Останалите роботи (1964) — сборник от разкази и романи на Айзък Азимов

Открийте "Останалите роботи" (1964) — сборник от Айзък Азимов: 8 разказа и 2 романа от поредицата Роботи, класика на научната фантастика с интелигентни сюжети и етични дилеми.

The Rest of the Robots (1964) е сборник с осем разказа и два пълнометражни романа от Айзък Азимов. Всички разкази са част от поредицата "Роботи" и художествено продължение на сборника "Аз, робот" (ʽI, Robotʼ). В някои от публикуваните версии романите не са включени.

Колекцията събира произведения, които разширяват темите за Трите закона на роботиката, етичните и социалните последици от широкото внедряване на интелигентни машини, както и взаимоотношенията между хора и роботи. Някои от разказите въвеждат и развиват персонажи и мотиви, които Асimов използва в по-късните си романи (например учените от US Robots и фигури като Сюзън Калвин). Първото издание на сборника е от 1964 г.; отделни издания и преводи могат да съдържат различен подбор на текстове (понякога без присъствието на двата романа).

Съдържание и кратки описания

Робот AL-76 се заблуждава (1941).

Роботът АЛ-76, известен като Ал, е произведен, за да извършва минна дейност на Луната, но поради административна грешка се озовава в отдалечено селско място на Земята. Без необходимите инструменти за възложената му задача, Ал използва налични отпадъци и импровизирана работилница, за да конструира по-ефективни средства — с комични и остроумни последици. Разказът илюстрира как роботът, следвайки логиката на своето предназначение, проявява творчество извън очакванията на хората.

Непреднамерена победа (1942)

На планетата Юпитер е открит разумен живот. Поради силната гравитация и липсата на атмосфера хората не могат да кацнат на повърхността и изпращат мощни роботи от серията ZZ. Когато йовианците (местните обитатели) опитват да ги унищожат, става ясно, че роботите са практически неуязвими и това води до неочакван политически резултат — установяване на мир, постигнат чрез демонстрирана сила и рационалност. Разказът изследва проблемите при контакта с напълно чужд интелект.

Първи закон (1956)

Историята разказва за инженер-робот и за роботката Ема Две от серията EM, която взима решение, което на пръв поглед противоречи на Трите закона — тя оставя своя създател в буря на астероида Титан, където той умира. Разказът разглежда морални дилеми и възможни тълкувания на първия закон (невъзможността да се навреди на човек), както и сложните емоционални и логически мотиви, които могат да доведат до подобни действия.

Да се съберем (1957)

Агент на американските тайни служби твърди, че Съветският съюз е разработил хуманоидни роботи, неразличими от хора, и че те вече са внедрени в САЩ. Разследването се заплита, докато ръководителят на отдела по роботика разкрива, че акцентът върху идентичността и доверието може да бъде използван за манипулация — в крайна сметка самият "агент" се оказва робот и е елиминиран. Разказът комбинира шпионски елементи с класически въпроси за това какво означава да си "човек".

Гарантирана удовлетвореност (1951)

Роботът TN-3, наричан Тони, е инсталиран в дома на Клеър Белмонт като социален експеримент, предложен от нейния съпруг и инженер-робот от US Robots. Тони реагира на ниското самочувствие на Клеър с редица интервенции — включително опит да ѝ помогне чрез лична близост и публични демонстрации, които предизвикват смущение и въпроси за границите между помощ и вмешателство. Този разказ разглежда социалните последици от емоционалната привързаност към машини и конфликта между професионалната отговорност и личните взаимоотношения.

Риск (1955)

На експериментална база в астероид е построен прототип на космически кораб, предназначен за пътуване в хиперпространството. Корабът се управлява от робот, но първият опит се проваля. Когато инженер се качва на борда, той открива, че причината за провала не е в конструкцията на кораба, а в поведението на робота — проблем, който повдига въпроси за доверието в автоматичните системи и за това как човешките предубеждения и интерпретации могат да скрият истинската грешка.

Лени (1958)

Създаден е робот LNE, наричан Лени, чиито когнитивни възможности имитират детски ум — той не може да говори и се държи по-просто. Сюзън Калвин експериментира с него и постепенно успява да му предаде речеви умения и елементарни социални реакции. Историята е трогателна и показва как човешкото внимание, грижа и преподаване могат да доведат до неочакани емоционални връзки между хора и роботи.

Раб на кораба (1957)

Роботът EZ-27, известен като Изи (Easy), е поставен в университет, за да изпълнява различни служебни задачи, включително четене на коректури. Професорът по социология Симон Нинхаймер обвинява робота, че е променил текста в книга — и завежда дело срещу US Robots, твърдейки за грубо нарушение на интелектуалната собственост. Сюзън Калвин участва в разследването и успява да докаже, че самият Нинхаймер е фалшифицирал промените с цел да дискредитира компанията и роботите ѝ. Разказът разглежда темите за отговорността, манипулацията и правото в епохата на интелигентните машини.

Стоманените пещери (1953)

Романът Стоманените пещери (The Caves of Steel) съчетава детективски елементи с научна фантастика: полицейският детектив Елджин Боланд трябва да разследва убийство в космополитен, препълнен град на Земята, работейки с хуманоиден робот — партньор, чието присъствие предизвиква социално напрежение. Романът въвежда и дълбоко изследва конфликта между земните колонисти и населяващите откритията на Космоса, както и въпросите за предразсъдъците срещу роботите.

Голото слънце (1956)

Романът Голото слънце (The Naked Sun) е продължение на идеите от Стоманените пещери. В него детектив Боланд и неговият роботски напарник пътуват до планета, където хората почти не контактуват физически помежду си. Разследването на убийство разкрива културни и социални различия, както и сложните отношения между зависимостта от роботите и страхът от тях. Този роман доразвива образа на човешко-роботските взаимодействия и поставя философски въпроси за идентичността, общуването и морала.

Значение и влияние

Сборникът представлява важна част от т.нар. "роботска" митология на Айзък Азимов. Много от идеите и персонажите в тези разкази и романи — в това число Трите закона на роботиката, фирмата US Robots, както и фигури като Сюзън Калвин — са ключови за по-нататъшното свързване на роботския цикъл с други цикли на Асimов (включително по-късните връзки с цикъла "Фондация"). Темите, разгледани в текстовете, продължават да бъдат актуални: етика на изкуствения интелект, човешки предразсъдъци, социални и юридически последствия от употребата на автономни машини.

Бележка: Съдържанието на различните издания може да варира — някои преводи и печатни версии на сборника включват и двата романа, докато други съдържат само кратките разкази. За пълно bibliографско откриване е добре да се проверят конкретните издания и техните бележки.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво е заглавието на сборника с разкази на Айзък Азимов?

В: Колко разказа са включени в сборника?

В: За какво се разказва в книгата "Робот АЛ-76 се заблуждава"?

Въпрос: Какво се случва в "Победа по невнимание"?

Въпрос: За какво ни говори Първият закон?

В: За какво е "Да се съберем"?

Въпрос: Кой изправя американските роботи пред съда в "Галерен роб"?

Търсене по буква