Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)
Симфония № 9 в ре минор оп. 125 (Хорова симфония) на Лудвиг ван Бетовен е едно от най-известните музикални произведения, писани някога.
Симфонията е музикално произведение за оркестър. Бетховен е автор на девет симфонии. Тази, последната, която той пише, е много необичайна, защото в последната част има и пеене: участват четирима солисти (сопран, алт, тенор и бас) и хор. Ето защо тя е известна като "хорова" симфония ("хорова" означава: "за хор"). Тя е много дълго произведение, продължаващо повече от час. Това също е било необичайно.
Тази симфония има четири части. Първата част е в сонатна форма. Втората и третата част са в обратен ред: втората част е скерцо, а третата - бавна част. Тя представлява тема и вариации. В последната част са поместени думи от стихотворение на Фридрих Шилер, известен поет, който е починал съвсем наскоро. Стихотворението се нарича Ode an die Freude (на английски: Ode to Joy). Стихотворението има силно послание към цялото човечество: то е за съвместен живот в мир и хармония. Тя е написана по време на Френската революция, когато тези идеи стават много важни в Европа.
Основната мелодия на последната част (изпята с думите: "Freude, schöne Götterfunken, Tochter aus Elysium") е една от най-известните в света. Много деца обичат да я свирят на инструменти, защото в първата част на мелодията се използват само пет ноти (може да се свири на C, D, E, F, G). Когато мелодията се появява за първи път в симфонията, тя се изпълнява от виолончелата и контрабасите.
През 1972 г. "Одата на радостта" е приета за "национален химн на Европа", а официалният ѝ аранжимент за оркестър е написан от Херберт фон Караян.
Бетховен се интересува от прочутата поема на Шилер още от младини. През 1817 г. той започва да пише първите две части на симфонията. През 1822 г. решава да използва стихотворението на Шилер в симфонията. По-голямата част от останалата част от симфонията е написана през 1823 г., а той я завършва през 1824 г. За първи път е изпълнена през май същата година. Диригент на изпълнението е Бетовен. Разказва се, че той се чуди защо публиката не аплодира, когато симфонията свършва. Те са ръкопляскали, но Бетховен е бил глух, така че не е могъл да чуе. Някой го накарал да се обърне и той видял, че хората ръкопляскат възторжено.
Лудвиг ван Бетховен е бил почти напълно глух, когато пише деветата си симфония.
