Велоцизавърът е теропод динозавър, роднина на цератозавъра. Останките му са открити в Патагония, в пластове от периода Креда.

Това животно е познато само по костите на краката и стъпалата си. Велоцизавърът вероятно е бил дълъг около 1,2 метра. Стъпалото е уникално с това, че средната (третата) метатарзална кост (костта на стъпалото) е била основният носещ елемент на тежестта. Горният ѝ край е удебелен, а дръжките на съседните втора и четвърта метатарзална кост са изтънели значително. Подобно състояние не е познато при други тероподи, включително птици, но подобна конфигурация е имало при трипръстите коне (като Mesohippus). Жозе Бонапарт го обяснява като адаптация към курсориалния (бягащ) начин на живот. Той предположи, че самият велоцизавър е бил всеяден, тъй като единственият намерен нокът на четвъртия пръст не е бил извит, а сравнително прав.

Произход на името и откриване

Името "Велоцизавър" (от лат. velox — бърз и старогр. sauros — гущер) отразява концепцията за бърз, курсориален хищник. Фосилните материали са редки и представят предимно елементи от задния крайник; видът е описан въз основа на тези остатъци от палеонтолози, работещи в Патагония. Откриването на такива фрагментарни останки подчертава колко ограничено може да бъде нашето познание за дребните тероподи от Креда.

Анатомични особености и значение

  • Мезаксия (централна ос на стъпалото): Велоцизавърът показва силно изразена роля на третата метатарзална кост — тя е уплътнена и носи основната част от натоварването при опора и тичане. Това е необичайна характеристика за тероподи и говори за специализация към бързо придвижване.
  • Редукция на страничните пръсти: Втората и четвъртата метатарзална кост са отслабени в проксималната си част, което допълнително концентрира натоварването върху третия пръст.
  • Нокът на четвъртия пръст: Откритият нокът не е силно извит, което е използвано от изследователите като аргумент в полза на всеядност или поне не изключително хищен начин на живот.

Функционална и еволюционна интерпретация

Комбинацията от уплътнен трети метатарзус и редуцирани странични кости е пример за конвергентна еволюция: подобно приспособление е наблюдавано при някои плацентни бозайници (напр. трипръстите коне), където централният пръст поема основната роля при поддръжката на тялото и бягането. При велоцизавъра това вероятно е подобряване на способността за бягане по открити терени — адаптация към бързо търсене на храна или бягство от по-големи хищници.

Палеоекология

Патагония през Креда е била район с разнообразна фауна — от големи зауроподи и други тероподи до водни и крайбрежни организми. Малкият размер и специализираните стъпала на велоцизавъра го поставят сред дребните, по-маневрени обитатели на тези екосистеми. Възможно е да е ловувал дребни гръбначни и безгръбначни или да е добавял растителна храна към менюто си, особено ако наличните находки показват по-малко адаптации към силно месояден начин на живот.

Ограничения и перспективи

Тъй като известният материал е ограничен до елементи от крайниците, остава много неизвестно за черепа, зъбите, предните крайници и общия външен вид на животното. Всяка нова находка, дори и фрагментарна, може значително да промени интерпретациите за начина му на живот и таксономичното му положение. Затова велоцизавърът е важен пример за това как дори малки и непълни фосили могат да разкрият значими еволюционни решения и да стимулират по-нататъшни проучвания.