън, Ланаркшир. Той е четвъртият от петима синове в семейство на баптисти. Баща му е минен инженер. Израства във Файф. Блек учи в гимназията Beath, Cowdenbeath. На 15-годишна възраст печели стипендия за университета "Сейнт Андрюс". В Сейнт Андрюс учи медицина. Дипломира се през 1946 г.

След дипломирането си се присъединява към катедрата по физиология в University College като асистент-преподавател. По-късно заема позицията на преподавател в Университета на Малая. Блек се отказва от кариера на лекар, тъй като се противопоставя на безчувственото според него отношение към пациентите по онова време.

Кариера

След дипломирането си Блек започва работа като учител в Сингапур за три години. През 1950 г. се премества в Лондон. По-късно през 1950 г. се връща в Шотландия. Постъпва в Университета в Глазгоу (ветеринарен факултет). Там се интересува от това как адреналинът влияе на човешкото сърце. Интересувал се най-вече от това как той влияе на хората със стенокардия. Установил, че въздействието на адреналина не помага. През 1958 г. се присъединява към ICI Pharmaceuticals. Работи в компанията до 1964 г. През това време създава пропранолол, който се превръща в най-продаваното лекарство в света. Докато работи в ICI, Блек разработва нов начин за провеждане на изследвания. Преди това се създават молекули на лекарства и след това се тестват, за да се установи по какъв начин молекулите могат да се използват като лекарство. Блек решава да избере медицинска употреба и след това да се опита да създаде молекули за това лекарство. Откриването на пропранолол се смята за най-голямото откритие в лечението на сърдечни заболявания след откриването на дигиталиса.

По същото време Блек се опитва да намери лечение за стомашни язви. ICI не желае да се занимава с това, затова Блек спира да работи за тях през 1964 г. Той се присъединява към Smith, Kline and French. Работи за тях в продължение на девет години до 1973 г. Докато е там, Блек разработва второто си голямо лекарство - циметидин. То е продадено за първи път под търговското наименование Tagamet през 1975 г. Скоро Tagamet изпреварва пропранолол и става най-продаваното лекарство с рецепта в света.

През 1973 г. Блек става ръководител на катедрата по фармакология в Университетския колеж в Лондон. Той създава нов бакалавърски курс по медицинска химия. Имал много проблеми при опитите си да получи пари за научни изследвания, затова напуснал. През 1978 г. отива да работи в изследователските лаборатории Wellcome. Работи там до 1984 г. След това Блек става професор по аналитична фармакология в Института "Рейн" към медицинския факултет на Кралския колеж в Лондон. Остава там до 1992 г. През 1988 г. създава фондация "Джеймс Блек" с пари от Johnson and Johnson. Той работи с 25 учени в областта на изследванията на наркотиците. Тези изследвания включват инхибитори на гастрина, които могат да спрат някои видове рак на стомаха.

Блек спомага за повишаване на основните научни и клинични познания в областта на кардиологията. Създаденият от него пропранолол се смята за един от най-важните приноси към клиничната медицина и фармакологията на 20-и век. Пропранолол е помогнал на милиони хора.

Отличия и награди

На 10 февруари 1981 г. Блек е произведен в рицар-бакалавър за заслуги в областта на медицинските изследвания. Той получава отличието от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец. На 26 май 2000 г. кралицата го назначава за член на Ордена за заслуги.

През 1976 г. е избран за член на Кралското дружество. Същата година му е присъдена наградата "Ласкер". През 1979 г. му е присъдена наградата за здраве Artois-Baillet Latour. През 1982 г. Блек е удостоен с наградата "Волф" в областта на медицината. През 1988 г. е удостоен с Нобелова награда за медицина заедно с Гертруда Б. Елион и Джордж Х. Хичингс за работата им в областта на разработването на лекарства. През 1994 г. получава медала "Елисън-Клайф" от Кралското дружество по медицина.