Примирието в Тангу, понякога наричано примирие в Тангу (на китайски: 塘沽协定; 塘沽協定; Tánggū Xiédìng; Tanku kyōtei (塘沽協定)) е примирие, подписано между Китай и Японската империя в окръг Тангу, Тиендзин на 31 май 1933 г., с което официално се слага край на японската инвазия в Манджурия, започнала две години по-рано.

Контекст и предистория

Примирието в Тангу е резултат от събитията след Инцидента в Муктън (1931), когато Квантунската армия на Япония нахлува в североизточен Китай и през 1932 г. създава марионетната държава Манджукуо. Международната общност, включително Обществото на народите, изразява критика (Lytton доклад), но ефективните мерки срещу японската агресия са ограничени. Япония напуска Обществото на народите в началото на 1933 г., след което преговорите между японските сили и националното правителство в Нанкин довеждат до споразумението в Тангу.

Основни условия на примирието

  • Установяване на демилитаризирана зона в Северен Китай около районите на Тиендзин и Пекин — китайските въоръжени сили се изтеглят от определени райони, където е забранено разполагането на китайски войски.
  • Японските войски запазват контрол и влияние в Манджурия и получават възможност да упражняват военни и полицейски мерки по границата на демилитаризираната зона.
  • Двете страни се ангажират да избягват въоръжени стълкновения и да поддържат „порядък“ в граничните райони, което на практика признава де факто японския контрол над Североизточен Китай.
  • Споразумението не доведе до официално международно признание на Манджукуо като легитимна държава, но консолидира японското присъствие и влияние.

Международна реакция и вътрешни последствия

Примирието е посрещнато като поражение за китайското правителство и предизвиква широка обществена критика в Китай. Националисткото ръководство под управлението на Чан Кайши е обвинено, че допуска загуба на територия и интереси в името на запазване на вътрешната стабилност и борба срещу комунистите. В международен план реакциите са ограничени: западните държави изразяват загриженост, но не предприемат сериозни действия, които да променят статуквото.

Дългосрочно значение

Примирието в Тангу временно задържа военните действия, но не решава основните противоречия между Китай и Япония. То дава възможност на Япония да консолидира позициите си в Северен Китай и да разшири икономическото и политическото си влияние. Вътрешното отслабване на китайската държава и възникналото чувство за несправедливост допринасят за радикализация на политическите настроения и за по-нататъшно ескалиране на напрежението, което през 1937 г. прераства в Пълномащабната война между Китай и Япония.

Оценка

Историците обикновено разглеждат примирието в Тангу като по-скоро временно и неизгодно за Китай решение, което легитимира японската опортюнистична политика и проправя пътя на по-нататъшна експанзия. За Япония то е средство за узаконяване на постигнатото чрез военни действия де факто положение в Манджурия и Северен Китай.