Карпентария
Заливът Карпентария (14°00′ ю.ш., 139°00′ и.д., 14.000° ю.ш., 139.000° и.д., -14.000; 139.000) е голямо, плитко море, заобиколено от три страни от северна Австралия. Северният му край е Арафурско море; морето между Австралия и Нова Гвинея. В устието си заливът е широк 590 km, а още по на юг - 675 km. Разстоянието от север на юг е повече от 700 км. Обхваща водна площ от около 300 000 km². Дълбочината на залива е между 55 и 66 метра, въпреки че има места, дълбоки до 82 метра. По време на последния ледников период заливът е бил суша.
Местоположението на Карпентарския залив.
Заливът Карпентария от холандска карта от 1859 г.
Заливът Карпентария между остров Бентинк (островите Южен Уелсли) и австралийския континент
География
Земите около залива са обикновено равни и ниски. На запад се намират Арнем Ленд, Топ Енд на Северната територия, и Гроут Ейланд, най-големият остров в залива. На изток се намира полуостров Кейп Йорк. Районът на юг, който е част от Куинсланд, се нарича Страна на залива или просто "Заливът".
Климатът е горещ и влажен, с два сезона в годината. Сухият сезон продължава от април до ноември и се характеризира с много сухи ветрове от югоизток до изток, причинени от зимни системи с високо налягане на юг. Влажният сезон продължава от декември до март. По-голямата част от годишните валежи се случват през тези месеци и много ниско разположени райони са наводнени. Заливът също така е развъдник на тропически циклони от ноември до април.
През септември и октомври в южната част на залива се появява облакът Morning Glory. Най-доброто място да го видите е в района на Бъркетаун малко след разсъмване.
Европейско проучване
Първият известен европеец, посетил района, е холандецът Вилем Янсон (чието име се изписва и като Jansz) по време на пътуването си през 1606 г. Ян Карстенсон (или Карстенс) посещава залива през 1623 г. и го кръщава на името на Питър де Карпентиер, който е генерал-губернатор на Нидерландска Източна Индия. Абел Тасман също изследва крайбрежието през 1644 г. По-късно районът е изследван и картографиран от Матю Флиндърс през 1802 и 1803 г.
Първата експедиция по суша, която достига залива, е експедицията на Бърк и Уилс, водена от Робърт О'Хара Бърк и Уилям Джон Уилс. Те тръгват от Мелбърн през август 1860 г. и достигат река Байно през февруари 1861 г.
Реките на залива
- Река Арчър
- Река Калвърт
- Река Кокс
- Река Флиндърс
- Река Гилбърт
- Река Leichhardt
- Река Макартър
- Mission River
- Река Мичъл
- Река Алиса
- Река Норман
- Roper River
- Река Уилтън
- Река Смитбърн
- Staaten River
- Река Уенлок
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Карпентарският залив?
О: Заливът Карпентария е голямо, плитко море, заобиколено от три страни от северната част на Австралия.
В: Кой е северният край на Карпентарския залив?
О: Северният край на Карпентарския залив е Арафурско море, което е морето между Австралия и Нова Гвинея.
В: Колко широк е Карпентарският залив в устието си?
О: Карпентарският залив е широк 590 км в устието си.
В: Колко широк е Карпентарският залив на юг?
О: По-нататък на юг Карпентарският залив е широк 675 км.
В: Каква е площта на Карпентарския залив?
О: Водната площ на Карпентарския залив е около 300 000 km².
В: Каква е дълбочината на Карпентарския залив?
О: Дълбочината на Карпентарския залив е между 55 и 66 метра, въпреки че има места с дълбочина до 82 метра.
В: Сух ли е бил Карпентарският залив през последния ледников период?
О: Да, през последния ледников период Карпентарският залив е бил суша.
