Човекът от Толунд — торфена мумия от IV в. пр.н.е., намерена в Дания

Човекът от Толунд — мистериозната торфена мумия от IV в. пр.н.е. в Дания: удивително запазено лице, следи от обесване и уникален прозорец към древната желязна епоха.

Човекът от Толунд е името на добре запазена торфена мумия, намерена в Дания през 1950 г. Тялото е датирано в периода на IV в. пр.н.е., в т.нар. предримска желязна епоха. Главата и лицето са толкова автентично запазени, че при първоначалното откриване тялото е взето за съвсем скорошна жертва на убийство. Откритието е станало в торфеното блато Bjældskovdal, в околностите на Силкеборг; двама торфокопачи съобщават находката на археолозите. Дванадесет години преди това в същото блато е намерено друго тяло — т.нар. жена от Елинг.

Как е запазено тялото

Под тялото бил положен тънък слой мъх (често сфагнум), характерен за датските торфени блата. Сфагнумът отделя киселини и създава безкислородна среда, което инхибира бактериалното разграждане и "опушва" тъканите — ефект, подобен на кожарска обработка. Научните изследвания и радиовъглеродно датиране (С14) показват, че мъжът е починал приблизително между 375 и 210 г. пр.н.е. Киселината в торфа и липсата на кислород под повърхността са позволили запазването на деликатните меки тъкани, включително кожа и външни черти на лицето.

Физически характеристики и състояние при откриване

Изследванията и рентгеновите снимки показват, че главата и лицевите структури не са сериозно повредени; вътрешните органи като сърцето, белите дробове и черният дроб също са се запазили добре. Музеят в Силкеборг изчислява възрастта на мъжа при смъртта на около 40 години, а височината му — около 1,61 м, което го прави относително дребен дори за стандартите на онова време. Частично свиване на тялото може да се дължи на продължителния престой в блатото.

Аутопсия и причина за смърт

При първата аутопсия през 1950 г. лекарите заключават, че Човекът от Толунд е умрял от обесване, а не от удушаване. По кожата под брадичката и отстрани на врата се виждат следи от примка, но в задната част на шията — където би трябвало да се намира възелът — няма очевиден белег. Преизследване през 2002 г. потвърждава първоначалните заключения: макар че шийните прешлени да не са счупени (както често се случва при някои форми на обесване), рентгенографиите показват издаване на езика — признак, съвместим със смърт чрез обесване. По тази причина интерпретациите варират между извършено наказание, ритуална жертва или друга форма на преднамерена смърт.

Последно хранене и ежедневие

При изследване на стомаха и червата е анализирано съдържанието им. Учените установяват, че последното хранене е представлявало вид каша — смес от зеленчуци и семена, както култивирани, така и диви: ечемик, ленено семе, маслодайна култура (Camelina sativa), плевели, четинеста трева и лайка. В храносмилателната система не са намерени следи от месо, а по степента на разграждане се изчислява, че мъжът е живял 12–24 часа след последното хранене. Това означава, че възможно е да не е ял в деня непосредствено преди смъртта си.

• Кашата съдържала разнообразие от диви и култивирани семена — тези съставки не винаги са били леснодостъпни и вероятно част от тях са събирани специално, което насочва към специален повод или церемония.
• Съставките на супата съвпадат с растителния материал, достъпен в района около мястото на намиране, което подкрепя идеята за локален произход на храната и на самото събитие.

Консервиране, експониране и по-нататъшни изследвания

Телата, извадени от блатото, бързо изсъхват и започват да се разграждат при контакт с въздуха. Поради впечатляващото изражение на лицето и отличното запазване на главата е взето решение тя да бъде експонирана. По онова време главата е консервирана с полиетиленгликол — един от наличните консервиращи материали — но този метод не е позволил дълготрайно запазване на цялото тяло: трупът изсъхва и разпада. Днес главата е прикрепена към копие на тялото за експозиционни цели.

Когато тялото е намерено през 50-те години, двете стъпала и десният палец са били в добро състояние и са извадени за по-късен анализ. Те са съхранявани във формалдехид. През 1976 г. датската полиция прави анализ на пръстовите отпечатъци, което прави отпечатъка от палеца на Човека от Толунд един от най-старите регистрирани пръстови отпечатъци в археологическа колекция. Днес Човекът от Толунд е едно от най-посещаваните и изучаваните находки в музея в Силкеборг.

Значение и интерпретации

Човекът от Толунд е изключително важен за разбирането на живота, ритуалите и хранителните навици в предримската желязна епоха в Северна Европа. Неговата запазеност дава неповторима възможност за интердисциплинарни изследвания — антропологични, съдебномедицински, палеоботанически и културно-исторически — и поражда дискусии дали много от торфените трупове са били наказани престъпници, жертви на религиозни ритуали или резултат от други социални практики.

Въпреки че някои детайли остават спорни, находката на Човека от Толунд остава един от най-ярките примери за това как природните условия на торфените блата могат да „запазят“ човешката история за хилядолетия.

Въпроси и отговори

В: Как се казва мумията, намерена в Дания?

В: Кога е живял Човекът от Толунд?

В: Как е запазено тялото на Човека от Толунд?

В: На колко години е бил Човекът от Толунд, когато е починал?

В: Колко висок е бил Човекът Толунд?

В: Кои доказателства сочат, че е умрял от обесване, а не от удушаване?

В: Какво откриха учените за последното хранене на Човека от Толунд?

Търсене по буква