Сънят на Геронтий

Първи изпълнения

Творбата е написана за Бирмингамския музикален фестивал през 1900 г., а първото ѝ изпълнение се състои на 3 октомври 1900 г. в Бирмингамската градска зала. По време на първото изпълнение възникват проблеми: хормайсторът умира, докато творбата се разучава. Част от музиката звучи странно за хора, който я намира за много трудна. Солистите не били много добри и за диригента Ханс Рихтер (който бил отличен диригент) било трудно да спре хоровете да пеят неправилно. Рихтер не е имал време да подготви творбата както трябва: пълната партитура му е била предоставена едва в деня преди първата репетиция. На следващата година творбата е изпълнена в Германия, където е приета добре.

Друга причина, поради която стихотворението става бавно популярно в Англия, е, че идеите в него са от римокатолическото учение (Джон Хенри Нюман е римокатолически кардинал). Това означава, че много англикански катедрали не са искали тя да бъде изпълнявана, затова в текста са направени промени. Тази нова версия се използва за изпълнения на фестивала "Три хорове" до 1910 г. Тя бързо става популярна в Англия. През 1903 г. е изпълнявана в Чикаго и Ню Йорк, а след това и в много други градове.

Няколко години по-рано фестивалът в Бирмингам предлага на Антонин Дворжак да му бъде поръчано да композира произведение по "Сънят на Геронтий". Те решават, че творбата е "твърде католическа".

Солистите

В творбата има трима солисти. Най-важният е тенорът, който пее думите, изречени от умиращия Геронтий. Има и бас, който пее Свещеника, и мецосопран, който пее ролята на ангела. Ангелът на агонията може да се пее от същия бас, който пее свещеника. Понякога хорът се разделя на две части, а понякога има и малка група от горни гласове, наречена "полухор".

Историята на стихотворението

Стихотворението на Нюман разказва за пътуването на една душа през смъртта. Тя разсъждава за невидимия свят на римокатолическото богословие. Името Геронтий произлиза от гръцката дума geron - "старец". Името "Геронтий" не се пее в творбата и не всички са съгласни как се произнася. Гръцката дума "герон" има твърдо "ж" (като в "трева"), но английските думи, които произлизат от нея, често имат меко "ж", като в "гериатрия". Елгар не използва всички думи от стихотворението на Нюман. Той пропуска много от размишленията във втората част, които иначе биха я направили много дълга.

В първата част чуваме Геронтий, който е много верен на Бога. Понякога той е уплашен, но друг път е изпълнен с надежда. Група приятели (наричани в текста още "помощници") се присъединяват към него в молитва и размишление. Той преминава в мир и един свещеник, заедно с асистентите, се сбогува с него, когато той тръгва на път. Във втората част Геронтий, наричан вече "Душата", се събужда на място, очевидно без пространство и време, и осъзнава, че там е неговият ангел-хранител. Тя е щастлива, че задачата ѝ (да отведе Геронтий при Бога) е изпълнена (ангелът в поемата на Нюман е мъж, но Елгар прави ангела жена, като дава ролята на певица). Двамата водят дълъг разговор, след което се отправят към престола на съда. Те трябва да преминат през демоните. Срещат хор от ангели, които възхваляват бога. Ангелът на агонията моли Исус да пощади душите на верните. Накрая Геронтий вижда за кратко Бога и е съден в един-единствен миг. Ангелът пазител спуска Геронтий в успокояващото езеро на Чистилището, дава му последна благословия и му обещава, че ще се събуди в слава.

Кардинал Нюман, автор на стихотворението, изпълнено от Елгар

Оркестърът

Елгар пише творбата за голям оркестър, който освен обичайните инструменти включва пиколо, кор англа, контрабас, арфа и орган.

Произведението като оратория

Макар че хората обикновено я описват като оратория, тя не е оратория в традиционния смисъл на думата: в нея няма паузи в музиката (освен между двете части) и не се разказва история от Библията.

Музиката

Музиката е написана в късноромантичен стил, който очевидно е вдъхновен от Вагнер, особено от неговата опера "Парсифал". Началото на "Сънят на Геронтий" е дълго оркестрово въведение, в което са използвани теми, които ще бъдат важни в произведението. Музиката на героя Геронтий понякога е в речеви ритъм (подобен на речитатив), но често е много лирична. Елгар бързо преминава от един стил в друг. Хорът предоставя чудесно отражение на случващото се. Особено красив е хорът на ангелите, които пеят "Хвала на най-святия във висините". Хорът на демоните е много труден за пеене.