Калдерата на Санторини
Калдерата на Санторини е голяма, предимно потопена калдера. Намира се в Гърция, в южната част на Егейско море, на 120 км северно от остров Крит. Над водата се вижда кръглата островна група Санторини.
Размерите на калдерата са около 12 на 7 км, като от трите ѝ страни има стръмни скали с височина 300 м. В центъра на калдерата има два малки вулканични острова - Неа ("Нов") Камени и Палеа ("Стар") Камени. Основният остров, Санторини, е с площ от 75,8 км2 (29,3 кв. мили) км2.
Необикновената красота на високите стени на Санторини, обсипани с белосани селца, в съчетание със слънчевия климат и чистия въздух, са го превърнали в магнит за туристите и вулканолозите.
Калдерата на Санторини от въздуха.
Геология
Вулканичният комплекс на Санторини е най-активната част от Южноегейската вулканична дъга. Тя бележи субдукцията на африканската тектонска плоча под егейската част на евразийската тектонска плоча със скорост до 5 cm годишно в североизточна посока. Земетресенията в нея са на дълбочина 150-170 km.
Невулканични скали се разкриват на Санторини в планината Профитис Илиас, Меса Вуно, хребета Гаврилос, Пиргос, Монолитос и вътрешната страна на стената на калдерата между нос Плака и Атиниос.
Островите Камени в центъра на калдерата са изградени от лавови скали.
Южно-егейската вулканична дъга включва вулканите Метана, Милос, Санторини и Нисирос.
Вулканология
Калдерата е съставена от припокриващи се щитовидни вулкани, прорязани от поне четири частично припокриващи се калдери, от които най-старата южна калдера се е образувала преди около 180 000 години. Следващата калдера Скарос е създадена преди около 70 000 години, а калдерата на нос Рива - преди около 21 000 години. Сегашната калдера е образувана преди около 3600 години по време на минойското изригване.
Палеа Камени и Неа Камени са се образували в резултат на многобройни, първоначално подводни изригвания в центъра на калдерата.
Въпреки че е в покой, Санторини е активен вулкан. Многобройни малки и средни, предимно ефузивни изригвания са изградили тъмните лавови щитове Неа и Палеа Камени вътре в калдерата.
Последното им изригване е през 1950 г., а сега от тях излизат само дим и газове. През 2011 г. и 2012 г. GPS уредите са регистрирали нова деформация около калдерата.
Огромното минойско изригване на Санторини през 17 век пр.н.е. може би е вдъхновило легендата за Атлантида. То е оценено със 7 точки - най-високата оценка за историческо изригване - в индекса на вулканичната експлозивност на Глобалната програма за вулканизъм на Смитсониън.
Стената на калдерата на остров Санторини.
