Атентатите в Норвегия през 2011 г. са две свързани нападения в Норвегия на 22 юли 2011 г. Първото нападение е взрив на кола бомба в близост до правителствени сгради в Осло. Второто нападение е масова стрелба в летен младежки лагер на остров северозападно от Осло. От общо 77 загинали 55 са тийнейджъри, а други около 96 души са ранени. Колата бомба също така изпочупи много прозорци на сгради в правителствения квартал в центъра на Осло.

Хронология на нападенията

Взривът на бомбата в правителствения квартал в Осло е детониран в близост до офиса на министър-председателя Йенс Столтенберг около 15:26 ч. При него загинаха осем души, а няколко други бяха ранени. Около 90 минути по-късно се случва второто нападение — масова стрелба в младежки лагер, организиран от младежката група (AUF) на Норвежката партия на труда (AP) на остров Утьоя в Тирифьорден, Бускеруд. Въоръжен мъж, маскиран като полицай, открива огън по лагерниците и убива 69 души. Нападателят използва лодка, за да достигне острова, и оръжия, с които стреля по групи младежи на открито и в гористи участъци.

Разследване и арест

Полицията първоначално арестува няколко заподозрени, но повечето бяха освободени след разпити. В крайна сметка Андерс Беринг Брайвик, 32-годишен норвежец, беше задържан и по-късно официално обвинен за двете нападения. Разследването показа, че той е планирал атаките дълго време, като е използвал взривно устройство на основата на амониева селитра (ANFO) за бомбата в Осло и е подготвил оръжията и други материали за стрелбата на Утьоя.

Мотиви

По време на разследването и в публикуван манифест, привързан към нападателя, беше изяснено, че мотивацията му е била крайно дясна, антиимиграционна идеология и противопоставяне на мултикултурализма. Той описа атаките като „антимюслиманска“ и „антиимиграционна“ акция срещу политическите сили, които според него насърчават многообразието в Норвегия.

Процес и присъда

Андерс Беринг Брайвик беше обвинен за извършване на двете нападения. По време на процеса имаше противоречиви медицински експертизи — едни оценяваха, че е страдал от психотично разстройство, а други го смятаха за вменяем. В крайна сметка съдът призна, че е действал умишлено и го призна за виновен. Той бе наказан с най-тежката мярка по норвежкото право — затворно възпиращо задържане (forvaring), първоначален срок от 21 години с възможност за продължаване, ако бъде сметнат за постоянна опасност за обществото.

Реакции и последици

Европейският съюз, НАТО и държави от цял свят изразиха подкрепата си за Норвегия и осъдиха нападенията. В страната беше обявена национална скръб, провеждаха се бдения и шествия в памет на загиналите. Атаките отключиха дебати за радикализацията, екстремизма от крайната десница, мерките за сигурност и подходите към превенция на тероризма в демократични общества.

Жертви, помощ и памет

Жертвите бяха главно младежи — участници в политически лагер, много от които бяха току-що навършили пълнолетие. След събитията бяха предоставени мащабни медицински и психологически грижи за пострадалите и техните семейства, както и за свидетелите и спасителите. В последните години в Норвегия и в международни общности се организират възпоменателни церемонии и инициативи в памет на загиналите, както и програми за обучение и превенция срещу радикализация.

Дългосрочно значение

Атентатите от 22 юли 2011 г. остават едно от най-тежките нападения в съвременната история на Норвегия. Те провокираха промени в дебата за безопасността на публичните пространства, за ранното откриване на радикализирани индивиди и за баланса между открито общество и мерки за сигурност. Случаят продължава да бъде предмет на политически, правни и социални анализи и служи като предупреждение за опасностите от идеологическо насочено насилие.