Наводненията в Куинсланд през 2010–2011 г. са поредица от големи наводнения в Австралия, които започват през декември 2010 г. и продължават до януари 2011 г. По-голямата част от наводненията засегнаха щата Куинсланд, включително столицата Бризбейн. Интензивните дъждове предизвикаха и наводнения в южните части на страната, в централната и западната част на щата Виктория. Бяха наводнени най-малко 90 населени места; голяма част от Куинсланд—с площ, сравнима с Тексас и Франция взети заедно—беше засегната. Хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си: засегнати са поне 70 града в Куинсланд и над 200 000 души. Около три четвърти от щата бяха обявени за зони на бедствие. Към януари наводненията са причинили смъртта на 35 души (а не 30), а 14 души бяха в неизвестност. Повече от 20 души загинаха при внезапни наводнения между Бризбейн и Тоуумба.
Причини
Наводненията бяха предизвикани от обилни проливни дъждове, свързани с тропическия циклон "Таша", който влезе в сила заедно с усилване на котловина по време на явлението Ла Ниня. Ла Ниня е климатичен феномен, характерен със значително по-влажно време в Източна Австралия. През 2010 г. Ла Ниня беше една от най-силните от 1973 г. насам, което доведе до необичайно високи количествa валежи в Куинсланд. Декември 2010 г. бе регистриран като най-влажният месец в историята на щата: на 107 места бяха отчетени рекордни количества валежи. Средното валежно количество за щата от 404,7 мм надхвърли предишния рекорд от 369 мм (1975 г.). Пролетта на 2010 г. бе най-влажната от 1900 г. насам за Куинсланд, а 2010 г. е сред най-влажните години за страната. Наводненията в някои райони започнаха още в началото на декември, а на 28 декември мусонна вълна пресече крайбрежието от Коралово море, носейки силни дъждове от Карпентарския залив до Голд Коуст.
Обхват и непосредствени щети
Наводненията предизвикаха значителни разрушения на жилища, инфраструктура и промишлени обекти. Около 300 пътища бяха временно затворени, включително девет основни магистрали, което затрудни спасителните операции и доставките. Много населени места, включително Кондамин и Чинчила, бяха наводнени многократно. Железопътните линии, използвани за извозване на въглища, бяха затворени, а няколко мини бяха наводнени, което прекъсна доставки и забави добивите.
- Растителното производство и реколтата бяха силно засегнати, което доведе до повишаване на цените на плодовете и зеленчуците.
- Влажните условия увеличиха активността на змии, които търсеха по-високи и сухи места, често в близост до човешки жилища.
- В наводнените градски райони бяха наблюдавани соленоводни крокодили и дори акули, в резултат на придвижване на морски видове в по-вътрешни водни корита.
Отговор и помощ
Спасителни и помощни операции бяха организирани от държавни и местни служби, включително екипи на австралийската армия, местните служби за извънредни ситуации и доброволчески организации. Бяха извършени обширни евакуации, установени бяха центрове за временно настаняване и бяха предоставени доставки на храна, вода и лекарства. След събитията имаше и множество национални дарения и кампании за подпомагане на пострадалите общности.
Управлението на водоемите (включително и операции с язовирите като Wivenhoe) доведе до дебат относно това дали освобождаването на вода е допринесло за наводненията в долните течения — въпрос, който провокира обществена дискусия и последващи прегледи на политиките за управление на язовири и предупреждение при наводнения.
Дългосрочни последици и поуки
Наводненията оставиха дълготрайни последици за икономиката, инфраструктурата и общностите в Куинсланд. Щетите включват разрушени жилища, повредени пътища и мостове, засегнати селскостопански площи и загуби в рудническия сектор. Периодът след катастрофата включваше възстановяване и реконструкция, промени в градското планиране и обновяване на карти за наводнения, както и подобряване на системите за ранно предупреждение и координация между ведомствата.
Екологичните последици включват ерозия на почвите, замърсяване на водни басейни и промени в хидрологичните системи. Социалните последици засегнаха психичното здраве на засегнатите общности и доведоха до необходимост от по-добра подготовка и поддръжка за хора, живеещи в зони с висок риск от наводнение.
Заключение
Наводненията в Куинсланд през 2010–2011 г. представляват едно от най-големите природни бедствия в историята на щата по обхват и въздействие. Събитието подчерта необходимостта от по-добра готовност за екстремни климатични явления, адаптиране на инфраструктурата и повишена обществена устойчивост към нарастващите рискове, свързани с изменението на климата.


.jpg)





