Сър Джеймс Уайт Блек, OM, FRS, FRSE, FRCP (14 юни 1924 г. - 22 март 2010 г.) е шотландски лекар и фармаколог, чиито открития променят лечението на сърдечносъдовите и стомашно-чревните заболявания. Започва научната си кариера в катедрата по физиология на университета в Глазгоу, където се интересува от това как адреналинът и други медиатори влияят върху човешкото сърце. Този интерес към взаимодействието между биологични рецептори и лекарства го насочва към разработването на целенасочени средства, блокиращи специфични рецептори.

През 1958 г. Блек постъпва в ICI Pharmaceuticals, а по-късно работи и в други фармацевтични изследователски центрове, където прилага идеята за селективно блокиране на рецептори. Благодарение на този подход той разработва пропранолол — първият широко използван бета-блокер. Пропранолол намалява въздействието на адреналина върху сърцето, понижава сърдечната честота и силата на съкращенията и намира приложение в лечението на различни сърдечни заболявания, като ангина пекторис, аритмии и някои форми на хипертония, както и в профилактиката на мигрена и при тревожност.

Друг ключов принос на Блек е разработването на циметидин — лекарство, което блокира H2-хистаминовите рецептори в стомашната лигавица и по този начин намалява продукцията на стомашна киселина. Това довежда до качествен прогрес в лечението на стомашни язви и рефлуксни заболявания, като предоставя ефективна и безопасна алтернатива на по-стари терапии.

За ролята си в разработването на тези важни медикаменти и за въвеждането на концепцията за целево проектиране на лекарства, през 1988 г. му е присъдена Нобелова награда за физиология или медицина. Откритията на Блек не само спасяват множество животи, но и полагат основите на съвременната рационална фармакология — подход, при който молекулярното познаване на рецепторите и механизмите на заболяванията насочва разработката на нови терапевтични средства.

Блек е носител на множество академични и държавни отличия (отразени и чрез връзките до титлите му в началото на статията) и остава влиятелна фигура в медицинската наука до смъртта си на 22 март 2010 г., на 85-годишна възраст. Неговото наследство продължава да влияе върху фармацевтичните изследвания и клиничната практика и днес.