Тайпинското въстание (1850–1864): Небесното царство на Хун Сюкуан
Тайпинското въстание (1850–1864): драматичната история на Хун Сюкуан и Небесното царство — масова гражданска война, ~20 млн. жертви и опит за радикална социална промяна в Китай.
Тайпинското въстание е гражданска война в Китай от 1850 до 1864 г. Ръководител на въстанието е Хун Сюкуан. Тайпинското въстание е насочено срещу управляващата династия Цин и предизвиква масови военни сблъсъци, погроми и глад. Загиват около 20 милиона души в зависимост от оценките, като повечето от тях са цивилни — жертви на боеве, епидемии и недостиг на храни.
Причини и социален контекст
Причините за въстанието са сложни и многопластови. Сред основните фактори са:
- Икономически проблеми — тежки данъци, корупция и спад в доходите на селяните.
- Социално недовольство — селски бедност и чувството за несправедливост спрямо управляващата класа.
- Външен натиск — нарастващата европейска търговия и войни (например Първата опиумна война) отслабват легитимността на династията Цин.
- Религиозно-идеологически влияния — християнски проповеди и нови духовни течения вдъхновяват лидери като Хун да предложат алтернативна религиозна и политическа визия.
Хун Сюкуан и Небесното царство
Хун Сюкуан (наричан и Хонг) е основната фигура на движението. След поредица от неуспехи на императорските изпити и под влиянието на християнски проповеди, той започва да твърди, че е по-малкият брат на Исус Христос и че има божествено послание за прераждане на обществото. Хун създава Небесното царство на тайпините (太平天囯), което представлява религиозно-политическа държава с център в завладения град Нанджинг (преименуван от тайпините на "Тианджинг" — Небесният град).
Цели и реформи
Небесното царство провежда радикални промени в опит да реализира утопична визия:
- Распределение на земята — целенасочен стремеж към по-равномерно разпределение на земеделските ресурси (въпреки че практиката често е била хаотична).
- Социални реформи — отменяне на практики като опиумната употреба и ограничаване на традиционни обичаи като бинтовка на стъпалата (foot-binding).
- Ролята на жените — тайпините дават на жените повече права в сравнение с традиционното китайско общество, включително участие във въоръжени отряди и в административни функции.
- Религиозен монотеизъм — смес от християнски мотиви и местни вярвания, поддържана от строга дисциплина и религиозни предписания.
Организация и военни действия
Войската на тайпините набира последователи сред бедните слоеве и селяните. Отрядите били наречени Дългокосите (長毛, cháng máo). Тайпините успяват да превземат Нанджинг през 1853 г. и го правят за столица на Небесното царство. В следващите години те водят мащабни операции в южните и средните райони на Китай, но се сблъскват с организирания отпор на династията Цин.
Потушаване и падение
Династията Цин, закъсала в началото на въстанието, постепенно изгражда регионални милиции и модерни армии (например армията на Сян, водена от Зенг Гуофан), които с помощта на западни наемни формирования като "Вечната победоносна войска" (Ever Victorious Army) възстановяват контрола. През 1864 г. Нанджинг е превзет обратно от правителствените сили; градът е разрушен и голяма част от лидерите и населението са избити или пленени. Хун Сюкуан умира през 1864 г. при падането на столицата (по различни сведения — като резултат от самоубийство или болест).
Жертви и последици
Последиците от Тайпинското въстание са огромни:
- Жертви — оценките варират, но общо смъртните случаи са в порядъка на десетки милиони (често цитирана цифра около 20 милиона), включващи жертви от бойни действия, глад и епидемии.
- Икономически и демографски щети — разрушени села, намалено селскостопанско производство и масови миграции.
- Политически ефект — въстанието отслабва династията Цин и показва уязвимостта ѝ, което ускорява нуждата от реформи и военна реорганизация.
- Идеологическо наследство — движението оказва влияние върху по-късни революционни и социални течения в Китай; някои историци виждат в тайпините предвестник на модерните радикални промени, други подчертават религиозния фанатизъм и насилието, извършено и от двете страни.
Заключение
Тайпинското въстание остава едно от най-кървавите и значими въоръжени движения в китайската история — синтез на религиозни идеи, социално недоволство и политически амбиции, което довежда до драматични промени и оставя дълбоки следи в обществото и държавната структура на Китай.
История на въстанието
Хонг Сюкуан беше умен ученик. Той искаше да започне работа в държавната администрация. Учеше усърдно и вероятно щеше да издържи държавните изпити. Обаче открил, че отговорните служители очакват подкупи. По това време семейството на Хонг било бедно и не разполагало с никакви пари. семейството им било лоялно към старата династия Мин и решило, че неуспехът му се дължи на корумпираната манджурска династия Цин. Скоро след това Хонг се разболява сериозно. В треска той видял себе си в "Тридесет и третото небе". Той казал, че е видял човек, наречен Почитаемия (Уважаемия) в годините. Почитаемият в годините дал на Хонг меч и му казал да унищожи поклонниците на демоните, които се били разбунтували срещу Почитаемия в годините. С помощта на сина на Почитаемия в годините Хонг се видял в битка срещу демоничните сили.
Малко след като оздравява, Хонг прочита Стария завет и вярва, че той показва, че видението му е вярно. Чувствал, че се е срещнал с Бога и че Бог го е избрал за син/пророк/месия.
Нимаде искаше да научи повече за християнството. Мисионерите, с които се запознал, не били съгласни с визията на Хонг. Те не били съгласни, че той е брат на Исус. Хонг ги напуска и решава да създаде свой собствен култ. В сектата на Хонг Бог е Отец, Христос е Син и Старши (По-голям) брат, а Хонг е Младши брат. Той наричал Новия завет "Предишен завет". Собствените си идеи наричал "Нов завет". Приятелят на Хонг Ян Сюцин продавал дърва за огрев. Ян твърдял, че може да действа като глас Божи, да насочва хората и да придобива политическа власт.
По това време Китай е много слаб и хората са гладни. Хората започват да се присъединяват към новата религия на Хонг. До 1851 г. той разполага с десетхилядна армия. Бунтовниците отрязали косите си и разпуснали косите си. Това показвало, че те се бунтуват срещу манджурите.
Тайпинското въстание продължава от 1851 до 1864 г. Предполага се, че в боевете са загинали от 20 до 30 милиона души. Накрая корупцията на лидерите на въстанието разгневила хората. Хун се самоубива през юни 1864 г. Към войната се присъединява Вечно победоносната армия, водена от Чарлз Джордж Гордън. Столицата на тайпините, Нанкин, става под контрола на императорската армия.
Най-голямата сила на Тайпинското въстание
обискирам