Залив Карпентария (Австралия) — география, размери и дълбочина

Открийте географията, размерите и дълбочините на Залив Карпентария — огромно плитко море в северна Австралия с площ ~300 000 km² и дълбочина до 82 м.

Автор: Leandro Alegsa

Заливът Карпентария (14°00′ ю.ш., 139°00′ и.д., 14.000° ю.ш., 139.000° и.д., -14.000; 139.000) е голямо, плитко море, заобиколено от три страни от северна Австралия. Северният му край е Арафурско море; морето между Австралия и Нова Гвинея. В устието си заливът е широк 590 km, а още по на юг - 675 km. Разстоянието от север на юг е повече от 700 км. Обхваща водна площ от около 300 000 km². Дълбочината на залива е между 55 и 66 метра, въпреки че има места, дълбоки до 82 метра. По време на последния ледников период заливът е бил суша.

География и брегова линия

Заливът се намира между крайбрежните области на Северна територия и Куинсланд. На изток го огражда широкият и нисък полуостров Кейп Йорк, а на запад — равнинните и отчасти заболочени райони на Северна територия (включително Аранъм Ленд). Бреговете са предимно плитки и със сериозни приливно‑отливни флатове, големи мангрови гори и соленосни лагуни.

Острови и важни места

  • В залива има множество острови и архипелази, сред които по-големи са Groote Eylandt и различни групи от Wellesley Islands (включително Mornington Island).
  • Северните му устища и заливчета образуват богати риболовни и екологични зони, важни за местните общности и за мигриращи птици.

Климат, приливи и екосистеми

Климатът е тропически с ясно изразен мусонен цикъл: дълъг сух сезон (май–октомври) и горещ, влажен дъждовен сезон (ноември–април), когато често преминават тропически циклони. Заливът има значителни приливни амплитуди и силно развита приливно‑отливна динамика, която формира широки приливни равнини и блата.

Екосистемите включват мангрови гори, тревни ливади с водна растителност (seagrass), обширни тинести равнини и богати рибни популации. Тези местообитания са важни за риболова (включително креветки и търговски риби), за птиците и за прицелните популации на морски видове.

Човешко присъствие и значение

Прибрежните райони са рядко населени в сравнение с южните части на Австралия, но тук живеят значими аборигенни общности и има малки градове и рибарски селища. Икономическите дейности включват риболов, скотовъдство в района наречен "Gulf Country", както и проучвания за въглеводороди и други природни ресурси.

Палеогеография

При последния ледников максимум морското ниво е било значително по-ниско и днешният залива е бил суха, равнинна част от континента, свързваща Австралия и Новая Гвинея в т.нар. "Sahul" суша. Тази палеогеографска промяна е имала голямо значение за миграциите на хора и животни в региона.

Кратки факти:

  • Площ: ≈ 300 000 km²
  • Дължина север–юг: >700 km
  • Ширина при устието: ~590 km (на юг до ~675 km)
  • Типична дълбочина: 55–66 m (макс. около 82 m)

Местоположението на Карпентарския залив.Zoom
Местоположението на Карпентарския залив.

Заливът Карпентария от холандска карта от 1859 г.Zoom
Заливът Карпентария от холандска карта от 1859 г.

Заливът Карпентария между остров Бентинк (островите Южен Уелсли) и австралийския континентZoom
Заливът Карпентария между остров Бентинк (островите Южен Уелсли) и австралийския континент

География

Земите около залива са обикновено равни и ниски. На запад се намират Арнем Ленд, Топ Енд на Северната територия, и Гроут Ейланд, най-големият остров в залива. На изток се намира полуостров Кейп Йорк. Районът на юг, който е част от Куинсланд, се нарича Страна на залива или просто "Заливът".

Климатът е горещ и влажен, с два сезона в годината. Сухият сезон продължава от април до ноември и се характеризира с много сухи ветрове от югоизток до изток, причинени от зимни системи с високо налягане на юг. Влажният сезон продължава от декември до март. По-голямата част от годишните валежи се случват през тези месеци и много ниско разположени райони са наводнени. Заливът също така е развъдник на тропически циклони от ноември до април.

През септември и октомври в южната част на залива се появява облакът Morning Glory. Най-доброто място да го видите е в района на Бъркетаун малко след разсъмване.

Европейско проучване

Първият известен европеец, посетил района, е холандецът Вилем Янсон (чието име се изписва и като Jansz) по време на пътуването си през 1606 г. Ян Карстенсон (или Карстенс) посещава залива през 1623 г. и го кръщава на името на Питър де Карпентиер, който е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Абел Тасман също изследва крайбрежието през 1644 г. По-късно районът е изследван и картографиран от Матю Флиндърс през 1802 и 1803 г.

Първата експедиция по суша, която достига залива, е експедицията на Бърк и Уилс, водена от Робърт О'Хара Бърк и Уилям Джон Уилс. Те тръгват от Мелбърн през август 1860 г. и достигат река Байно през февруари 1861 г.

Реките на залива

  • Река Арчър
  • Река Калвърт
  • Река Кокс
  • Река Флиндърс
  • Река Гилбърт
  • Река Leichhardt
  • Река Макартър
  • Mission River
  • Река Мичъл
    • Река Алиса
  • Река Норман
  • Roper River
    • Река Уилтън
  • Река Смитбърн
  • Staaten River
  • Река Уенлок

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Карпентарският залив?


О: Заливът Карпентария е голямо, плитко море, заобиколено от три страни от северната част на Австралия.

В: Кой е северният край на Карпентарския залив?


О: Северният край на Карпентарския залив е Арафурско море, което е морето между Австралия и Нова Гвинея.

В: Колко широк е Карпентарският залив в устието си?


О: Карпентарският залив е широк 590 км в устието си.

В: Колко широк е Карпентарският залив на юг?


О: По-нататък на юг Карпентарският залив е широк 675 км.

В: Каква е площта на Карпентарския залив?


О: Водната площ на Карпентарския залив е около 300 000 km².

В: Каква е дълбочината на Карпентарския залив?


О: Дълбочината на Карпентарския залив е между 55 и 66 метра, въпреки че има места с дълбочина до 82 метра.

В: Сух ли е бил Карпентарският залив през последния ледников период?


О: Да, през последния ледников период Карпентарският залив е бил суша.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3