Ел Ниньо — южната осцилация (накратко ENSO) е термин за естествено климатично явление в Тихия океан, което включва две противоположни фази: Ел Ниньо (топла фаза) и Ла Ниня (студена фаза). На испански имената означават "малко момче" и "малко момиче" и исторически се свързват с промени във възприеманите крайбрежни течения и риболовните условия в южноамериканските води.
Какво представлява Ел Ниньо и Ла Ниня
Ел Ниньо настъпва, когато температурата на морската повърхност се повиши в централната и източната част на тропическия Тихи океан. Това обикновено започва с по-слабо, топло течение край бреговете на Еквадор и Перу, често забележимо около Коледа по крайбрежието — откъдето идва и името "Ел Ниньо" (първоначално свързвано с Христовото рождество). Явлението може да продължи от няколко седмици до няколко месеца; по-големите събития се случват на всеки три до седем години и могат да имат разпростиращи се, дълготрайни климатични последици.
Ла Ниня представлява обратната, по-студена фаза на ENSO: при нея повърхностните води в екваториалния Тихи океан се охлаждат, а пасатите и нормалните океански циркулации се засилват. В резултат метеорологичните модели, валежите и температурите по света обикновено се обръщат в сравнение с тези по време на Ел Ниньо.
Механизъм и индекси
Южната осцилация е атмосферната компонента на ENSO и е описана от сър Гилбърт Уокър през 1923 г. Тя представлява "люлка" на атмосферното налягане между западната и източната част на тропичния Тихи океан и Индийския океан. Наблюдава се обратна връзка между въздушното налягане, измерено на две ключови места: Дарвин, Австралия, и остров Таити. Разликата в налягането на морското равнище между тези точки се изразява чрез Индекса на южната осцилация (SOI).
Друг важен показател е индексът на морската повърхностна температура (напр. Niño 3.4), който измерва аномалиите на средната температура на повърхността в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. SOI и индексите за морската повърхност са антикорелирани: отрицателен SOI обикновено съвпада с необичайно топла океанска повърхност — условие за Ел Ниньо.
Как ENSO влияе на климата и времето
ENSO оказва силно влияние върху глобалните атмосферни потоци и разпределението на валежите и температурите по света чрез т.нар. телесъединения (teleconnections). Типични ефекти при Ел Ниньо включват:
- Повишени валежи и наводнения по западното крайбрежие на Южна Америка (особено в Перу), често със сериозни социално-икономически последици и загуби в риболовните индустрии.
- Засушаване в Австралия и Югоизточна Азия, което увеличава риска от горски пожари и влошава условията за земеделие.
- Промени в модели на валежи в Източна Африка, където могат да се наблюдават както засушавания, така и екстремни валежи в различни региони.
- Влияние върху продължителността и интензитета на бури и урагани в някои басейни, както и върху глобалната средна температура за сезона и годината.
При Ла Ниня ефектите обикновено са обратни: например Австралия и Югоизточна Азия често получават повече валежи, докато части от Южна Америка са по-сухи.
Исторически примери и икономически щети
Ясни исторически примери за въздействието на ENSO са наводненията в Куинсланд през 2010-2011 г., причинени от явлението Ла Ниня, което донесе много силни дъждове на източното крайбрежие на Австралия. Други големи наводнения в Австралия са настъпвали по време на предишни Ла Ниня фази: 1916, 1917, 1950, 1954–1956 и 1973–1975 г. Разходите за наводненията в Куинсланд през 2010–2011 г. възлизат на около 30 милиарда австралийски долара, което илюстрира потенциално големите икономически щети от тези явления.
Наблюдение и прогнозиране
ENSO се следи с помощта на морски и атмосферни наблюдения: буйове, спътници, кораби и метеорологични станции измерват температура на повърхността, вятрове, налягане и други параметри. Глобалните модели за прогнозиране на климата използват тези данни за да предвиждат развитието на ENSO със седмици до месеци напред. По-добрата ранна прогноза помага за планиране в земеделието, водоснабдяването, рибарството и управлението на бедствия.
ENSO и дългосрочните климатични промени
С връзката между ENSO и глобалното затопляне се занимават активни изследвания. Някои проучвания предполагат, че изменението на климата може да влияе на честотата, амплитудата или скоростта на преминаване между фазите Ел Ниньо и Ла Ниня, но точните промени и техните географски ефекти все още са предмет на научни дискусии. Във всеки случай, наличието на ENSO-цикли добавя значителна вътрешна (натурален) вариабилност към вече променящия се климат.
Обобщено: ENSO е ключов компонент на световната климатична система. Разбирането му и усъвършенстването на прогнозите за Ел Ниньо и Ла Ниня са от голямо значение за адаптацията към екстремни метеорологични събития и за намаляване на рисковете за общества и икономики по целия свят.
