Палечка — приказка на Ханс Кристиан Андерсен (1835): сюжет и произход

Една жена иска бебе. Тя моли една вещица да й помогне. Вещицата дава на жената една ечемична царевица. Тя казва на жената да го посади и да чака какво ще се случи. Ечемикът е засаден и от него израства цвете. Когато жената целува цветето, то се отваря, за да покаже малката Палечка.

Една нощ Палечка спи в люлката си от орехови черупки. Тя е отнесена от жаба, която прескача през отворения прозорец. Жабата иска малкото момиченце за булка на сина си. Тя слага Палечка на лилия, за да я пази. Палечка бяга от жабата с помощта на дружелюбни рибки и бяла пеперуда. Тя отплава на лилията.

Тя внезапно е грабната и отнесена от бръмбар. Приятелите на бръмбара са горди и надменни. Палечка не е от тяхната социална класа. Те веднага я харесват. Бръмбарът я пуска, без да се замисли, и отлита.

Палечка живее сама, доколкото може, в полето. Когато настъпва зимата, тя трябва да си намери място за живеене. Най-накрая дом й дава една стара полска мишка. Палечка се отблагодарява на мишката, като се грижи за нейната къщичка.

Мишката смята, че Палечка трябва да се омъжи за съседа си - умен и заможен къртица. Палечка намира за омразна идеята да се омъжи за такова същество. В крайна сметка той прекарва всичките си дни под земята и никога не вижда слънце или небе.

Полската мишка не се вслушва в протестите на Палечка. Тя продължава да настоява за брак. В последния момент Палечка отлита с една лястовица в далечна, слънчева страна. През зимата Палечка оздравява лястовичката. Оттогава те са приятели.

Лястовичката отнася Палечка в слънчева страна. В полето с цветя Палечка среща малък принц-фея, който е точно колкото нея и й харесва. Те се женят. Съпругът ѝ дава чифт крила, за да може да лети с него по време на пътуванията му от цвете на цвете. Тя получава ново име - Мая.

На последната страница на приказката лястовичката е долетяла до прозореца на поета и му разказва цялата история на Палечка.

Бележка: Мери Хауит е първата, която превежда историята на английски език. Тя не харесва срещата с вещицата. В своя превод тя започва приказката с просякиня, която дава на жената на селянина ечемик в замяна на храна. След като ечемикът е засаден, от цвета му се появява малката Палечка (Томелис).

Ханс Кристиан Андерсен е роден в Одензе, Дания, на 2 април 1805 г. Баща му е Ханс Андерсен, обущар. Майка му е Анна Мари Андерсдатер, перачка. Андерсен е единствено и разглезено дете. Той споделя с баща си любовта към книгите. Баща му му чете "Арабски нощи" и басните на Жан дьо ла Фонтен. Заедно с него конструирали панорами, изскачащи картини и театри за играчки. Баща и син правели дълги разходки в провинцията.

Бащата на Андерсен умира през 1816 г. От този момент нататък Андерсен е сам. Андерсен е високо и тънко момче, което е тормозено от други момчета. Той искал да избяга от тях и от бедната си, неграмотна майка. Той рекламира своите артистични таланти пред средната класа на Одензе. Той пеел и танцувал в домовете им. На 4 септември 1819 г. четиринадесетгодишният Андерсен напуска Одензе и заминава за Копенхаген с парични подаръци, които получава от съседите си. Той носи препоръчително писмо до балерината мадам Шал и мечтае да стане поет, балетист или актьор.

След три години в Копенхаген, без да има кой да го подкрепи, Андерсен най-накрая намира заинтересован джентълмен в лицето на Йонас Колин, директор на Кралския театър. Колин вярва в таланта на момчето. Той успява да издейства от краля да изпрати Андерсен в гимназия в Слагелсе, провинциален град в Западна Зеландия. Той смятал, че Андерсен ще продължи образованието си в Копенхагенския университет в подходящия момент.

В Слагелсе Андерсен е обучаван от ниския, дебел и плешив тридесет и пет годишен Симон Мейслинг. Този човек се интересуваше от Древна Гърция и Рим и беше превел "Енеида" на Вергилий. Андерсен не беше най-умелият ученик в класа и Мейслинг не го одобри. "Ти си глупаво момче, което никога няма да успее" - казал му Мейслинг. Смята се, че Мейслинг е моделът за ученолюбивия къртица в "Палечка".

Изследователите на приказки и фолклор Йона и Питър Опи смятат, че "Палечка" е "далечна почит" към приятелката на Андерсен, Хенриета Улф, малката, деликатна и увредена дъщеря на датския преводач на Шекспир. Тя е обичала Андерсен, както Палечка обича лястовицата; няма обаче писмени доказателства в подкрепа на теорията за "далечната почит".

През 1835 г. Андерсен отпечатва две книжки "Приказки за деца". Първата книжка е отпечатана през май, а втората - през декември. "Палечка" е отпечатана за първи път в декемврийската книжка от К. А. Райцел на 16 декември 1835 г. в Копенхаген. "Палечка" е първата приказка в книжката. В книжката са включени още две приказки: "Непослушното момче" и "Пътуващият спътник". "Палечка" е отпечатана отново в сборници с произведения на Андерсен през 1850 и 1862 г.

Втората книжка на "Приказки, разказани за деца" включва "Оловната кутия", "Големият Клаус и малкият Клаус", "Принцесата и грахът" и "Цветята на малката Ида". Третата книжка, отпечатана през 1837 г., включва "Малката русалка" и "Новите дрехи на императора".

Първите рецензии за седемте приказки от 1835 г. се появяват едва през 1836 г. Датските критици не ги харесват. Те смятат, че неофициалният, бъбрив стил на приказките и липсата на морал в тях не са подходящи за детски истории. Един критик обаче смята, че "Палечка" е "най-възхитителната приказка, която може да си пожелаете".

Критиците не вярват, че Андерсен трябва да напише други приказки. В едно от списанията първите седем приказки изобщо не се споменават. Друго съветва Андерсен да не си губи времето в писане на приказки. Един критик заявява, че на Андерсен "липсва обичайната форма на този вид поезия [...] и не би могъл да изучава образци". Андерсен чувствал, че работи против техните представи за това каква трябва да бъде една приказка. Връща се към писането на романи, вярвайки, че това е истинското му призвание. Реакцията на критиката към приказките от 1835 г. е толкова бурна, че Андерсен изчаква една година, преди да отпечата "Малката русалка" и "Новите дрехи на императора". Тези две приказки се появяват в третата и последна книжка на "Приказки, разказани за деца" през 1837 г.

Мери Хауит е първата, която превежда "Tommelise" на английски език. Тя я отпечатва през 1846 г. като "Thumbelina" в "Wonderful Stories for Children". Тя обаче не одобрява началната сцена с вещицата. Вместо това тя накарала бездетната жена да осигури хляб и мляко на гладна просякиня. След това бездетната жена е възнаградена с ечемик.

През 1846 г. Чарлз Бонер също превежда приказката като "Малката Ели". В превода си от 1852 г. мадам дьо Шатен нарича малкото дете "Малката Тоти". Редакторът на The Child's Own Book (1853 г.) нарича детето "Малката Мая". През 1864 г. и 1866 г. се появяват широко отпечатаните томове с приказките на Андерсен на Х. В. Дюлкен. В края на XIX век г-жа Х. Б. Паули превежда името като "Малката Малка".

През ХХ в. Ерик Кристиан Хаугаард превежда името като "Inchelina" през 1974 г. През 2005 г. Джефри и Даян Крон Франк превеждат името като "Thumbelisa". Съвременни преводи на "Thumbelina" на английски език се срещат в шесттомното пълно издание на Андерсеновите приказки от 40-те години на ХХ в. на Жан Хершолт. Преводът на пълния текст на приказките на Ерик Кристиан Хаугаард е публикуван през 1974 г.

Изследователите на приказки и фолклор Йона и Питър Опи пишат, че "Палечка" е приключенска история от женска гледна точка. Те смятат, че историята учи читателя, че хората са най-щастливи със себеподобните си. Палечка е пасивен герой и жертва на обстоятелствата, посочват те. Нейният мъжки колега Том Палечко (един от вдъхновителите на приказката) е активен герой. Той се усеща и се упражнява.

Фолклористката Мария Татар разглежда "Палечка" като история за избягала булка. Тя отбелязва, че тя е разглеждана като алегория на уредените бракове. Тя изтъква, че "Палечка" е приказка за това как да бъдеш верен на сърцето си. "Палечка" поддържа идеята, че любовта на принца трябва да се цени повече от всичко останало.

Татар посочва, че според индуистките вярвания в сърцето на всички същества, независимо дали са хора или животни, живее същество с размер на палец, известно като вътрешна същност или душа. Тази концепция може да е била възприета от европейския фолклор, след което да се е оформила като Том Палечко и Палечка. И двамата герои се стремят към преобразяване и изкупление. Тя вижда паралели между приказката на Андерсен и гръцкия мит за Деметра и нейната дъщеря Персефона. Въпреки езическите препратки в приказката, тя отбелязва, че "Палечка" препраща към страданията и възкресението на Христос и към християнската концепция за спасение.

Биографът на Андерсен Джаки Уулшлагер пише, че "Палечка" е първата от приказките на Андерсен, в която се драматизират страданията и трудностите на един различен човек. В резултат на това, че е различна, Палечка става обект на подигравки. Това е и първата приказка на Андерсен, в която лястовицата е използвана като символ на поетичната душа. Андерсен се идентифицира с лястовицата като прелетна птица, чийто модел на живот започва да наподобява собствения му пътнически живот.

Роджър Сейл смята, че чувствата на Андерсен за социална и сексуална непълноценност са изразени в приказката чрез създаването на герои, които отстъпват на своите възлюбени. Малката русалка например няма душа, докато нейният човешки любим има душа по рождение. В "Палечка" Андерсен внушава, че жабата, бръмбарът и къртицата са по-низши от Палечка. Те трябва да останат на местата си, а не да искат да имат началник. Продан посочва, че те не са по-нисши от Палечка, а просто са различни. Той предполага, че Андерсен може би е нанесъл известна вреда на животинския свят, когато е оцветил своите животински герои със собствените си чувства за малоценност.

Жаклин Банерджи разглежда историята като разказ за провала. "Не е изненадващо - пише тя, - че сега "Палечка" често се чете като история за специфично женско овластяване." Сузи Стивънс смята, че самата Палечка е гротеска. Тя отбелязва, че "гротеската в детската литература е [...] необходим и полезен компонент, който повишава психологическото благосъстояние на младия читател". Тя предполага, че децата са привлечени от катарзисните качества на гротеската.

Сидни Розенблат в есето си "Палечка и развитието на женската сексуалност" смята, че приказката може да се анализира от гледна точка на фройдисткото психосексуално развитие. Той смята, че историята е разказ за женската мастурбация. Според него самата Палечка може да символизира клитора, покривката ѝ от розови листенца - срамните устни, бялата пеперуда - "зародишите на гениталиите", а къртицата и принцът - съответно аналните и вагиналните отвори.

"Палечка" е адаптирана към различни медии. Най-ранната анимационна версия на приказката е немият черно-бял филм на режисьора Хърбърт М. Доули от 1924 г. Лоте Райнигер пуска 10-минутна филмова адаптация през 1954 г. с участието на нейните кукли "силуети".

Пълнометражният анимационен филм на Дон Блут "Thumblina" може би е една от най-известните версии. Историята е адаптирана и за телевизионната програма на живо Faerie Tale Theatre. В тази постановка участва Кери Фишър. През 2009 г. излиза анимационният филм "Барби представя Палечка", който е директно на DVD. В Русия и Япония също са издадени анимационни продукции.