Баптистката църква в Уестбъро (WBC): история, идеология и критики
Разкриване на историята, идеологията и критиките срещу Баптистката църква в Уестбъро (WBC): от основаването до противоречивите протести и обществената реакция.
Баптистката църква в Уестбъро (WBC) е американска баптистка църква, най-известна с крайните си възгледи и с публичните си протести, особено насочени срещу гейовете. Организацията често е описвана и определяна като група на омразата от различни наблюдатели и организации и предизвиква силни реакции в обществото както заради своите послания, така и заради методите си на протест.
История и организация
Църквата първоначално е ръководена от Фред Фелпс и в голяма степен се състои от членове на неговото широко семейство. Първата ѝ публична служба е проведена на 27 ноември 1955 г. и през десетилетията групата остава базирана в жилищен квартал в западната част на Топика, на около 3 мили (5 км) западно от Капитолия на щата Канзас. В различни периоди WBC е обявявала различни оценки за броя на членовете си; през 2011 г. църквата твърди, че има около 40 членове. След смъртта на Фред Фелпс през 2014 г. влиянието и видимостта на групата намаляват и се съобщава за спад в активността и членската маса.
Идеология и убеждения
WBC се идентифицира като следваща т.нар. "примитивни баптистки" и калвинистки принципи, но в същото време не е свързана с нито една от големите баптистки деноминации. В декларациите и плакатите си църквата твърди, че интерпретира национални и лични трагедии като божието наказание за, по нейния прочит, моралното разложение и обществената толерантност към хомосексуалността. Тази тълкувателна рамка е основата за многобройните ѝ антигей кампании и провокативни послания.
Протести, тактики и противоречия
WBC е активно замесена в публични протести поне от 1991 г., когато се опитва да попречи на хомосексуалната активност в парка "Гейдж", намиращ се на шест пресечки северозападно от църквата. През годините организацията провежда пикети и протести на военни погребения, погребения на жертви на престъпления и бедствия, както и на други публични събития, които са вероятни да привлекат вниманието на медиите. В рамките на тези акции членове на WBC често използват провокативни плакати и лозунги, а някои от протестите включват и тъпчене на американското знаме, което допълнително увеличава общественото възмущение.
Освен антигей акции, организацията е провеждала и протести срещу евреите и представители на други религиозни и социални групи. Често тези протести включват деца от семейството на Фелпс, което предизвиква допълнителна критика и безпокойство за участието на непълнолетни в подобни действия.
Правни спорове и обществена реакция
Дейността на WBC е довела до множество правни спорове. Един от най-известните случаи е Snyder v. Phelps (2011), в който Върховният съд на Съединените щати решава в полза на WBC, считайки че протестите при погребенията са защитени като свободно слово по Първата поправка. Това решение предизвика интензивни дебати относно границите на свободата на словото спрямо правото на семейства да провеждат погребения без публично осквернение.
Освен съдебни решения, множество организации и институции публично осъждат поведението на църквата. WBC не е свързана с никоя призната баптистка деноминация; както Световният баптистки алианс, така и Южната баптистка конвенция са изразявали отхвърляне и осъждане на нейните практики и възгледи. Независими граждански и правозащитни организации, включително такива, които следят групи на омразата, също я класифицират и критикуват поради агресивните ѝ послания и практики.
Влияние, критики и наследство
WBC е рядък пример за религиозна група, която е постигнала широка публичност именно чрез провокативни и социално отхвърляни действия. Докато членството ѝ е винаги било ограничено и основно семейно по структура, медиен образ и правни дела са я направили символ на крайния религиозен консерватизъм и на въпроси, свързани със свободата на словото, ненавистта и защитата на публичния ред.
Критиците наблягат на вредата, причинявана на близки на загинали и на маргинализирани общности, а подкрепящите свободата на словото виждат в действията ѝ тест за конституционните граници. Независимо от позицията, действителният социален ефект на WBC включва засилване на дебатите за границите на протестите, ролята на религията в публичния живот и начините, по които обществото реагира на речта, която мнозина определят като омразна или обидна.
След смъртта на основния ѝ лидер активността на WBC значително намаля, но името ѝ остава в публичната памет като пример за конфликтите между крайни религиозни убеждения, обществената критика и правните защити на свободата на словото.
обискирам