Примирие в Тангу

Фон

След Мукденския инцидент от 18 септември 1931 г. японската Квантунска армия нахлува в Манджурия и до февруари 1932 г. завладява целия регион. Последният император на династията Цин, Пуй, който живее в изгнание в Тиендзин, е поканен от японците да приеме трона на новата империя Манджукуо, която е контролирана от японската армия. През януари 1933 г., за да охраняват южните граници на Манджукуо, съвместни японски и манджукуойски сили нахлуват в Рехе и след като завладяват тази провинция до март, прогонват останалите китайски армии на североизток извън Великата стена в провинция Хъбей.

Западните сили обвиняват Япония за действията ѝ, но не предприемат нищо друго. Когато Лигата на нациите поиска от Япония да спре да воюва, на 27 март 1933 г. Япония се оттегли от Лигата.

Тъй като японската армия получава ясни заповеди от император Хирохито (който иска бързо да сложи край на борбата с Китай) да не навлиза във Великата китайска стена, японците спират атаката си през май 1933 г.

Разговори

На 22 май 1933 г. китайски и японски представители се срещат, за да обсъдят края на борбата. Японските искания бяха сериозни: трябваше да бъде създадена демилитаризирана зона, обхващаща сто километра южно от Великата китайска стена, от Пекин до Тиендзин, а самата Велика китайска стена да бъде под японски контрол. В зоната не се допускат редовни военни части на Куоминдана, въпреки че японците имат право да използват разузнавателни самолети или наземни патрули, за да проверяват дали споразумението се спазва. Общественият ред в зоната трябваше да се поддържа от полицейско подразделение "Корпус за опазване на мира в демилитаризираната зона". Освен това те принуждават Китай да признае Манджукуо за легитимно правителство.

Две тайни клаузи изключват от Корпуса за опазване на мира всички антияпонски доброволчески армии и предвиждат всички проблеми, които не могат да бъдат решени от Корпуса за опазване на мира, да бъдат уредени чрез споразумение между японското и китайското правителство. След като е загубило всички големи битки и голяма част от територията, а китайското правителство под ръководството на Чан Кайшъ е загрижено повече за борбата с Китайската комунистическа партия, отколкото с японците, китайското правителство се съгласява с всички искания. Освен това новата демилитаризирана зона се намираше предимно в рамките на останалата територия на манджурския военачалник Джан Сюелян.

Резултат

Примирието в Тангу води до фактическото признаване на Манджукуо от правителството на Куомингтанг и до признаване на загубата на Рехе. То слага кратък край на военните действия между Китай и Япония и за кратък период от време отношенията между двете държави се подобряват. На 17 май 1935 г. японската легация в Китай получава статут на посолство, а на 10 юни 1935 г. е сключено споразумението Хе-Умезу. Примирието в Тангу дава на Чан кай Шек време да обедини силите си и да съсредоточи усилията си срещу Китайската комунистическа партия, макар и с цената на Северен Китай. Китайското обществено мнение обаче се противопоставя на примирието, толкова благоприятно за Япония и толкова позорно за Китай. Въпреки че примирието установява демилитаризирана буферна зона, японските териториални желания към Китай остават и примирието се оказва само кратко прекъсване, докато сраженията избухват отново с началото на Втората китайско-японска война през 1937 г.