Сънят на Геронций — оратория от Едуард Елгар по стихове на Джон Хенри Нюман
"Сънят на Геронций" е голямо музикално произведение за хор, трима соло певци и оркестър, композирано от Едуард Елгар. Написано в края на 1890-те и завършено през 1900 г., творбата е първо изпълнена същата година. Обикновено се описва като оратория, макар че Елгар не е искал да я класифицират твърдо с този термин; независимо от това, тя се възприема и изпълнява като драматично-литургично хорово произведение. Днес много критици и изпълнители считат "Сънят на Геронций" за върховото хорово постижение в творчеството на Елгар.
Текст и персонажи
Текстът е взет от поемата на Джон Хенри Нюман (Кардинал Нюман), публикувана през 1865 г. Поемата представя вътрешните преживявания на умиращия Геронций, който си представя пътя на душата след смъртта — срещата с Бога, възможния съд и надеждата за влизане в рая. В музикалната драматизация участват няколко гласови персонажа: самият Геронций (обикновено тенор), ангел (обикновено мецосопран или контраалт), свещеник (баритон или бас) и кратка солова партия за „Ангел на агонията“. Хорът играе различни роли — плътни тълпи, ангелски гласове, демони или общност, и често коментира и подсилва драматичните моменти.
Структура и продължителност
Произведението е в две части. Първата част обхваща сцената на умирането и началото на пътешествието на душата; втората част проследява съзерцанието, съда и окончателната съдба на Геронция. Общата продължителност на постановката обикновено е около 80–90 минути: първата част трае приблизително 30–40 минути, а втората — около 45–60 минути, в зависимост от темпото и изпълнителската интерпретация.
Композиране, премиера и приемане
Елгар започва работа върху произведението в края на 1890-те и го завършва през 1900 г. Първото изпълнение се състоява на голям музикален фестивал през 1900 г.; поради недостатъчна подготовка на хора и някои организационни проблеми премиерата е приета хладно и критически. В следващите години, благодарение на по-добре подготвени изпълнения и подкрепата на известни диригенти и певци, творбата бързо си спечелва международна слава и място сред най-значимите английски хорови произведения от края на XIX — началото на XX век.
Музикални характеристики и значение
Музиката на Елгар съчетава интензивна драматична изразност, богата оркестрация и изискана хорово-соло писменост. В творбата се забелязват мотивна работа и повтарящи се тематични идеи, които оформят чувството за пътуване на душата и духовна трансформация. Някои от най-запомнящите се моменти са лиричните сола на Геронций и Ангела, както и големите хорови сцени, в които религиозната молитвена стилистика се съчетава с оркестрови цветове. Сред слушателите популярни са части като възхваляващи и медитативни пасажи, често изпълнявани самостоятелно в концерти.
Наследство
"Сънят на Геронций" е останал като едно от най-значимите хорови произведения на английската музика от епохата — шедьовър, който съчетава дълбоко религиозно съдържание с иновативен музикален език. Произведението е предмет на множество записи и постановки и продължава да бъде ключова част от репертоара на големите хорове и оркестри по света.


Ръкопис на партитурата, подписан от Елгар и изпълнителите на първото изпълнение
Първи изпълнения
Творбата е написана за Бирмингамския музикален фестивал през 1900 г., а първото ѝ изпълнение се състои на 3 октомври 1900 г. в Бирмингамската градска зала. По време на първото изпълнение възникват проблеми: хормайсторът умира, докато творбата се разучава. Част от музиката звучи странно за хора, който я намира за много трудна. Солистите не били много добри и за диригента Ханс Рихтер (който бил отличен диригент) било трудно да спре хоровете да пеят неправилно. Рихтер не е имал време да подготви творбата както трябва: пълната партитура му е била предоставена едва в деня преди първата репетиция. На следващата година творбата е изпълнена в Германия, където е приета добре.
Друга причина, поради която стихотворението става бавно популярно в Англия, е, че идеите в него са от римокатолическото учение (Джон Хенри Нюман е римокатолически кардинал). Това означава, че много англикански катедрали не са искали тя да бъде изпълнявана, затова в текста са направени промени. Тази нова версия се използва за изпълнения на фестивала "Три хорове" до 1910 г. Тя бързо става популярна в Англия. През 1903 г. е изпълнявана в Чикаго и Ню Йорк, а след това и в много други градове.
Няколко години по-рано фестивалът в Бирмингам предлага на Антонин Дворжак да му бъде поръчано да композира произведение по "Сънят на Геронтий". Те решават, че творбата е "твърде католическа".
Солистите
В творбата има трима солисти. Най-важният е тенорът, който пее думите, изречени от умиращия Геронтий. Има и бас, който пее Свещеника, и мецосопран, който пее ролята на ангела. Ангелът на агонията може да се пее от същия бас, който пее свещеника. Понякога хорът се разделя на две части, а понякога има и малка група от горни гласове, наречена "полухор".
Историята на стихотворението
Стихотворението на Нюман разказва за пътуването на една душа през смъртта. Тя разсъждава за невидимия свят на римокатолическото богословие. Името Геронтий произлиза от гръцката дума geron - "старец". Името "Геронтий" не се пее в творбата и не всички са съгласни как се произнася. Гръцката дума "герон" има твърдо "ж" (като в "трева"), но английските думи, които произлизат от нея, често имат меко "ж", като в "гериатрия". Елгар не използва всички думи от стихотворението на Нюман. Той пропуска много от размишленията във втората част, които иначе биха я направили много дълга.
В първата част чуваме Геронтий, който е много верен на Бога. Понякога той е уплашен, но друг път е изпълнен с надежда. Група приятели (наричани в текста още "помощници") се присъединяват към него в молитва и размишление. Той преминава в мир и един свещеник, заедно с асистентите, се сбогува с него, когато той тръгва на път. Във втората част Геронтий, наричан вече "Душата", се събужда на място, очевидно без пространство и време, и осъзнава, че там е неговият ангел-хранител. Тя е щастлива, че задачата ѝ (да отведе Геронтий при Бога) е изпълнена (ангелът в поемата на Нюман е мъж, но Елгар прави ангела жена, като дава ролята на певица). Двамата водят дълъг разговор, след което се отправят към престола на съда. Те трябва да преминат през демоните. Срещат хор от ангели, които възхваляват бога. Ангелът на агонията моли Исус да пощади душите на верните. Накрая Геронтий вижда за кратко Бога и е съден в един-единствен миг. Ангелът пазител спуска Геронтий в успокояващото езеро на Чистилището, дава му последна благословия и му обещава, че ще се събуди в слава.


Кардинал Нюман, автор на стихотворението, изпълнено от Елгар
Оркестърът
Елгар пише творбата за голям оркестър, който освен обичайните инструменти включва пиколо, кор англа, контрабас, арфа и орган.
Произведението като оратория
Макар че хората обикновено я описват като оратория, тя не е оратория в традиционния смисъл на думата: в нея няма паузи в музиката (освен между двете части) и не се разказва история от Библията.
Музиката
Музиката е написана в късноромантичен стил, който очевидно е вдъхновен от Вагнер, особено от неговата опера "Парсифал". Началото на "Сънят на Геронтий" е дълго оркестрово въведение, в което са използвани теми, които ще бъдат важни в произведението. Музиката на героя Геронтий понякога е в речеви ритъм (подобен на речитатив), но често е много лирична. Елгар бързо преминава от един стил в друг. Хорът предоставя чудесно отражение на случващото се. Особено красив е хорът на ангелите, които пеят "Хвала на най-святия във висините". Хорът на демоните е много труден за пеене.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Сънят на Геронтий"?
О: "Сънят на Геронтий" е голямо музикално произведение за хор, трима соло певци и оркестър, композирано от Едуард Елгар.
В: Кога е изпълнена за първи път "Сънят на Геронтий"?
О: "Сънят на Геронтий" е изпълнена за първи път през 1900 г.
В: Какъв вид музикално произведение е "Сънят на Геронтий"?
О: "Сънят на Геронтий" е оратория.
В: Харесваше ли на Едуард Елгар, че "Сънят на Геронтий" се нарича оратория?
О: Не, Едуард Елгар не е обичал да я наричат "оратория", но така обикновено я описват.
В: Каква е темата на "Сънят на Геронтий"?
О: Темата на "Сънят на Геронтий" е човек на име Геронтий, който умира и си представя какво ще се случи с него, когато умре и срещне Бог, който ще прецени дали е бил достатъчно добър, за да отиде в рая.
Въпрос: Кой е написал думите за "Сънят на Геронтий"?
О: Думите за "Сънят на Геронтий" са написани от Джон Хенри Нюман.
В: На колко части е разделен "Сънят на Геронтий" и колко дълги са те?
О: "Сънят на Геронтий" е разделен на две части. Първата част е с продължителност около 40 минути, а втората част е с продължителност около един час.