Примирие в Тангу 1933 споразумение между Китай и Япония за Манджурия
Примирието в Тангу, понякога наричано примирие в Тангу (на китайски: 塘沽协定; 塘沽協定; Tánggū Xiédìng; Tanku kyōtei (塘沽協定)) е примирие, подписано между Китай и Японската империя в окръг Тангу, Тиендзин на 31 май 1933 г., с което официално се слага край на японската инвазия в Манджурия, започнала две години по-рано.
Контекст и предистория
Примирието в Тангу е резултат от събитията след Инцидента в Муктън (1931), когато Квантунската армия на Япония нахлува в североизточен Китай и през 1932 г. създава марионетната държава Манджукуо. Международната общност, включително Обществото на народите, изразява критика (Lytton доклад), но ефективните мерки срещу японската агресия са ограничени. Япония напуска Обществото на народите в началото на 1933 г., след което преговорите между японските сили и националното правителство в Нанкин довеждат до споразумението в Тангу.
Основни условия на примирието
- Установяване на демилитаризирана зона в Северен Китай около районите на Тиендзин и Пекин — китайските въоръжени сили се изтеглят от определени райони, където е забранено разполагането на китайски войски.
- Японските войски запазват контрол и влияние в Манджурия и получават възможност да упражняват военни и полицейски мерки по границата на демилитаризираната зона.
- Двете страни се ангажират да избягват въоръжени стълкновения и да поддържат „порядък“ в граничните райони, което на практика признава де факто японския контрол над Североизточен Китай.
- Споразумението не доведе до официално международно признание на Манджукуо като легитимна държава, но консолидира японското присъствие и влияние.
Международна реакция и вътрешни последствия
Примирието е посрещнато като поражение за китайското правителство и предизвиква широка обществена критика в Китай. Националисткото ръководство под управлението на Чан Кайши е обвинено, че допуска загуба на територия и интереси в името на запазване на вътрешната стабилност и борба срещу комунистите. В международен план реакциите са ограничени: западните държави изразяват загриженост, но не предприемат сериозни действия, които да променят статуквото.
Дългосрочно значение
Примирието в Тангу временно задържа военните действия, но не решава основните противоречия между Китай и Япония. То дава възможност на Япония да консолидира позициите си в Северен Китай и да разшири икономическото и политическото си влияние. Вътрешното отслабване на китайската държава и възникналото чувство за несправедливост допринасят за радикализация на политическите настроения и за по-нататъшно ескалиране на напрежението, което през 1937 г. прераства в Пълномащабната война между Китай и Япония.
Оценка
Историците обикновено разглеждат примирието в Тангу като по-скоро временно и неизгодно за Китай решение, което легитимира японската опортюнистична политика и проправя пътя на по-нататъшна експанзия. За Япония то е средство за узаконяване на постигнатото чрез военни действия де факто положение в Манджурия и Северен Китай.
Разговор за примирие в Тангу
Фон
След Мукденския инцидент от 18 септември 1931 г. японската Квантунска армия нахлува в Манджурия и до февруари 1932 г. завладява целия регион. Последният император на династията Цин, Пуй, който живее в изгнание в Тиендзин, е поканен от японците да приеме трона на новата империя Манджукуо, която е контролирана от японската армия. През януари 1933 г., за да охраняват южните граници на Манджукуо, съвместни японски и манджукуойски сили нахлуват в Рехе и след като завладяват тази провинция до март, прогонват останалите китайски армии на североизток извън Великата стена в провинция Хъбей.
Западните сили обвиняват Япония за действията ѝ, но не предприемат нищо друго. Когато Лигата на нациите поиска от Япония да спре да воюва, на 27 март 1933 г. Япония се оттегли от Лигата.
Тъй като японската армия получава ясни заповеди от император Хирохито (който иска бързо да сложи край на борбата с Китай) да не навлиза във Великата китайска стена, японците спират атаката си през май 1933 г.
Разговори
На 22 май 1933 г. китайски и японски представители се срещат, за да обсъдят края на борбата. Японските искания бяха сериозни: трябваше да бъде създадена демилитаризирана зона, обхващаща сто километра южно от Великата китайска стена, от Пекин до Тиендзин, а самата Велика китайска стена да бъде под японски контрол. В зоната не се допускат редовни военни части на Куоминдана, въпреки че японците имат право да използват разузнавателни самолети или наземни патрули, за да проверяват дали споразумението се спазва. Общественият ред в зоната трябваше да се поддържа от полицейско подразделение "Корпус за опазване на мира в демилитаризираната зона". Освен това те принуждават Китай да признае Манджукуо за легитимно правителство.
Две тайни клаузи изключват от Корпуса за опазване на мира всички антияпонски доброволчески армии и предвиждат всички проблеми, които не могат да бъдат решени от Корпуса за опазване на мира, да бъдат уредени чрез споразумение между японското и китайското правителство. След като е загубило всички големи битки и голяма част от територията, а китайското правителство под ръководството на Чан Кайшъ е загрижено повече за борбата с Китайската комунистическа партия, отколкото с японците, китайското правителство се съгласява с всички искания. Освен това новата демилитаризирана зона се намираше предимно в рамките на останалата територия на манджурския военачалник Джан Сюелян.
Резултат
Примирието в Тангу води до фактическото признаване на Манджукуо от правителството на Куомингтанг и до признаване на загубата на Рехе. То слага кратък край на военните действия между Китай и Япония и за кратък период от време отношенията между двете държави се подобряват. На 17 май 1935 г. японската легация в Китай получава статут на посолство, а на 10 юни 1935 г. е сключено споразумението Хе-Умезу. Примирието в Тангу дава на Чан кай Шек време да обедини силите си и да съсредоточи усилията си срещу Китайската комунистическа партия, макар и с цената на Северен Китай. Китайското обществено мнение обаче се противопоставя на примирието, толкова благоприятно за Япония и толкова позорно за Китай. Въпреки че примирието установява демилитаризирана буферна зона, японските териториални желания към Китай остават и примирието се оказва само кратко прекъсване, докато сраженията избухват отново с началото на Втората китайско-японска война през 1937 г.
