Социален дарвинизъм — какво е, история и защо е спорно
Социалният дарвинизъм е термин, който се използва за различни политически и интелектуални движения, които прилагат (или твърдят, че прилагат) принципи, вдъхновени от биологичната теория на еволюцията, към човешкото общество и историята. Чарлз Дарвин е основният проповедник на еволюцията в биологичния смисъл: неговите наблюдения и теория за естествения отбор обясняват как организмите се променят с времето. Повечето потомци не приличат точно на своите родители; някои ще носят различни характеристики (или белези), които могат да повлияят шансовете им за оцеляване и възпроизводство. Ако дадено качество увеличава оцеляването в дадена среда, то има по-голям шанс да се предаде на следващите поколения.
Произход и развитие на социалния дарвинизъм
Идеите, наречени днес „социален дарвинизъм“, не идват директно от Дарвин като социална програма — самият Дарвин описва природни процеси, а не дава морални или политически препоръки. Фразата „survival of the fittest“ (оцеляване на най-приспособените) всъщност е въведена от философа и социолога Хърбърт Спенсър и по-късно е възприета от някои като лаконично обяснение за естествения отбор. През края на XIX и началото на XX век различни мислители, политици и икономисти използват подобни метафори, за да оправдаят икономическа конкуренция, империализъм, расово превъзходство или отказ от социални помощи.
Ключови идеи и привърженици
В общи линии социалният дарвинизъм твърди, че в човешките общества съществувала „борба за оцеляване“ между индивидите, групите и нациите, и че „по-приспособените“ ще успяват и ще доминират. Това възприемане често е използвано, за да се посочи колективен или индивидуален „успех“ като естествен и неизбежен резултат от биологични предимства. В политически контекст то е било използвано за оправдаване на:
- отхвърляне на социални помощи и интервенции („тези, които не успяват, са недостойни“);
- империалистически политики и колониална експанзия (идеята, че „по-силните“ народи имат право на „пространство за живот“);
- евгеника и практики като насилствени стерилизации, чиято цел е „подобряване“ на генетичния състав на населението.
Някои исторически личности и движения, свързвани с тези идеи (пряко или косвено), са Хърбърт Спенсър, поддръжници на свободния пазар в САЩ и Великобритания през XIX век, както и по-късно радикални националистически и расистки течения. В епохата на нацистките идеологии понятието за оцеляване на най-приспособените бе съчетано с расизма и с псевдонаучни твърдения за расово превъзходство. Твърдеше се, че арийската раса е по-добра от всички останали и затова се нуждае от повече „жизнено пространство“ — идеология, която довежда до насилие и геноцид, особено срещу народи като славяните. Днес подобни обосновки се разглеждат като напълно неоправдани и научно несъстоятелни: няма доказателства, че отделни расови или етнически групи притежават вродени качества, които ги правят „по-добри“ като индивиди.
Критика и защо социалният дарвинизъм е спорен
Социалният дарвинизъм е широко критикуван както от етичен, така и от научен и исторически гледна точка:
- Научна несъстоятелност: биологичните механизми на естествения подбор не се прехвърлят директно върху сложни социални процеси. Социалният прогрес, културата и институциите са под въздействието на много фактори — икономически, образователни, технологични и политически — които не са просто „биологичен подбор“.
- Етичен проблем: идеята да се третира човешки живот и достойнство чрез метафората на „фитнеса“ води до оправдаване на неравенства, дискриминация и насилие. Моралните заключения („някои хора заслужават да живеят, а други — не“) не следват автоматично от научни описания на природата.
- Исторически злоупотреби: социалният дарвинизъм е използван за легитимиране на робство, колониализъм, расова сегрегация, евгенични програми и тоталитарни политики. Примерът с нацизма показва как подобни идеи могат да бъдат превърнати в идеология за масивни човешки страдания.
- Грешно представяне на Дарвин: много противници и поддръжници смесват описателните аспекти на дарвиновата теория с нормативни твърдения. Дарвин сам по себе си не е предлагал политически програми за човешкото общество; много критици от неговия и по-късни периоди (например Лев Толстой) са се противопоставяли на принасянето на естествения отбор като морален принцип.
Исторически реакции и примери
В различни страни реакциите към дарвиновите идеи са били различни. В някои западни общества теорията за еволюцията бързо става част от научния консенсус, но в интелектуалните и религиозните кръгове възникват противоречия. В Русия, например, някои интелектуалци са се опасявали, че приемането на тези идеи ще има вредни социални последици; един виден критик е Лев Толстой, който настоявал, че „борбата за съществуване“ не бива да служи за нравствено или политическо ръководство. Толстой в крайна сметка призовава за нравствена и духовна алтернатива, основана на състрадание и непротивене на злото.
Съвременни последствия и научна гледна точка
Днес повечето учени и философи разграничават биологичната теория на еволюцията от политическите и социални интерпретации, които се опитват да я използват като оправдание за социални политики. Научната общност посочва, че човешките общества имат институции и културни механизми (образование, закони, социални мрежи), които могат да компенсират и коригират неравенства и които не се управляват от прост механизъм на „естествен подбор“. Много съвременни етични и политически дискусии наблягат върху солидарността, правата и социалната справедливост като противоотрова срещу опростенчески интерпретации на „оцеляване на най‑приспособените“.
Кратко обобщение
Социалният дарвинизъм е исторически инструментариум от идеи, които прилагат метафори и понятия от биологията към обществото. Тези идеи са довели до политически и морални тълкувания, които често са били използвани за оправдаване на неравенства, дискриминация и насилие. Научният консенсус отделя описателната теория на еволюцията от нормативните политики; повечето учени и мислители подчертават, че описанието как природата функционира не налага автоматично морални правила за човешкото поведение и общественото устройство.
Поддръжници
Хърбърт Спенсър
Идеите на Хърбърт Спенсър за еволюционен прогресивизъм произлизат от прочита на Томас Малтус. По-късно теориите му са повлияни от тези на Дарвин. Основният труд на Спенсър "Прогресът: неговият закон и причина" (1857 г.) обаче излиза две години преди публикуването на "За произхода на видовете" на Дарвин, а "Първите принципи" на Спенсър е отпечатана през 1860 г.
В "Общественият организъм" (1860 г.) Спенсър сравнява обществото с жив организъм и твърди, че както биологичните организми еволюират чрез естествен подбор, така и обществото се развива и усложнява чрез аналогични процеси.
В много отношения теорията на Спенсър за космическата еволюция има много повече общо с трудовете на Ламарк и позитивизма на Огюст Конт, отколкото с тази на Дарвин.
Хърбърт Спенсър
Лоша употреба
Социалният дарвинизъм може да се използва като двигател на политическите партии. Например нацистите по време на Втората световна война. Те предпочитат едни хора пред други въз основа на идеи като раса и размера на политическия контрол, който имат. Те не харесваха еврейския народ, защото смятаха, че той е по-малко от човек и не е толкова важен, колкото останалите жители на Германия.
Оправданието на войната на расова основа е често срещано в историята. Много често се е използвала в древния свят, когато не се е знаело нищо за наследствеността. Нищо от написаното от Дарвин не се доближава до оправданието на войната. Войната има много по-дълга история от дарвинизма. Нейните корени се крият в борбата за оцеляване на групи от ранни хора, а не в някоя съвременна наука. От друга страна, Дарвин е бил основно пацифист:
... Социалните инстинкти карат животните да изпитват удоволствие от общуването със себеподобните си, да изпитват известна симпатия към тях и да им извършват различни услуги.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява социалният дарвинизъм?
О: Социалният дарвинизъм е термин, използван за различни движения, които използват идеите от теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин, за да обяснят човешкото общество. То предполага, че хората, които имат повече умения, ще станат по-успешни и могат да разпространят влиянието си и да променят политиката и обществото около себе си, за да ги направят по-добри за себе си.
Въпрос: Кой е Чарлз Дарвин?
О: Чарлз Дарвин е британски естествоизпитател, който предлага теорията за еволюцията, която обяснява как различните форми на живот се променят с течение на времето. Той изказва предположението, че някои потомци могат да имат различни характеристики или белези от родителите си, което означава, че те са по-добре адаптирани към околната среда и по този начин имат по-голям шанс за оцеляване.
Въпрос: В какво вярва нацистката идеология за оцеляването на най-приспособените?
О: Нацистките идеологии съчетават идеята за оцеляване на най-приспособените с расизъм, като твърдят, че арийската раса превъзхожда всички останали раси и се нуждае от повече пространство в Източна Европа (където живеят предимно славяни). Оттогава това убеждение се смята за погрешно поради липсата на доказателства, че славяните са били по-добри или по-лоши от германците като индивиди.
Въпрос: Какво е мнението на Лев Толстой за идеите на Дарвин?
О: Лев Толстой категорично не е бил съгласен с идеите на Дарвин, като в писмо от смъртния си одър предупреждава децата си да не приемат борбата му за съществуване като морално ръководство. Въпреки това Дарвин никога не е предлагал идеите му да се използват като основа за човешкия живот; по-скоро те са били просто описание на това, което се е случило в еволюцията.
Въпрос: Какво казва социалният Дарвинсим за хората, които са по-способни да оцелеят?
О: Социалният дарвинизъм казва, че хората, които са по-способни да оцелеят, ще могат да имат деца с подобни способности, което ще им позволи да станат по-успешни и да разпространят влиянието си в обществото, за да го направят по-добро за себе си.
Въпрос: По какво се различава потомството от родителите си според еволюционната биология?
О: Според еволюционната биология повечето потомци не приличат точно на родителите си; някои от тях могат да имат различни характеристики или белези, което означава, че са по-добре приспособени за оцеляване в определени среди, отколкото други.
