Египетската революция 2011: дефиниция, хронология и последици

Пълна дефиниция, хронология и анализ на последиците от Египетската революция 2011: протести, интернет-блокади, падане на Мубарак, причини и социални ефекти.

Египетската революция от 2011 г. в Египет се разрази през януари и февруари 2011 г. като масово народно възстание срещу дългогодишното управление на президента Хосни Мубарак. Събитията, започнали на 25 януари и често наричани Ден на гнева или Ден на бунта, обхванаха множество градове и социални групи и доведоха до значителни политически и социални промени в страната.

Причини и предистория

Спонтанните и организирани протести в Египет бяха предизвикани от съчетание от дългогодишни проблеми: полицейска бруталност, широко приложение на режима на извънредно положение, корупция, липса на свободни и честни избори, ограничаване на свободата на словото, висока безработица, ниски заплати, недостиг на достъпни жилища, покачване на цените на храните и лоши жизнени условия. Катализатор за мобилизацията в целия регион бе и въстанието в Тунис, където демонстрациите доведоха до сваляне на местния режим.

Организация и участници

Протестите комбинираха действия на граждански активисти, младежки движения, синдикални стачки и участници от различни политически и религиозни групи. Опозиционни лидери и обществени фигури като Мохамед ЕлБарадей се появиха като потенциални представители на новото управление, докато различни групи — от леви активисти до ислямистки организации — се включиха в уличните протести. За първи път от различни социални слоеве, икономически статуси и вероизповедания египтяните се обединиха в общо недоволство.

Хронология на ключовите събития

25 януари 2011 г. — масивни демонстрации в столицата и провинцията; протестите бяха планирани от опозиционни групи и активисти, което превърна датата в символичен Ден на гнева. Протестите бързо се разпространиха в Кайро, Александрия, Суец и Исмаилия.

В първите дни правителството засили цензурата върху традиционните медии и започна опити да ограничи достъпа до социални платформи. На 28 януари бе въведено масово затъмнение на интернет и мобилни услуги — макар че достъпът до мобилни телефони отчасти бе възстановен още на следващата сутрин.

Към 29 януари бяха арестувани около 1000 души; съобщенията от първите дни посочваха най-малко 1030 ранени и поне 53 загинали. Точните общи жертви и ранените за целия период варират според източниците, като някои оценки отбелязват стотици загинали през кризисния период.

11 февруари 2011 г. — след седмици на протести и натиск от улицата, президентът Мубарак подава оставка и предава властта на Върховния военен съвет (Supreme Council of the Armed Forces, SCAF), който пое временна управленска роля.

Методи на репресия и гражданско неподчинение

Правителствените сили използваха широк набор средства за потушаване на протестите: щитове, гумени куршуми, палки, водни оръдия и сълзотворен газ, а в някои случаи — и бойни патрони. В отговор демонстрантите прилагаха блокади, масови събирания в ключови площади (особено площад Тахрир), стачки и организирани кампании в социалните мрежи и извън тях. Правителството въведе и комендантски час и опита да ограничи комуникациите и достъпа до информация.

Роля на социалните медии и международно внимание

Инструменти като Twitter, Facebook и YouTube играеха ключова роля при координация и документиране на протестите, като позволиха на активисти да споделят в реално време кадри и съобщения въпреки опитите за информационна цензура. Международните медии и общественото внимание увеличиха натиска върху египетските власти и дадоха допълнителна видимост на исканията на протестиращите.

Непосредствени последици

Оставката на Мубарак на 11 февруари 2011 г. бе основен повратен момент. Временната власт на военните (SCAF) обеща преход към гражданско управление и провеждане на избори. На 24 май 2011 г. по-късно на Мубарак бе наредено да бъде изправен пред съд по обвинения в предумишлено убийство на мирни протестиращи; през следващите години бяха водени множество процеси, включително присъди и обжалвания.

По-дългосрочни политически и социални последици

• Преходно управление и избори: Военният съвет ръководи страната през преходен период; през 2012 г. се проведоха президентски избори, от които произлезе първият демократично избран президент — Мохамед Морси (избран от коалицията, в която участваше и движението на "Братството на мюсюлманите").
• Политическа радикализация и контрареакция: В следващите години политическата сцена се поляризира, което доведе до масови протести и в крайна сметка до военния преврат през юли 2013 г., когато генерал Абдел Фатах ас-Сиси свали президента Морси.
• Ограничаване на свободите: След 2013 г. последва засилване на репресиите срещу опозицията, медийните свободи и гражданското общество — тенденция, която много анализатори възприемат като частично отнемане на постигнатите през 2011 г. свободи.
• Икономически ефекти: Революцията и последвалата политическа нестабилност влошиха икономическата ситуация, отблъснаха инвестиции и увредиха туризма, което засегна доходите и работните места на широк кръг хора.
• Правосъдни процеси: Много фигури от стария режим бяха изправени пред съд; самият Мубарак бе подложен на криминални процеси, последвани от присъди и обжалвания. Тези процеси привлечоха внимание към въпросите за върховенството на закона и политическата отговорност.
• Регионална и глобална значимост: Египетската революция бе част от по-широката вълна на „Арабската пролет“ и вдъхнови протести и дебати в други държави относно управление, социална справедливост и ролята на гражданското общество.

Наследство и уроки

Революцията остави сложно наследство: от една страна, тя ясно демонстрира желанието на милиони египтяни за политическа промяна и мобилизира широки слоеве на обществото; от друга страна, преходът показа трудността да се постигне стабилна демокрация в условия на силни институционални и икономически предизвикателства. Въпросите за правата на човека, ролята на армията в политиката, икономическото възстановяване и паметта за загубите остават централни в обществения дебат в Египет и до днес.

Оригиналните данни от първите дни на протестите показват десетки хиляди участници, арестувани около 1000 души и ранени над 1030 до 29 януари, с най-малко 53 починали в началните етапи. Точните общи числа за жертвите и контузените през целия период варират според източника, но ясно е, че цената за промяната беше висока както в човешки, така и в политически план.

За мнозина Египетската революция от 2011 г. остава като пример за възможността за масова мобилизация и също така като предупреждение колко сложен може да бъде преходът от авторитарно управление към устойчиво демократично управление.

Въпроси и отговори

Въпрос: Как се нарича египетската революция от 2011 г.?

В: Кога започнаха протестите?

В: Какво се случи преди началото на демонстрациите?

В: За какво демонстрираха и протестираха хората?

Въпрос: Как правителството се опита да ограничи протестите?

Въпрос: Как социалните медии помогнаха за разпространението на новините за случващото се по време на протестите?

В: Какво се случи на 11 февруари 2011 г.?

Търсене по буква