Река Сан Хоакин е една от двете големи реки на Калифорния, САЩ. С дължина 330 мили (530 км) тя е втората по дължина река в Калифорния след река Сакраменто. Започва в западната част на планината Сиера Невада и тече на запад и север до края си в залива Сан Франциско, в делтата на реките Сакраменто и Сан Хоакин. Басейнът ѝ, който е с площ около 32 000 квадратни мили (82 879 квадратни километра), съдържа предимно земеделски земи. Реката осигурява питейна вода на повече от 22 милиона граждани на Калифорния. Трите ѝ най-големи притока са реките Мерсед, Туолумне и Станислаус.

Някога реката е била една от най-богатите речни екосистеми в Калифорния. Сега обаче повече от 60 мили (97 км) от реката са сухи, освен по време на наводнения, тъй като много вода е била отнета за напояване. Всъщност под язовир Фриант - язовир, построен през 40-те години на ХХ век на река Сан Хоакин, 95 % от течението на реката е сухо. Голяма част от реката е замърсена, което е унищожило историческата популация на сьомгата чинук, някога най-южната в Съединените щати. Пестицидите, селенът и много други токсични материали се пренасят от Сан Хоакин в залива на Сан Франциско.

Сега е започнал един от най-големите проекти в американския Запад за възстановяване на река Сан Хоакин. На 13 септември 2006 г. Съветът за защита на природните ресурси подписа споразумение с ползвателите на язовир Фриант и Министерството на вътрешните работи на САЩ. Това споразумение ще възстанови река Сан Хоакин под язовира, като намали замърсяването.

География, басейн и водоснабдяване

Басейнът на Сан Хоакин доминира централната част на Калифорнийската Централна долина. Реката събира вода от високите части на Сиера Невада и от притоките си, преди да се влее в делтата с река Сакраменто и оттам в залива Сан Франциско. Климатът в басейна е предимно средиземноморски — с влажни зими и сухи лета — затова снеговалежите и снеготопенето в Сиера Невада са ключови за сезонното подаване на вода.

Основни функции на реката и басейна:

  • Доставя вода за напояване на обширни земеделски площи в Централната долина.
  • Осигурява питейна вода и промишлена вода за големи градски райони (около 22 милиона души в Калифорния зависят частично от водни ресурси свързани с басейна).
  • Играе роля в контрола на наводнения и в поддържането на екосистеми в делтата и крайбрежните водни площи.

Екосистеми и животински свят

Преди съществените човешки намеси долните и междинните участъци на река Сан Хоакин поддържаха богата наджива и подводна растителност, големи речни блата и мигриращи риби, включително морския (чавката) чинук (Chinook salmon). Явната загуба на течението и делтова интеракция е повлияла на миграционните пътища на рибите и на възпроизводството им.

Други важни видове и местообитания:

  • Риби: освен чинук, в миналото са присъствали стелхед (steelhead), черен морун (sturgeon) и разнообразие от местни видове.
  • Птици: делтата и влажните зони около реката са важни за мигриращи и местни видове водолюбиви птици.
  • Растителност: речни горички, тръстикови зона и крайречни хабитати, които свързват сухоземните екосистеми със средата на водата.

Замърсяване и екологични проблеми

Реката и нейната делта са подложени на няколко вида замърсяване и натиск:

  • Агротоксини и пестициди: земеделието в басейна води до оттичане на пестициди и торове, които достигат реката и делтата.
  • Селен и други метали: в някои райони (особено западната част на долината) селението от почви и дрениращи водни потоци доведе до натрупване на токсични нива в резервоари и влажни зони — исторически известен пример е инцидентът с Kesterson, където селениумът причини масови увреждания сред водолюбивите птици през 80-те години.
  • Рудници и меркурий: наследството от златотърсачески дейности в Сиера Невада е оставило значителни количества живак (меркурий), който се пренася по водните пътища и се натрупва в хранителните вериги.
  • Градско и индустриално замърсяване: градски оттоци, индустриални изпускания и канализационни натоварвания също допринасят за влошаване на качеството на водата.

Водоуправление, язовири и сушащи участъци

Построяването на язовири и водоразпределителни съоръжения — най-вече язовир Фриант (построен от United States Bureau of Reclamation през 1940-те) — промени драматично хидрологията на реката. Много от повърхностните води биват пренасочвани към водни канали и оросителни системи, което води до:

  • Сушене на продължителни участъци от коритото (над 60 мили под язовира останаха сухи през много години, а под Фриант често се посочва, че до 95 % от течението е отнето).
  • Нарушения в транзита на седименти и хранителни вещества, които поддържат крайречните хабитати и делтата.
  • Презасищане на подпочвените води и вследствие на масивно извличане — свличане на земната повърхност (subsidence) в някои части на Централната долина.

Програми за възстановяване и управление

Подписаното на 13 септември 2006 г. споразумение (познато и като Фриантско споразумение за възстановяване) между Министерството на вътрешните работи на САЩ, Съвета за защита на природните ресурси и ползвателите на язовир Фриант стартира обширна програма за възстановяване на реката. Основните цели и мерки включват:

  • Възстановяване на постоянни екологични водни потоци в изсъхналите участъци под язовир Фриант.
  • Подобряване на миграционните пътища за рибите и възстановяване на популациите на чинук и други видове.
  • Възстановяване и създаване на крайречни хабитати — възстановяване на заливни площи, горички и влажни зони.
  • Мониторинг на качеството на водата и мерки за намаляване на замърсяването от селското стопанство и други източници.
  • Инфраструктурни промени — преразпределение на водни права, модернизиране на канали и намаляване на загубите при преливане и изпарение.

Програмата за възстановяване (San Joaquin River Restoration Program) има и социално-икономически аспекти: търси се баланс между нуждите на земеделските производители, местните общности и екологичните приоритети. Работите се изпълняват поетапно, с продължителен мониторинг и възможност за адаптиране според резултатите.

Бъдещи предизвикателства и възможности

Реката Сан Хоакин продължава да бъде подложена на натиск от изменението на климата (по-интензивни и по-нередовни валежи, промени в снеговалежите), растящи нужди от вода за населението и земеделието и дългогодишни екологични проблеми. За успешното ѝ възстановяване ще са нужни:

  • Интегрирано управление на водите, което да съчетае екологични потоци, нужди на земеделците и градското водоснабдяване.
  • Намаляване на замърсителите при източника — по-добри практики в земеделието, контрол на оттоците и пречистване.
  • Дългосрочни инвестиции в инфраструктура, модерни системи за напояване и съхранение, както и в природосъобразни решения за възстановяване на хабитатите.
  • Продължаващо научно наблюдение и обществена ангажираност за проследяване на ефектите от възстановителните мерки.

Река Сан Хоакин има ключово значение за екологията, икономиката и водните ресурси на Калифорнийската Централна долина. Възстановяването ѝ е сложен и дългосрочен процес, но успешно реализираните мерки могат да върнат част от изгубените екосистемни функции и да подобрят качеството на водата и живота в целия регион.